Топ Преса представя! Природната АПТЕКА на Рила и Пирин!

След проведените теренни проучвания на територията на НП ”Пирин” през 2014 година бе изготвен актуализиран списък включващ 446 вида лечебни растения. Тези видове се отнасят към 69 рода от 83 семейства. От общия списък с лечебни растения са определени 239 вида, които са по- широко разпространени и популярни като лечебни. Те се отнасят към 180 рода и 65 семейства. Като всяко друго хоби, брането  на лечебни растения изисква предварителна подготовка. Трябва добре да се познават  характерните  белези на отделните растения. Важна особеност е, че билките се берат само в сухо време, след вдигане на сутрешната роса. Ако се наберат в влажно време, те често почерняват. Трябва да се знае моментът , когато лечебните растения са образували в най- добра концентрация биологично активните вещества, които всъщност имат лечебна сила. Необходими са познания за това, коя част от билката трябва да се бере- лист, стрък, цвят, плод и др. Частите на едно растение могат да съдържат различни по състав и действие лечебни вещества. Разлики в количеството на тези вещества има и през отделните фази от развитието на растението – нарастване, разлистване,  цъфтеж, образуване на плодове, узряване на семена, когато надземната част отмира и растението се подготвя за зимен покой… Берачите на билки трябва да бъдат най – добрите познавачи и грижовни пазители на лечебните растения. Това е единственият начин да използваме дългосрочно безценното природно богатство на билките.

Голяма част от лекарствените растения се берат за приготвяне на ароматен чай със спомен от лятото, като тонизиращо средства и като подправка към ястията. С лечебна цел се ползват основно корените на растенията. Те са ефикасен лек при вирусни инфекции – от болно гърло до стомашно разтройство. Напоследък все повече хора отглеждат  лечебни растения, отличаващи се от традиционните подправки, в своите домашни градини. Не трябва обаче да забравяме, че за лекарство се ползват и отровни растения по-добре те да бъдат предписани от лекар, да си ги закупим от аптеката и да спазваме стриктно указанията за ползване, защото отровата е в  дозата.

В Рила се срещат много лечебни растения, които са под специална закрила – лудо биле, златовръх, шапиче (цариче) и др.Тези растения не се берат, корените им не се вадят, плодовете не се събират. Освен това има забрана и на разрешените за бране лечебни растения в резерватите. Трябва да се знае, че не всички лечебни растения за разрешени за бране. Много от тях са защитени от българското законодателство зарди малките им популации, локалното месторастене, специфичните условия, необходими за развитието им. Затова, преди да отидете да берете билки, е желателно да проверите дали няма някакви ограничения за този вид, който сте си набелязали.

Разнообразието от билки в Рила е много голямо. В равнините растат живовляк навсякъде по сухи тревисти и храсталачни места. Растението прецъфтява сравнително бързо, а като билка се ползва по време на активен цъфтеж. При бране стъблата се отрязват с остър нож, за да не се изскубва растението от почвата. Приема се вътрешно под формата на запарка или се прилага външно при рани и изгаряния под формата на маслен извлек.

Всеки любител на билките през септември и октомври е брал плодовете на шипката, известна още като „див гюл”, дива роза” и „шипок”. Шипките съдържат много високи количества витамин C –до 1000 пъти повече от цитрусовите плодове в 100 г. Те са добър източник и на витамините А, К, D, и E, както и на калций, магнезий, калий и манган.

Плодът от шипката се е използвал още от древността при много здравословни проблеми. При брането на плодовете храстите не трябва да се чупят и да се отсичат клоните, за да може и в следващите  години шипковият храст да има лечебни плодове.

Плод от шипка можете  да си наберете из цялата планина, из храсталаци и разредени гори, по тревисти и каменисти склонове и край пътища. Наричат я още „царица на билките”, защото плодовете се ползват както за шипков чай, така и за приготвяне на вино и мармалад. Шипката е силен имуностимулатор, който от векове се използва за превенция срещу простуди.

Който е ходил по Рила по тревистите и каменливи места, из храсталаци и край горите през август и в началото на септември, със сигурност е бил запленен от наситено сините,сравнително едри цветове на синята тинтява, известна още като “горчанка”,  „жлъчка”, „мъжка тинтява”, „облиставиче”, жлъчката на земята”, „горчива трева”,  „кръстоцветна тинтява”,  „едностръка тинтява”. Растението прилича на своите братовчедки – горската тинтява и блатната тинтява, но лесно се различава от тях по цвета. Синята тинтява има четири сини листчета ( тя е четириделна, а горската – петделна). Лечебните растения от семейство Тинтявови съдържат горчиви алкалоиди  и гликозиди. Забранено е събирането на защитените видове жълта тинтява и петниста тинтява, наричани още „ горчив корен”.

Ако сте се разхождали из буковите гори на Рила, няма как да не сте срещали една дребна и ароматна трева с бели цветчета, събрани в щитовидно съцветие на върха на стъблото. Растението цъфти около Еньовден, затова се нарича ароматно еньовче. Известно е още като „кръстат бурен” и „ горска лазаркиня”. Това е изключително нежно растение, бере се само с нож, набраните стръкове се събират в кошничка или хартиен плик, за да не се спарват. Ако се поставят в полиетиленов плик, се изпотяват и при сушене почерняват.

Ако не бяха тънките власинки на копривата, които при допир отделят парлив сок, този вид нямаше да го има. Всички части на това тривиално растение са полезни от корена до семената и се ползват за лечение на различни болести. Тя е толкова универсално растение, че е по-добре да се изброят болестите, които не лекува. Всеки би ви препоръчал настойка от коприва при анемия, защото видът е богат на соли на желязото.

По тревисти и каменисти места до 1600 м н.в., по пояни, из храсталаци се среща една силно горчива и ароматна билка – белият пелин. Не е  трудно да се досетим откъде идва изразът „ горчив като пелин”. За лечение се използват цъфтящите облистени връхни части, отрязани на около 25 см. от върха. Събират се в началото на цъфтежа  (юни – август). Пелин се нарича и виното, в което има много ароматни билки.

Друга горчива билка е белият равнец, който расте по сухи тревисти места, храсталаци, пасища и разредени гори до към  1600 м н.в. Бере се по време на цъфтеж, в периода от май до септември. Той е най -добрият ни помощник при много заболявания. Наричат белият равнец мъжка билка, защото в миналото войниците задължително носели със себе си бял равнец заради свойството му да спира вътрешни и външни кръвоизливи и да успокоява болките.

Здравецът (здравчец) е едно често срещано растение по влажни, сенчести, каменисти и храсталачни места из горите докъм 2500 м н. в.  Българинът вярва в целебните качества на това ароматно растение и неслучайно му е дал такова име. Ако сте си забравили лекарството за понижаване на кръвното налягане, е достатъчно да сдъвчете и да глътнете един лист здравец и след  десетина минути ще се почувствате  по-добре. Китка от здравец, вързана  с червен конец, присъства във всички обичаи на българина.

По влажните поляни и долини в Национален парк  „Рила” расте билката черен аман, наричана още „зарасличе”, „чернокос”,  „див тютюн”, „мазен корен”. Действа безотказно на костите, като арниката. Растението е незаменимо при спортни травми, облекчава мускулни болки, намалява отока и възтановява подвижността, спомага за зарастването  на  счупени кости, има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие.