Доайенът на неврокопската фолклорна школа Панчо Иванов пред Топ Преса: Времената се менят, музиката остава.

Чест и удоволствие за нас е да Ви представим един от ветераните и доайените на неврокопската музикална фолклорна школа, едно от големите имена изградили и съхранили автентичния фолклор от региона – Панчо Иванов. Разкажи ни за твоят оркестър, как се сформира през годините, направи ни една кратка ретроспекция?

– Искам да започна с това, че на 25.11. 2021г.оркестърът направи 20г., тоест вече оркестърът  на Панчо Иванов е на 22г. Искам да благодаря на Бог за мъдроста и силите, защото в днешно време, както навсякъде е много трудно. Всеки един знае, че оркестъра съществува още от времето, когато бяхме деца и ни наричаха Панчо-Ванчо- моят брат Иван Иванов. За голямо съжаление от друга страна и радост хората се събират и разделят. Така и при нас основно изпълнителите идват,  пробват, изпяват това което им е на сърце и след години се разделяме. Благодарен съм, че тези наши детски  мечти на мен и брат ми успяхме да осъществим през годините. Започнахме да записваме музика между Пирин и Родопите, такава която за радост на онези, които обичат хубавата българска народна музика никъде по света не можем да я чуем. Тази музика си има своя почерк и е лика на оркестъра на Панчо Иванов. Където и да отиде да свириме в момента в който хората ни чуят си казват ”Само като чуем знаем, че това е ваша музика“, което за нас е удоволствие,    че сме го постигнали.

Кога реши, че искаш музиката да ти бъде професия?

– Почти не си спомням,от около 7-8 годишен. Започнах да се занимавам още в детството ми и   за огромно съжаление загърбих както се казва и училище, нямали сме детски площадки да играем, нямахме тези юношески години да излезем на кафе, на кино. Просто такова нещо в нашият живот нямаше и до сега този, който се занимава с музика и обича музиката от дете просто такова нещо няма в неговоя живот. Музика, музика и само музика. Не може да се отклониш просто като си се захванал, то те дърпа, слушаш другите по-големи музиканти как свирят. Това е детска мечта, подръжаваш на тогавашните музиканти. Човек като стане на двадесет години усеща, че трябва да създаде семейство на бързо и пак се потапя в музиката, защото тя си остава. Времената се менят, музиката остава.

Колко издадени албума имате до момента? Има ли твоя песен, която ти е по на сърце от другите?

-Имам около 3-4 издадени албума. Първият албум създадохме с оркестър „Неврокоп“  – ”Бяло вино“, Съдбо моя“, „От сърцето на неврокопско”. В последно време в годините на сезон пускаме по 1-2 песни, защото ние освен, че трябва да ги пуснем на аудио трябва и да ги филмираме. С нашите партньори от „Фолклор ТВ“ така процедираме. Официално имаме четири албума. На въпроса коя песен ми е по-на сърце бих ти отговорил, че по-предпочитани и сред хората са „Шарена гайда“, „В горите на Македония“. Това са песните, които се наложиха и хората ме свързват с тях. По-същият начин сред тях са и „Лампата ти светеше“, „Шари мома“. Най-любимата песен лично на мен е „лампата ти светеше“, с която се представихме и в Канал1. Тогава почитатели лично от Канада ни се обадиха, което ми говори, че дори и зад граница песента е харесвана. Музиката на Оркестъра на Панчо Иванов е доста предпочитана на музикалния пазар.

Имал ли си някаква съкровена мечта в сферата на музиката, която си успял да сбъднеш?

-Най-голямата ми мечта беше да стана музикант. Този, който се занимава с музика знае, че музиката е фантазия и трябва да създадеш собствен стил и почерк. Като бях малък винаги когато съм репетирал и нещо не ми се получаваше очите ми се пънеха със сълзи и в последтсвие на годините това, което ми е в мислите аз го осъществих, тоест не само мога да го мисля, а и да го изсвиря. В последствие да се развивам , да създам собствен оркестър още веднъж благодаря на Господ, че успях да осъществя мечтата си. Веднъж ме спряха хора, които живеят в Америка и ме поздравиха. Споделиха ми, че дори и там следят участията ни чрез социалните мрежи. Впечатлени се, че аз и брат ми успяхме да станем тандем, докато други не съумяха да го направят. Щастлив съм, че хората оценяват това, което правим, спират ни, поздравяват ни и ни напомнят за нашите успехи. Хората където и да отидат по света търсят музиката с която са израснали.

Как протича процеса по създаването на една песен?

-Да създадеш една песен е много трудно в днешно време, защото вече почти всичко е наготово. Трудно е да създадеш и раздвижиш една песен. Първо трябва в теб да има музика, защото една песен се състои от хармония, от първи, втори глас, текст. В създаването на една песен е необходимо да бъдеш много добре музикално подготвен.

Как успя за толкова години не само да изградиш оркестъра, но и да го развиваш?

-Много е трудно да създадеш оркестър и да го развиваш в същото време и да го запазиш, защото трябва да научиш всички музиканти да мислят като един.

Какво да очакваме от Вас в скоро време?

-Както вече споменах наши партньори са „Фолклор ТВ“ и през месец февруари предстои да пуснем нова песен “ Ой Йоане господар Йоване”. Тук е мястото да спомена и новата ни песен, която се получи много добре. Този материал не можем да го направим без нашите солистки –  двете момичета Траяна Георгиева и Магдалена Георгиева и солиста Наум Странджев.

Моля за вашето послание към читателите на Топ Преса?

-Музиката се ражда, не се учи. Нека това, което ни е дадено от Бог да го развиваме. Бъдете здрави и следвайте мечтите си.

ПРЕДИ ДОСТА ВРЕМЕ ТОП ПРЕСА НАПРАВИ И СВОЙ ФИЛМ ЗА ОРКЕСТЪРА ПРИПОМНЯМЕ ГО: