Плачещото мече от Белица спря да плаче

Това сподели предДимитър Иванов – директор на Парка за танцуващи мечки. Разказът му е за намереното животно в двора на вила в софийското село Костенец преди месец. След подаден сигнал от собственика на имота горски служители прогонват мечето обратно в гората с надеждата да бъде намерено от майка си. По-късно мечето отново слиза край вилите и се покатерва на дърво, където прекарва нощта, а на сутринта отново е в двор на къща, където сладко си похапва джанки.

„Първоначално мечето плачеше постоянно, защото беше само, но вече се успокои и свикна. Колегите го кръстиха Никола и много му се радват“, разказва Иванов. По негови думи, въпреки че животното вече си има име и е любимец на служителите, мечето стои изолирано.

„При него има специален начин на отглеждане – не трябва да вижда посетителите, а хората, които се грижат за него, също са ограничени като бройка. Докато мечето е при нас, имаме две основни задължения – едното е да го пазим здраво, което не е много лесно, защото все пак говорим за малко животно, а второто е да не привиква към хората“, споделя Иванов. По думите му в момента се подготвят документите на Никола за Гърция и се очаква до края на месеца да замине. Там то ще се учи да оцелява сред природата, за да бъде върнато в българските гори.