Петър Слабаков: Хората не знаят каква топлина излиза от земята

Петър Слабаков е емблематичен български актьор, който има над 120 роли в киното и театъра. Той си отива на 86-годишна възраст на днешната дата през 2009 година. Но ни оставя куп запомнящи се образи, изиграни на един дъх и с невероятен талант.  Участва в десетки филми, най-известните от които са: „Пленено ято“, „Цар и генерал“, „Вечни времена“, ,,Шибил”, ,,На всеки километър“, ,,След края на света“, ,,Опасен чар”, ,,Константин Философ“, ,,Тютюн“, ,,Понеделинк сутрин”, ,,Привъзраният балон”, ,,Самодивско хоро”, ,,Зариво над Драва“, „Мъртви души“.

Слабаков е едно от лицата на прехода в България в края на 90-те години на миналия век. Основател на СДС, борец за човешки права и справедливост. „Вечно ще съм в опозиция”, казва харизматичният актьор. Колегите му го определят като „вечния бунтар”. Самият Слабаков признава, че е чепат характер, но пък не може да мълчи, когато има неправда. Интересна е пътят му до киното и театъра. След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война. Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948 – 1950), в конезавод, бил е и леяр (1951 – 1952). Завършил е Икономика на промишлеността. Получава Аскеер за цялостно творчество. Негов син е евродепутатът и режисьор Андрей Слабаков. Петър Слабаков е играл е в доста театри. Заради характера си често е напускал някои от тези театри със скандали.  Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогасност“ (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.).

Председател е на НС „Екогласност“ (ноември 1989 – март 1990). Председател е на партията „Политически клуб „Екогласност“ – от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член. Депутат е в 7-ото Велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 -1991).

Представяме ви негови споделени мисли в интервюта, които е давал:

„Бунтар съм заради самата действителност, в която живея. Никога не съжалявам за думите и действията си. Твърдо държа на позициите си и ги отстоявам докрай с всички сили. Не трябва да се мълчи в никакъв случай”.

„Добротата е най-ценното качество, ама се оказа, че аз май не съм много добър. Много съм прям. Говоря направо в очите. И без да искам, мога да обидя човек. Понякога ми става жал и за колеги, и за други хора, които ме заобикалят”.

„Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко“.

„Човек все се надява. Ако не е надеждата, той би трябвало да си тегли куршума – за какво да живее. Това е истината”.

„Никога не съм искал да се издигам докъдето и да е. Бях най-щастливият човек като тракторист./…/ Лягал съм си в угарта. Хората не знаят каква топлина излиза от земята. Разкошно. Сял съм фий. И такава права линия съм карал, като свещ. Всяко зрънце е падало на място, ходил съм да го гледам. Удоволствията на живота”.

„Единственият Бог за мен е природата. Едно време са се прекланяли пред слънцето, пред дърветата, пред бурята. Това е Богът. Ние сме нищожества”.