Приеха промените в Конституцията на второ четене

След две извънредни заседания Конституционната комисия прие промените в основния закон на второ четене. Това е шестата поправка в Конституцията и пета в частта за съдебната власт.

За служебен министър-председател президентът назначава измежду „председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“. Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „за“, трима „против“ и без „въздържал се“.

Вчера министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което настояват от кръга лица да бъде изключен председателят на съда.

Преди началото на заседанието Надежда Йорданова от ПП-ДБ обясни, че консенсусът се оформя около внесения текст между първо и второ четене, така че ще бъде подложено на гласуване това, което е предложено.

„Относно председателя на ВКС и председателя и заместник-председателя Сметната палата – към настоящия момент няма решение те да бъдат изключени от списъка“, заяви Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния дебат са заявили, че използват гръцкия пример за това решение, тъй като то по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат.

Депутатите гласуваха още, че избори за ново Народно събрание (НС) се произвеждат не по-късно от един месец след изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС, решиха още депутатите.

Депутатите приеха вчера текстовете, свързани с двойното гражданство за народните представители и министрите. Министър Славов коментира, че решението за двойното гражданство е суверенно решение на българския парламент.

Депутатите се отказаха от идеята датата на националния празник на България да бъде променена от 3 март на 24 май и приеха основните разпоредби, свързани с мандатността на главния прокурор, Висшия съдебен съвет и начина, по който се попълват квотите.

Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия съдебен съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Това решиха депутатите от Комисията по конституционни въпроси с гласуваните на второ четене изменения в основния закон.

Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, предложеният кандидат се счита за избран, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите.

Според други от приетите разпоредби Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.