България на 10 ноември 1989 г.: единствената фалирала в Източна Европа

По повод годишнината от 10 ноември 1989 г., когато падна авторитарният режим на комунистическия лидер Тодор Живков, „Дневник“ припомня откъс от разследването на журналиста Христо Христов „Икономическото досие на комунизма“, публикувано в медията през ноември 2007 г. То е част от книгата на Христов „Тайните фалити на комунизма“, излязла през декември същата година. Разследването е базирано на архива от следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Книгата на Христов разкрива документи и факти, които са горчиво лекарство срещу носталгията по времето на социализма.

Заглавието е на „Дневник“.

В периода 1986/89 ръководството на БНБ изпраща множество секретни информации и доклади до политическото ръководство и до правителството с предупреждения за тежкото икономическо състояние, които не са чути. Вместо ограничения във вноса, приемане на реален валутен курс и увеличение на цените Живков внася в Политбюро поредната си разработка „За новото в съвременния свят и проблемите на неговото преустройство“, в която посочва, че „България не може да се развива без Съветския съюз“. В други подобни съображения той отбелязва, че „не е нужно да доказваме защо ние нямаме друга стратегическа алтернатива“.

В същото време (есента на 1988) председателите на БНБ и БВТБ (външнотърговската банка) Васил Коларов и Иван Драгневски отново пишат на премиера Георги Атанасов за критичното положение:

„Изпълнението на валутните постъпления за 1988 и особено в несоциалистическа валута предизвиква изключителна тревога и поставя страната ни пред невъзможност да посрещне предстоящите плащания в несоциалистическа валута с всички тежки последици… Заслужава да се отбележи, че редица банки в основни наши партньори – капиталистически страни, спират предоставянето на нови кредити за финансиране на наши покупки на суровини и материали. Изключително голям вече е броят на отказите на банки да финансират доставките на зърно и хранителни стоки като масло, месо, маслини, лимони, мая и т.н.

За да се поддържа платежоспособността на страната, понастоящем банката е принудена да осъществява валутни разходи само при наличие на кредитиране от чужбина, а цялата маса на валутните постъпления да бъде използвана за погасяване на по-рано получени кредити. Нещо повече, вече валутните постъпления са значително по-малко от необходимите суми за обслужване на дълга. Към тези проблеми следва да се добави и започналото вече трайно повишаване на лихвените проценти по валутния дълг, което без съмнение ще изправи страната пред нови затруднения.“

Тодор Живков до последно е държан в течение за лавината на външния дълг. През юли 1989 същите банкери му изпращат поредната строго поверителна и в дух на отчаяние докладна:

„Вече четвърта година поред, както знаете, икономиката ни не се адаптира към рязко влошилите се от 1985 условия на международните пазари. В резултат на това всяка година от 1986 чистият дълг на страната в конвертируема валута нарастваше с около 1.5-1.8 млрд. щатски долара.“

Бившият председател на БНБ Васил Коларов в показанията си:

„…обикновено за една страна се приема, че е твърде задлъжняла, когато за обслужване на външния си дълг, тоест за погасяване на главницата и лихвите по него, се изразходват повече от 25 процента от валутните постъпления на страната за определена година. За България тази граница беше прехвърлена през 1986.“

България е единствената фалирала от източния блок

Официалното обявяване на катастрофалното положение вече е въпрос само на дни. В началото на февруари 1990 г. Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на министър-председателския пост. В строго поверителна докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков го информират, че задълженията на страната към 31 декември 1989 възлизат на 8 млрд. и 621.4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656.9 млн. щатски долара. Обаче вече няма място за маневриране. През 1990 БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви за почти 4 млрд. долара, а разполага с 1 млрд. долара стратегически валутен резерв. Банкерите докладват:

„На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити. От ноември 1989 не е договорен нито един средносрочен финансов кредит, чрез който биха се облекчили разплащанията. Не се предлагат от западни банки и кредити за финансиране на вноса на суровини, материали и други стоки. Освободените кредитни линии след изплащане на дължимите суми или се анулират, или се намаляват, или за тях по изключение се предлагат нови лихвени условия, включващи надбавки над базисния лихвен процент. Като мотиви за въздържаността се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница, липсата на програма и сериозни действени мерки за излизане от икономическата криза.

Тежката икономическа ситуация в страната, продължаващата й изолация от кредитните пазари, незначителните по обем валутни постъпления от износа и другите дейности, липсата на приток на нови валутни средства изправят банката пред непосилната вече задача да плаща в срок задълженията си по кредитите, а едновременно с това да посреща натиска и исканията на фирмите за нов внос на стоки.“

Това е документът, в който БНБ и БВТБ предлагат на Луканов да проведе разговори с кредиторите за разсрочване на плащанията за 1990 г., като се преустановят плащанията:

„Остава изходът, колкото и тежък да е той за страната, за нейния международен авторитет, с всички негативни последици за икономиката като масовото преустановяване на много производства, прекратяване на вноса на стоки, блокиране на валутни постъпления от износа и налични авоари и резерви, да се направят контакти и постъпки пред кредиторите – правителствата и банките на съответните страни, за разсрочване на плащанията по кредитите на първо време за 1990. Във връзка с гореизложеното и с оглед съхраняване на част от стратегическия резерв на страната предлагаме БВТБ да преустанови плащанията по кредитите от чужбина със срокове през 1990.“

Луканов прави един последен опит. Близкият до съветските кръгове последен български комунистически премиер не успява да измоли един последен кредит от 1 млрд. долара от Москва. Горбачов не е в състояние да му осигури такава сума и той си тръгва с празни ръце.

На 26 март 1990 г. Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава. По своя род актът е единствен в рамките на страните от източния блок. Няколко дни по-късно, на 4 април 1990 г., БКП се преименува в днешната БСП.

Какво завещава комунизмът

Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет, дава едни от най-точните параметри на завещанието на комунизма:

– стоков дефицит

– натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации

– валутен дефицит

– неконтролируема емисия парични знаци

– неконтролируеми инфлационни процеси

– голям консумативен внос от второ направление

– голямо незавършено строителство

– умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти

– амортизирани основни фондове в почти всички сфери на материалното производство

– липса на средства за технологични инвестиции

– реално и системно понижаване на жизненото равнище.

Ето и разкритията на Емил Христов за вътрешния дълг:

„Вътрешният дълг на държавния бюджет към банките (БНБ и ДСК) възлиза на около 26.5 млрд. лева и се формира от:

– задължения на бюджета към ДСК и БНБ общо 7.4 млрд. лева

– левова стойност на държавните кредити по износа общо 2 млрд. лева

– кредити от фонд „Държавно кредитиране“ за нискорентабилни производства общо 3. 3 млрд. лева

– разсрочено плащане на кредити за капитални вложения на организации с ниска или отрицателна ефективност (практически невъзвращаеми) общо 7.8 млрд. лева

– недостиг на левова равностойност по ползвани кредити от чужбина от БВТБ общо 6 млрд. долара.

Основната част от този дълг е формирана в течение на много години главно по два канала:

– ежегодни скрити бюджетни дефицити, които са прикривани чрез изземване на спестените пари на населението в ДСК; те са оформяни като дълг на бюджета към ДСК, а бюджетите са представяни като уравновесени

– чрез принудително заставяне на банката от правителството да кредитира стопански организации със заеми, за които предварително е било ясно, че никога няма да бъдат върнати. Нормално е било тези инвестиции да бъдат финансирани от бюджета, но те са оформяни като кредит, за да не се покаже действителният бюджетен дефицит.

Формирането на бюджетните дефицити е водело до неконтролирана емисия парични знаци. Тегленето на влогове от ДСК от спестителите се е покривало в недостигащата част с нова емисия на пари. Така например от началото на 1989 до 8 август са емитирани нови книжни пари на сума около 1 млрд. и 360 млн. лева.

При утвърден вече бюджет с емисия нови пари са покривани и разходи по решение на партийното и държавното ръководство за изграждане на нови обекти, за покриване на превишени сметни стойности в строителството, за увеличение на заплатите, за финансиране на престижни мероприятия.

Емисията на пари не е обсъждана нито веднъж в Политбюро и Секретариата на ЦК или в правителството и е извършвана в резултат на субективно вземани решения или указания.

Неконтролираната емисия на парични знаци без стоково покритие води до засилване на инфлационните процеси. Инфлацията досега не е признавана като явление у нас. В резултат на това нашите планове винаги са били неверни. Капиталните вложения в петгодишните планове са влизали по цени на текущата година и дори когато проектосметните документи са били вярно съставяни, сметната стойност на обекта при завършването му винаги е била по-висока от първоначално предвидената.

Непризнаването на инфлацията и липсата на съответен анализ са довели до загубването на представата за реалното нарастване на работната заплата и на жизненото равнище на населението като цяло и на отделните категории трудещи се. Политиката на увеличаване на заплатите ни е била хаотична. Предварителни проучвания показват, че месечният екзистенц-минимум на едно лице (независимо дали то работи или не) за 1987 е възлизал на 163 лева. Това число свидетелства, че голям брой от семействата в НРБ съществуват под този минимум.“

Истина, която днес е забравена.