Решено: Депутат може да бъде лице и с двойно гражданство

За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. Това предложение за промяна в Конституцията беше подкрепено с пет гласа “за”, четири “против” и без въздържал се от Комисията по конституционни въпроси. На днешното заседание комисията  разглежда на второ четене проекта за изменения в основния закон.

Председателят на комисията и депутат от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков гласува “против” предложението. Той обясни своя вот с това, че липсват точни данни за това колко българи имат двойно гражданство и колко точно български граждани живеят в чужбина.

Гласуваното предложение за двойното гражданство бе предшествано от дебат в залата, в който освен депутати мнението си изразиха и експерти по конституционно право.

В самото начало на заседанието имаше известно напрежение, което бързо беше туширано и комисията започна работа. Златан Златанов от “Възраждане” обясни, че представителите на партията няма да се регистрират и призоваха колегите им от БСП също да не го правят. Той коментира, че съставът на комисията не е пълен и уточни, че има 3 непълни бройки. Златанов заяви, че “Възраждане” няма да подкрепят промените, защото те са във вреда на българското общество и на българските граждани.

Никола Минчев от ПП-ДБ репликира и заяви, че достатъчно народни представители са се регистрирали и комисията е събрала нужния кворум за провеждане на заседанието. Той призова депутатите да започнат да гледат промените в Конституцията на второ четене.

Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС коментира, че те са апелирали останалите бройки да се запълнят. Тя настоя да се постъпи отговорно и да започнат да се гледат промените в Конституцията.

В крайна сметка народните представители започнаха гласуването на промените в Конституцията на второ четене.

Конституционните промени ще бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала на 19 декември, когато парламентът ще се събере извънредно с цел ремонт на основния закон на страната. За разлика от останалите закони в страната, Конституцията се променя не с две, а с три гласувания. Намеренията на ГЕРБ-ПП-ДБ и ДПС са това да стане преди Коледните празници.

Какво е предвидено да се промени

Основните промени предвиждат съдебна реформа, ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.

Една от най-спорните поправки е свързана с фигурата на президента и служебните правителства. След като през последните години Румен Радев на няколко пъти състави свои кабинети, сега се предлага при липсата на редовно правителство да се избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС.

Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама – пряко от прокурорите, един – от следователите, и един – от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.

Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Имаше идея националният празник да бъде сменен от 3 март на 24 май, но въпросът на този етап отпадна.