Трапезата на императора скрита в пещера край Гоце Делчев!
-
- юли 21, 2023
.
Легендата за огромно имане, скрито някъде из пещерите в околностите на Осиково. Според хората, в края на есента на далечния XIX в. го намират двама братя овчари, докато търсят загубено агне от стадото си.
Докато безуспешно се опитвали да намерят животното, двамата се натъкнали на обрасъл с храсталаци пещерен вход. Те влезли навътре, като си светели с борови факли и забелязали странни надписи върху стените, но тъй като и двамата не умеели да четат, продължили напред.
Не след дълго излезли в широка галерия, където блясъкът на факлите им се отразил в най-смайващата гледка, която някога били виждали – насред пещерата стояла голяма кръгла маса, направена от масивно злато, а около нея имало шест стола от същия метал. Масата била наредена като за пиршество с подноси, табли и прибори, всички от злато. Съзнавайки, че не са в състояние да изнесат това огромно богатство, двамата се задоволили да приберат само някои дребни предмети, с които да се замогнат.
Тази внезапна поява на злато в селището не убягнала на османските власти в региона и те се заели с проучването на въпроса. След кратко разследване достигнали до братята, но въпреки увещанията, подкупите и други, по-драстични методи, овчарите упорито криели местоположението на богатството. Полакомилите се за злато османци не можели да се спрат и накрая единият брат починал от мъченията, а другият бил застрелян при опит да избяга. Така останало само преданието, което с времето започнало да избледнява.
В средата на 60-те години на XX в. митът за златната трапеза се завърнал заради втори откривател на богатството – ловец от селото, семеен мъж с жена и две деца, който според слуховете се натъкнал на съкровището, докато преследвал дивеч. Макар и да нямало никакви доказателства, че въпросният ловец е намерил каквото и да е, изглежда „златната треска“ била дълбоко вкоренена в съзнанието на местните, а обстоятелството, че скоро след това ловецът започнал да строи нова къща просто накарало старинната легенда да оживее.
И този път местните власти разбрали и разбира се, проявили интерес, като очевидно методите им за разпит не се различавали драстично от тези, приложени върху овчарите преди почти 70 години. Доведен до предела на силите си, ловецът прибягнал до самоубийство, като отровил себе си и съпругата си, а децата си оставил на грижите на престарялата си майка. От този момент, богатството, отнело до момента живота на четирима души, било счетено за прокълнато от местните и малцина се осмелявали да търсят повече златната трапеза.
И така, макар и да звучат фантастично, преданията и митовете остават в народния фолклор с една много ясна и конкретна цел – да пресъздадат представата на хората за добродетелите у човека, да съхранят истории за героизъм и самоотверженост или за алчност и предателство, от доброто и лошото на които поколенията да си вземат поука.
Митовете са живата съвест на народа, оформяща света около нас. Във всяка легенда има по зрънце истина, но задачата ни не е да пресяваме събитието, докато отделим това зрънце, а да разкажем преданието така, както е запомнено. Защото понякога от това научаваме за предшествениците си повече, отколкото бихме научили, ако знаехме имената на участниците, точния ход на действията им и годината, в която са ги извършили. Тъжно е, че вместо да намира нови начини, с които да кара историята да оживява, модерният човек се отделя от корените си и затваря преданията да живеят само в главите на престарели хора, чули ги някога от своите дядовци.
Be the first to leave a review.
