Произходът на Библията: какво е известно

Вярата на над 2 милиарда християни по света се опира на Новия завет. Това е един от най-влиятелните писмени документи въобще. Затова и всяко ново откритие, свързано с него, е истинско събитие.

Преди няколко седмици бе обявено, че Григори Кесел, изследовател от Австрийската академия на науките, е открил 1750-годишен превод на Новия завет – един от най-старите, за които знаем. Той прави откритието си, изследвайки с ултравиолетова светлина дигитализирани изображения на ръкописи, съхранявани във Ватиканската библиотека.

На ултравиолетовата светлина Кесел видял с просто око слоеве от изтрити текстове. Така той открил текст, който през трети век след новата ера е бил преведен от гръцки на сирийски език – езика, на който са говорели в древна Сирия.

Фрагментът от текста е още едно парче от сложния пъзел, който представлява библейската история. Подобни преводи ни позволяват да разберем как Библията се е развивала през вековете по пътя си към превръщането ѝ в най-четената книга в човешката история.

Откъде идва новооткритият фрагмент?

Сирийските преводи на Библията са едни от най-старите съществуващи. „Най-старият от тях, в който е запазен целият текст, е от пети век след новата ера“, казва Кесел.

Съществуват стотици ръкописи на този пълен превод – текста, който той използва, за да сравни с фрагмента от Ватиканската библиотека. „Разликите веднага си проличаха: там имаше различни фрази и думи, които показват, че това е по-стар превод“.

Кесел смята, че фрагментът най-вероятно е бил писан в днешен Северен Ирак, който преди това е бил част от Персия – империя, чиято държавна религия е била зороастризмът (монотеистична индо-иранска вяра).

Християнството е било миноритарна религия, чиито последователи са били отчасти толерирани и отчасти преследвани. Сирийското християнство е било основната форма на християнството в Близкия изток, казва Кесел, а сирийският, заедно с гръцкия, е бил най-важният език за религията в първите векове.

Как учените датират древни ръкописи

Учените използват различни методи за датиране на древни ръкописи. По този начин те могат да разберат кой, кога и къде е писал даден ръкопис. Материалите, от които са изработени, например, могат да хвърлят светлина върху това кога са били писани.

Папирусът – хартия, изработена от египетското растение папирус – се е използвал най-вече преди трети век след новата ера, а след това е бил заменен с пергамент и велен – материали, изработени от животинска кожа. Те са били по-качествени и по-трайни, което е и причината да разполагаме с много повече библейски документи от времето след четвърти век от новата ера.

Друг полезен индикатор е почеркът. Той често е различен, дори от поколение на поколение, а палеографите – или експертите по исторически почерци – могат да съдят по него за даден манускрипт. Конкретна дата не е възможно да бъде посочена, но може да се даде приблизителна оценка за това от кога датира въпросният документ.

Използвайки тези знания учените са успели да определят кога и къде са били написани най-старите познати ни библейски ръкописи. Те са създадени векове преди превода, намерен от Кесел, и са ръкописи на Стария завет, т.е. на една от двете части на Библията.

Друга полезна подсказка е видът на почерка. Той често се различава, дори от поколение на поколение, а палеографите – или експертите по исторически почерци – имат много задълбочено разбиране за начина, по който хората са писали в определени периоди от време. Те няма да могат да посочат конкретна дата, но могат да дадат приблизителни оценки.

Като разглеждат такива показатели, учените са успели да определят кога и къде са били написани най-старите библейски ръкописи, за които знаем. Те са създадени векове преди превода, намерен от Кесел, и са ръкописи на Стария завет.

Какво знаем за произхода на писмения Стар завет?

Писанията в Стария завет, както се нарича той в християнския канон, служат за основа на трите най-големи монотеистични религии в света: юдаизмът, християнството и ислямът.

„Най-ранните старозаветни текстове, с които разполагаме, датират от първи век пр.н.е. и са написани на иврит и арамейски език“, казва Кристоф Маркшис за ДВ. Професорът по древно християнство в Хумболтовия университет в Берлин и президент на Бранденбургско-берлинската академия на науките. Той добавя, че текстовете са намерени в Кумран – археологически обект на Мъртво море близо до Йерусалим.

„Документите са изготвени на папирус от писари, които са се специализирали в създаването на ръкописи. Те са се отнасяли към работата си изключително внимание, защото са били убедени, че това са свещени текстове“, казва Маркшис. В Кумран само онези, които са били смятани за „чисти“, са имали право да работят по ръкописите. За да поддържат безупречна хигиена те са си миели ръцете постоянно. Документите са изработени от еврейски писари в скрипториум – помещение, използвано за създаване на ръкописи.

Едва след апостол Павел, за когото се смята, че е живял между пета и шейсет и пета година след новата ера, текстът започва да се разглежда като първата част на Библията. Втората част, включваща ученията на Исус, започва да се събира от края на първи век сл. н. е. и в крайна сметка става известна като Новия завет.

Какво е известно за произхода на Новия завет?

Според Маркшис новозаветните евангелия са съставени около 70 год. след Христос. „По-ранните преписи, с които разполагаме, са папируси от първата половина на втори век, които са намерени в днешен Египет“, казва той.

В сравнение с други древни текстове това е много ранно предаване. Най-старите ръкописи, например на учението на Платон, са написани векове след смъртта му.

„Първоначално тези библейски ръкописи са били на гръцки език, тъй като това е бил основният език в източната част на Римската империя“, казва Маркшис. Подобно на гореспоменатите старозаветни текстове, те най-вероятно са били писани в скрипторий. Такива ръкописи са се размножавали в цялата империя.

Най-старата пълна версия на Новия завет, с която разполагаме – Codex Sinaiticus – датира от 400 г. от н.е., според Маркшис. Това е един от трите най-стари запазени кодекса, които първоначално са съдържали цялата Библия на гръцки език. Другите два – Codex Vaticanus и Codex Alexandrinus – са от същия период от време. Тези три документа са важна част от историята на Библията и свързаните с нея дисциплини.

Източник: Дойче веле