Метълът в cъбития – 6 от най-запомнящите cе момента в иcтоpията на тежката мyзикa

Никой не е перфектен. Но някои хора могат да вземат много, много лоши решения в живота си и музикантите не са изключения. Артистите в рок и метъл музиката имат своя справедлив дял от престъпления и други отвратителни събития, датиращи чак от 50-те години, когато рокендролът за първи път започва наистина да се развива. Освен тях обаче, има и други запомнящи се моменти в историята на тежката музика, които с радост ни припомнят от Loudwire.

Роб Халфорд си признава

Сексуалността на фронтмена на Judas Priest Роб Халфорд не е тайна за метъл обществото през 70-те и 80-те години. Има достатъчно намеци както в облеклото, така и в текстовете му, но повечето фенове само подозират и сякаш не знаят със сигурност, че той е гей. В интервю за MTV през 1998 г., популяризирайки своя проект 2wo, той обаче е напълно ясен: „Мисля, че повечето хора знаят, че съм бил гей през целия си живот и че едва напоследък това е проблем, с който се чувствам удобно да се справя, и проблем, който ме вълнува откакто разпознах собствената си сексуалност.“

Както Халфорд често е казвал, той не е усетил никаква негативна обратна реакция. В радио интервю той отбелязва: „Никога през целия си живот не бях виждал такова изливане на любов от хора – писмата, факсовете, телефонните обаждания от всички в метъл общността: „Роб, нас наистина не ни интересува каква е сексуалната ти ориентация. Ние искаме да бъдеш това, което си. Искаме да пееш тези песни. Искаме да дойдем да те видим. И това беше изключително вдъхновяващ момент за мен. И това също беше изключително вдъхновяващ момент за метъла.“

Metallica срещу Napster

Скандалната драма Metallica срещу Napster се разиграва, когато групата открива, че „I Disappear“, тогава още неиздаденият сингъл, който трябва да се появи в саундтрака към втората част на филма „Мисията невъзможна“ с Том Круз, е изтекъл по радиостанциите. Виновникът за това е Napster – услуга за споделяне на файлове, в която потребителите могат да имат достъп до всяка музика, която други потребители качват.

Групата предприема действия и съди Napster за нарушаване на авторски права, незаконно използване на цифрови аудио интерфейсни устройства и рекет, наред с други щети. Групата в крайна сметка печели делото, като други известни музиканти последват примера им и също предприемат действия срещу услугата.

„Нещото, което умът ни не можеше да побере за Napster, беше, че не можехме да си отговорим на въпроса „Защо никой от Napster не се обади и не каза: „Съгласни ли сте с това?“, обяснява барабанистът Ларс Улрих на Loudwire през 2017 г. “ Те направиха това, без да се допитат до нас и това беше частта, която не можахме да разберем“. Улрих още разкрива, че макар всички да си мислят, че са предприели тези действие в съда, заради пари, истината далеч не е такава и те не са го направили от алчност. „Ако ще раздаваме музиката си, което нямаме нищо против да правим, може би ние сме тези, които трябва да го направим или може би някой трябва най-малкото първо да ни поиска разрешение. Това беше.“

Когато Леми Килмистър от Motorhead е „момче за всичко“ на Джими Хендрикс

Иън „Леми“ Килмистър е на 30 г., когато основава Motorhead през 1975 г. и има забележителна 40-годишна кариера като движеща сила на групата. Това, което много хора обаче не знаят, че преди това да се случи, има перидо, в който той работи като „момче за всичко“ за Джими Хендрикс.

През 1967 г. Леми остава без пари и особени възможности пред себе си, след разпадането на първата му професионална група Rockin“ Vicars, така че той се връща у дома в къщата на мама за няколко безплатни хранения, докато измисли начин как да стигне до Лондон. Както той обяснява в автобиографията си White Line Fever: „Обадих се на единствения номер, който познавах в Лондон – Невил Чартърс. Попитах дали мога да се настаня на пода му и той ми каза да дойда. По това време Невил работеше за Jimi Hendrix Experience и споделяше апартамента с Ноел Рединг, басиста на Хендрикс.

Имаха нужда от допълнителни ръце, така че около три седмици след като кацнах при Невил, си намерих работа при тях.“ Килмистър прекарва по-голямата част от годината в работа за групата, мъкнейки оборудване за всички техни телевизионни изяви и концерти в Обединеното кралство, припомняйки си: „За съжаление, не успях да опозная Хендрикс много извън сцената – не бях част от личния му живот. Просто работех за него. Спомням си, че той беше много нежен, много мил човек. Но повечето хора бяха по-добри в онези дни. Беше една от онези епохи на невинност, нали знаете. Все още никой не беше започнал да умира.“

Години по-късно Леми също разкрива пред CBS Local, че Хендрикс е оказал голямо влияние върху него като вокалист, казвайки: „Хендрикс мразеше да пее, той се забиваше в ъгъла на стая с микрофон и записваше така. Сигурно е бил неуверен в пеенето си. Мислех, че е страхотен певец, имаше много душа.“ Леми заключва: „Той ми помогна да затвърдя решимостта си като певец.“

Ози Озбърн отхапва главата на прилеп

Така нареченият Принц на мрака, Ози Озбърн, години наред пуши цигари и трева, пие обилни количества и пъха малки крилати същества в устата си. Той си печели известност в метъл общността през 1981 г. по време на рекламна снимка в Лос Анджелис, когато отхапа главата на гълъб и изплюва главата му, може би символизирайки смъртта на мира. Ози се усмихва, докато кръвта се стича по брадичката му и фотографите правят една адски драматична снимка. След това, на 20 януари 1982 г., Озбърн отново отхапва глава – този път на жив прилеп по време на шоу в Auditorium Memorial на ветераните в Де Мойн, Айова.

По-късно той признава, че е смятал, че това е гумен прилеп, използван като сценичен реквизит. но когато го усеща да хруска в устата му, осъзнава грешката си. „Трябваше да отида в шибаната болница и да си направя ваксина срещу бяс. Ако възнамерявате да направите нещо толкова глупаво като мен, бъдете предупредени, че тези инжекции срещу бяс не си струват, по дяволите,“ казва той пред Louder Than Hell: The Definitive Oral History of Metal. „Усещането е сякаш някой е инжектирал 60 шибани топки за голф в задника ти.“ Тези му действия правят така, че Ози Озбърн влиза в новините в почти всяка страна по света, което се оказва може би първата стъпка на Озбърн в комерсиалния мейнстрийм, предвещавайки бъдещия му живот като герой в риалити шоуто на MTV The Osbournes.

Блек метъл убийства

Историята на норвежкия блек метъл се корени в зловещи противоречия. Главният лидер на Burzum Варг Викернес извежда това на съвсем ново ниво. Първата му обезпокоителна постъпка е как се справя със самоубийството с пушка на вокалиста на Mayhem Пер Ингве Олин. Когато пристига на трагичната сцена, Викернес пренарежда някои елементи за импровизирана фотосесия на трупа и прави снимки, включително една, която по-късно е използвана при нелегалното издание на концертния албум на Mayhem Dawn of the Black Hearts. Викернес също твърди, че е взел някои от зъбите на Пер Ингве Олин със себе си.

След няколко години Варг е замесен в палежа на три християнски църкви в Норвегия – нещо, което той отрича и до днес. На 10 август 1993 г. Викернес пристига в дома на китариста на Mayhem Ойстейн Аарсет, за да се разправя с него относно някакъв „заговор“, който крои.

Двамата мъже се скарват, в резултат на което Викернес намушква смъртоносно Ойстейн Аарсет 23 и пъти. Когато е осъден на 21 години затвор за ужасното убийство, Викернес не показва никакво разкаяние. Вместо това той скромно се усмихва, което е документирано в една вече прословута и често срещана снимка. След излизането си от затвора Викернес пак успява да си навлече някои проблеми със закона. Освен че е арестуван във Франция по подозрение в планиране на клане, за което е освободен, той също е признат за виновен в провокиране на расизъм и „прославяне“ на военни престъпления.

Начинът, по който Nirvana променя музиката

През януари 1992 г. Nirvana – група от Сиатъл, за която малцина мейнстрийм музикални фенове са чували година по-рано, измества Dangerous на Майкъл Джексън от първото място в класациите за албуми. Това е метафора, разиграваща се в реално време, която нагледно показва, че духът на времето вече се е променил. Хитрите студийни продукции, които доминират в поп класациите години наред, сега се възприемат като изтъркани и остарели, заменени от рок музика, изпълнена с антикомерсиален, пънк рок етичен кодекс.

Кърт Кобейн се придържа здраво към своя пънк/аутсайдерски дух и прави готино да харесваш маргинални артисти, насочвайки поколение към пънк и инди изпълнители, включително Mudhoney, the Raincoats, Urge Overkill, Melvins, Meat Puppets и Butthole Surfers. Внезапно тези банди получават сделки с големи лейбъли и време в центъра на вниманието, макар и мимолетно.

Междувременно поп метъл групите, както и повечето поп и възрастни съвременни артисти са поставени под напрежение, защото времето им изтича. И докато непредубедените метъл фенове са склонни да прегръщат Nirvana и новата вълна от вдъхновен от пънк алтернативен рок, има и такива, които обвиняват Nirvana за упадъка на любимата си музика.

lifestyle.bg