РЕПОРТАЖ! Марикостеново – естествената СПА зона на Югозапада!

Село Марикостиново е разположено в Петричко-Санданската котловина на левия бряг на река Струма. Отстои на 11 колометра източно от общинския център Петрич. Западно до селото преминава европейския път Е79. Марикостиново има ЖП гара на линията София – Кулата. Години наред от товарната ЖП гара на селото с хладилни вагони са изнасяни ранни домати, и сочни праскови. В поминъка на селото са още чушки, сливи, зарзали, фъстъци, смокини и грозде, от което се приготовляват висококачествени домашни вина.

Според стара легенда девойка на име Мария от този край е преследвана от турците. Тя е заловена от поробителите в района на днешното село Марино поле и е убита. Дивите животни разнесли костите й. Там където те са открити от нейните близки, възникнало село Марикостиново.

Село Марикостиново е селище  с  богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от времето на античността и средновековието. В местността Марена ( на около 3 километра северозападно от селото) са запазени останки от антична крепост.

Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1616 – 1617 и 1625 година.

Марикостиново е известен балнеоложки център. В района на селото, северозападно от него има лековити горещи минерални извори. Покрай изворите са се образували кални бани, в които успешно се лекуват заболявания на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система и гинекологични заболявания. Водата извира при температура 63 C. В близкото минало топлата  вода е била използвана за отопление на големи площи оранжерии. Едно от предимствата на калонаходището се определя от естествено бликащата минерална вода, която разрежда калта и създава условия за непрекъснато движение на слоевете.

Лечебната кал, добивана в природните калища, се превръща в един от най- ефикасните природни продукти на водата, което прави Калотерапията или т. нар. Пелоидотерапия една от най- предпочитаните  СПА процедури за здраве и красота. Методът носи названието си от лат. Pelos, което в превод означава кал, тиня, глина, и therapia – лечение, терапия. Базира се на лечебните и козметични свойства на термалната кал.

Тя почиства, подхранва, стяга и регенерира кожата – факт, който съвсем не е без значение за всички, които обичат да полагат грижа за себе си. Калните бани със сигурност не са сред най- впечатляващите терапии за лечение, но са едни от най-старите в света. Ползите на лечебната кал са открити още от древните египтяни и римляни, които я използвали както при различни заболявания, така и за козметични процедури.

Терапевтичната кал естествен природен продукт, който се образува на дъното на различни големи водоеми – морета, солени езера, около райони с нефтени находища и др. Тя е богата на различни минерали, витамини и полезни микроорганизми, откъдето идват и лечебните и свойства. Използва се не само за разкрасителни процедури, но и за лечение на различни заболявания, сред които псориазис, артрит, проблеми, свързани с подвижността, при хормонален дисбаланс, за възстановяване след операция.

Част е още от терапиите, ползвани в спортната медицина, за възстановяване на мускулите, както и от козметични процедури за лечение на суха коса и намаляване на целулита. Действа термофизично, биохимично, анти-стареещо, противовъзпалително и детоксиращо. Заради последното, често е част от различни козметични продукти, както и от състава на естествени антибиотици.

Какво представлява калолечението?

Калолечението, както подсказва името му , е целебна терапия. То има противовъзпалително, тонизиращо, обезболяващо действие, подобрява циркулацията на кръвта и стимулира обмяната на веществата в организма.

Основните му начини на приложение са три – под формата на кални бани за цялото тяло, чрез апликация на конкретни части от тялото и чрез маски, които обикновено се използват за лицето.

Самата терапевтична кал, която се използва пък, се дели на лиманна, минерално – изворна, торфена (блатна), сапропел и кални вулкани.

Най- използвани от тях са торфът, лиманната и минерално- изворната кал, а в България – основно лиманната.

Един от най-старите методи за калолечение е т . нар. Египетски метод. При него се използва кал, директно от мястото, където се образува. Необходимо е тялото предварително да се нагрее на слънце за половин- един час, за да се отворят порите. След това се намазва добре цялото тяло и се изчаква на слънце, докато тя изсъхне напълно. Следва измиване с топла, в повечето случаи морска вода.

Друг метод за калолечение са т . нар. апликации. При тях калта се загрява предварително до определена температура от около 40 градуса и се поставя на конкретна част от тялото, ако се търси по-силен ефект точно там , а може и на цялото тяло. След това местата, които са намазани с кал, се увиват с фолио и отгоре се поставя одеяло, за да може да се загрява – така, както слънцето прави това при т. нар. Египетски метод. Процедурите са с продължителност 20-30 минути.

На следващо място са калните вани, където лечебната калта се разрежда с минерална, морска, речна, а може и обикновена вода. Процедурата след това е същата като с обиконовената вана, но тук продължителността и не може да е повече от 20 минути.

Въпреки, че е природен продукт обаче, с калта трябва да се внимава. Има определена продължителност за всяка една терапия и тя трябва да се спазва. Задължително е и да се оставят определени дни за почивка между тарапиите. Препоръчва се консултация със специалист, особено ако се започва такава терапия за първи път.