Стрелба с лък – изкуство и спорт за учителя от Петрич Лъчезар Янакиев

Движение на стрелата с над 100 км/ч към дървено малко сърчице, което виси на коноп. Разстоянието е 12 метра.

Стрелба с лък. Спортът, който преди 3 години открива за себе си учителят по изобразително изкуство от Петрич Лъчезар Янакиев.

Прави демонстрация – стрелба на дървена лъжичка от кафе, поставена върху малко дунапренче. Разстоянието се запазва. Три от три успешни опита при тази демонстрация.

Подготовката за стрелбата започва всъщност с поставянето на тетивата. Тук са нужни също прецизност и отработени движения, за да не се повреди, а и да бъде в максимално изпънато положение.

– Двата крака, изтеглям и поставяме тетивата на ухото. Така вече сме готови. Лъкът е готов за работа.

Лъчезар Янакиев разказва, че стрелбата с лък я приема по един специфичен начин. Когато стрелата излети, все едно отрицателната енергия излиза от тялото и потегля в посоката й.

От три години Янакиев е част от семейството на клуба по стрелба с лък Робин Худ-София. Печели и втора награда на турнир за купата на кмета на Елин Пелин, проведен в НСА.

– Как открихте този спорт за себе си, г-н Янакиев?

– Ами един подарък от Америка ми дойде и така ми пасна на ръката, че все едно се бях родил с него. Това нещо все едно е било забравено във времето.

– Никога ли преди това не ви е идвало на ум да се занимавате със стрелба?

– Като малки деца сме си правили някакви такива лъкове, стрели от смокиново дърво, от тръстика, но не съм очаквал такава точност да може да се демонстрира.

– Повече изкуство или повече спорт е стрелбата с лък? Вие сте и човек на изкуството!

– То е свързано с изкуството! Вървят заедно. Човек стреля с ръцете като изпъва тетивата на лъка, но го усеща отвътре. Има усета, който стрелата трябва да извърви този път и да уцели точно в целта.

– Мисловно си чертаете този път.

– Да, това е все едно ти така си нагласен, че трябва да уцелиш целта точно там, където трябва да отиде стрелата.

– Какво ви дава този спорт?

– Релаксирам по този начин. Приятели, които се занимават също от цял свят, пишат ми хора от Аржентина, Бразилия, Мексико. Хора, които са живели в Америка. Даже сега комуникирам с един човек, който живее в България, но 40 години е живял там. Той е ловувал с лък. Прави лъкове в България. Живее мисля, че в Девин и е дошъл тук и се занимава с това нещо, което цял живот го е влечало, но вече тук на местна почва.

– Г-н Янакиев, освен лъка и стрелата, има много други придружаващи елементи, които са задължителна част от комплекса в този спорт. Така ли е? Плюс мишената, която вие сам изработвате?

– Да, изработвам си мишените, защото ми е по-лесно. Иначе пък струват пари, всичко струва пари, няма как. Иначе мишени се продават. Стрелите не си ги изработвам, защото ми е по-лесно да си ги купя. Правя си щит за ръка, напръстници или ръкавици, коланчета, т.нар. колчан за стрели, който също съм си изработил от естествена кожа. Всичко. Даже някои хора ме питат, искат да им изработвам и на тях,  но аз тези неща ги правя за забавление повече. Забавлявам се с това нещо.

– Говорите за щит, за напръстници, а на пръв поглед изглежда безобиден спорт, ако си от другата страна на лъка, обаче не е така.

– Зависи от коя страна на стрелата си – дали си мишената или си стрелеца.

– Например за какво ви е щит?

– Щитът щади тази ръка, която държи лъка. Тъй като може от самата тетива да падне кожата на ръката. То се поставя така, за да пази ръката. Това нещо е измислено още от време оно. Ние не сме измислили топлата вода, както се казва, но това нещо такова удоволствие ми доставя, че нямам думи! Това е един вид релакс, после спорт. Това е олимпийски спорт, да не забравяме. С тези лъкове мога да се състезавам на 50 м. Правил съм състезания на стадиони. Искаме даже такова нещо да направим и тук. Състезание стрелба с лък, с исторически лък, нямам такъв още, но мисля да си взема, на Самуилова крепост, тъй като там мястото е много подходящо. Също може да се направи и на Хераклея Синтика.

– Г-н Янакиев, състезавате се от 3 години за спортен клуб Робин Худ, който е базиран в столицата, нали така? Участвате в състезания, казахте, че от 3 години сте преоткрили себе си за този спорт и веднага тръгнахте да се състезавате?

– Това беше един вид предизвикателство, защото аз качвах клипчета във фейсбук и хората гледат клипчетата. Забавно им е, интересно им е и всеки казва: „Хайде, кога ще те видим на състезание?“ Отидох на състезание и спечелих медал. Никой не очакваше от мен това нещо.

Но имаме почетното второ място! Сега за мишените да поговорим. Част от тях ги изработвате. Свикнали сме за мишена да виждаме кръгчета и целта точно в средата. Да, обаче в социалните мрежи вие споделяте клипчета и с други мишени, които избирате. Доста големи предизвикателства сам към себе си отправяте!

– Разбира се! Когато предметът е колкото се може по-малък, тогава е по-интересно.  Тогава човек се стреми да навлезе в материята, дето се казва, косъм да може да уцели. До такава степен е прецизността, защото ми се е случвало с такива стрели да режа конец. Тази стрела е за убиване на животни, тя не е направена за демонстрации. За състезания са други стрели, които се използват – карбонови стрели използвам, обикновени стрели, които са с естествени пера, за стрелба с лък 18 и 50 метра. Всъщност има състезания в България, които се провеждат на 3D мишени. Това са животни, които са направени от някаква материя, като гума, от различни дистанции – 30 м, 20 м – в гората, с приклякания, с навеждане. Колкото се може да е по-трудно, все едно стрелецът е в истински условия. Има филт по мишени, но там мишените са на 70 м, 50 м. Ннякои са закачени високо на дърветата. Има стрелба през вода и т.н.

– Колко време дневно отделяте задължително за тренировки?

– Задължително по половин час си отделям от моето време, което на мен ми е приятно. Доставя ми удоволствие. Правя си едно клипче, което е една минутка, минутка и половина и денят е успешен.

Голямата цел на Лъчезар Янакиев остава да създаде клуб по стрелба с лък и в Петрич. В тази школа ще може лично да обучава в този спорт проявяващите интерес. Вярваме, че и това ще се случи.