Градът: Спомен за милионера от Мусомище!

Грешка във фиша праща джакпота в Мусомища преди 16 г. Радко успял само да ремонтира етажа с 42 милиона от тотото
В гоцеделчевското село Мусомища повечето хора наричат бай Радко Пандев Милионера. Той обаче е против лепнатия му прякор. Макар всеки в селището, а и в околията да знае, че е спечелил точно 42 650 000 лева от тотото. Шестицата ударил в коледния тираж през 1996 г. Парите наистина му помогнали, но не го променили. „Аз съм един обикновен човек, който просто има късмет в игрите на Българския спортен тотализатор. Човек винаги трябва е човек, независимо от финансовото си състояние. Дядо ми Костадин, който живя 105 години, все ми повтаряше: Ако не можеш да помогнеш на някой, то поне не му вреди“, твърди 71-годишният пенсионер. Бай Радко е категоричен, че парите идват и си отиват, печелят се и се харчат. Има по-важни неща от тях – семейството, децата, здравето.
Иначе за него не е проблем да се върне 16 години назад, когато го споходила слуката от тотото. По-любопитното е, че само две години по-рано- през 1994 година едно недоглеждане от негова страна му помогнало за шестицата. Дотогава играел все с едни и същи числа, които знае и днес наизуст – 4, 9, 14, 23, 30 и 45. Но при поредното попълване на фиша направил не една, а цели две грешки. Така задраскал 31 вместо 30 и 44 вместо 45. Усетил се, но пък му харесало разположението на числата върху хартийката, комбинацията му се сторила по-красива за окото. „Е, грешката ми се оказа вярна в случая.
Така след две години ударих шестица, а с другите числа щях да имам едва четворка.
Но тези милиони бяха равни на сегашни 42 000 лева. Дадох по 7-8 милиона на двамата си синове и на дъщерята, а с останалите направих ремонт на етажа на къщата, в която живеем с жена ми Веска“, разказва късметлията. Има в актива си и две петици, ударени заедно с приятели. Съпругата му пък със свои 7-8 колеги също уцелила в „шестицата“ и групата прибрала общо 18 000 лева.
„Но не съм нито комарджия, нито милионер. Играя, за да спечелят и другите. Никога не ме е било яд, че харча пари за тото. Нали на някой все ще му се усмихне шансът. Пак повтарям, че съм най-обикновен човек, роден в село Кремен на 7 септември 1939 година“, държи да под чертае бай Радко. Като хлапе помагал в земеделието на родителите си, които сеели ръж и жито. Тичал и след стадото от овци и кози на дядо си. Десетгодишен вече можел сам да води конете, натоварени с гюмове с мляко, от гората в селището. Имал щастието да расте в дебрите на най-красивата планина у нас – Пирин. Основното образование завършил в родното си село. После изкарал две години в гимназията в Гоце Делчев. Но веднъж баща му прочел във вестник „Работническо дело“, че в София има средно техническо училище, в което синът му може да се изучи за телеграфист и за монтьор на телефонна техника. Така младежът се озовал в столицата, но свикнал бързо, тъй като имало и други момчета от неговия край. „Живеехме в пансион. Трудни времена, но и хубави, защото бяхме млади. Преди да вляза в казармата, ме разпределиха да поддържам телеграфите, телефонната и радиомрежата в смолянското село Райково. Като войник изкарах школата за младши сержанти в Благоевград, а после бях в поделението в Гара Пирин (б.а.- днес Кресна)“, спомня си възрастният мъж. През октомври 1960 година го взели на работа в машиностроителния завод в Шумен елмонтьор с трети разряд. Но липсата на жителство го оставила на улицата след няколко месеца. Озовал се отново в родното село Кремен. През юли 1961 година започва трудовия си стаж във военното поделение в Гоце Делчев, където изкарва до пенсионирането си през 1982 година. „С постъпването си на работа там започнах да играя тото. Интересно е, че излязох в пенсия, но продължих да работя -монтирах радиостанции в завод „Михаил Антонов“, после ме взеха в БТК, накрая – до 2002 година поддържах телефонната мрежа в Мусомища“, споделя бай Радко. Днес ежедневието му минава най-вече в градината в двора, която е един декар. Отглеждат зеленчуци със съпругата си, с която са заедно от 1963 година. Обичат вечер да гледат новините. Харесват и някои от сериалите. Два пъти в седмицата обаче Радко Пандев има важна мисия. Тогава той вади пред къщата колелото и потегля към Гоце Делчев. Изминава над 2 км. И стига в края на града и спира пред тамошния тото пункт. За да пусне N-тия си фиш от тотото. Числата вече са други, не са онези от шестицата, разкрива пенсионерът. Но и тези не ги сменя, все са едни и същи. От 5-6 месеца играе в комбина с двете продавачки в пункта на спортния тотализатор. „И тройка дори не сме улучили до момента. Но не се отчайваме, а продължаваме смело и упорито напред. Нашият късмет може да е назад. А щом ние не печелим, то други печелят, което е добре. Аз гледам на тотото като на олимпиада – важно е участието. Само тогава има шанс да спечелиш. Че Господ дава, ама в кошара не вкарва“, реди възрастният мъж с прякор Милионера от село Мусомища.