Легенда за сътворението на Топлика

Живяло по онова време в  с. Мосомище бедно семейство. Те прекарвали дните си много сговорно но тъжно, тъй като дълги години чакали  своя рожба. Но ето, че Бог е милостив, чул молбите им и ги дарил   с рожба  – момиченце  на име  Стана. За радост на родителите тя  порасла  хубавица, нямало втора като нея в цялата околност. Всяка неделя с дружките си Стана излизала на мегдана, където се виело кръшно хоро.

Съгледал веднъж хубава мома Стана, живеещият  в гората близо до селото  триглав  змей и решил да я вземе за жена. Една вечер след хорото триглавият змей разкрил намеренията си пред хубавата Стана. От този момент тя спряла да излиза на хорото, а и на работа се страхувала да отива сама. Стана се разболява и от ден на ден започнала да линее. Змея търсел сгоден момент да я открадне.

Един неделен ден мома Стана излязла с дружките си на хорото. Мегданът бил пълен с моми и ергени, стари и млади, малки и големи да се порадват на веселбата и да погледат хубава мома Стана, която греела като слънце.

Тъкмо когато се виело кръшното хоро от няколко ката, от към Лясковския връх се спуснал страшен тъмен облак.Стъмнило се, задухал силен вятър, започнало да се святка да трещи и гърми.Така змея грабнал мома Стана, и я завел горе високо в гората във дупката където живял. Всички, които били на мегдана са се изплашили и останали като втрещени. След като дошли на себе си, започнали да се питат какво да правят – нали Стана била най-личната мома, а поверието гласяло, ако не се  намери, лошо ще бъде за селото – мор и глад ще настане.

Събрали се най-безстрашните ергени на селото и тръгнали да претърсват близките гори и планини. Търсели близо година,но не я открили, нито  намерили – нямало нито вест нито кост от Стана. Най-много тъгували нейните родители. Баща й сам бродел по съседни села и гори, планини питал и разпитвал навсякъде, но напразно. Тъй като бил уморен, един ден решил да се отбие към свети Гергьовската скала да си почине. Като изкачвал стръмнината, що да види – дъщеря му Стана стои на скалата с дете-змейче в ръце. На бащата му се сторило ,че сънува. Като го видяла Стана скочила от радост. Оставила детето и се затичала да прегърне своя стар баща. Тя го разпитала  за майка си, за дружките, за всички по селото.

Той й разказал как я търсят, как тъгуват за нея, а така също и за мълвата, която се носи – за злото, което ги очаква, ако не я намерят.

Стана поклатила глава и въздъхнала:

-Татко, татко, ако се върна за мен живот нема. Знаете силата на змея – лошо за мен, но още по-лошо за теб и селото. Виждаш,че заради мен змеят нищо лошо не е сторил на хората.

Мъка налегнала стареца, сърцето му се късало, но все пак бил доволен, че я видял милата си дъщеря Стана – жива и здрава.

Тръгнал да си ходи. Стана му дала да занесе в къщи един чувал, който бил толкова лек, че бащата полюбопитствал да види какво има вътре. Отворил го и що да види: чувалът  бил пълен с кромидови люспи. Ядосал се ,че дъщеря му се подиграва с него, изсипал го, но като всеки стопанин взел чувала и го прибрал.

Пристигнал в къщи и съобщил радостната вест на жена си. Казал и за чувала. Жената се усъмнила – какви ще са тия кромидови люспи. Взела празния  чувал, тръснала го и от него паднали жълтици. Жълтиците са били превърнати в люспи, за да може бащата да ги носи по леко. Веднага тръгнали  към мястото, за да съберат люспите-жълтици.

През времето когато бащата си тръгнал, Стана го наблюдавала и видяла всичко. Уплашила се да не би змеят да се разсърди като види разпиляното злато, та казала: ,,На това място, където паднаха люспите, да  бликне  вода и да ги отнесе, та помен да не остане от тях”. Така и станало. Потекли бистри извори и отнесли люспите в Бяло Море. И до ден днешен местността „Топлика” – под Св.Гергьовската скала, където бликнала вода по молба на Стана, има извор с лечебна сила, която се ползва от населението в околността.