За първи път! Била ли Преподобна Стойна дъщеря на Свети Георги!

Мястото е в южна България.  Неслучайно мястото и църквата са посещавани от Ванга, която оставала с дни на поклонение и преклонение пред всичко онова, което знаела за Преподобна Стойна.  Така наричат определената от хората светица и ясновидка, но непризната от църквата. Притегателната сила на стаята и, която все още се пази в църквата „Св.Георги“, Ванга обяснила с усещането, че крехката, сляпа жена е от друг свят.

Преподобна Стойна – нейните лечебни способности и поглед в бъдещето сега звучат като измислени, пазени, но измислени заради необходимостта да се храни хорската вяра. За опровергаване и на най-големите скептици има хора, които са свидетели на случаи с Преподобна Стойна, на нейните предсказания и на опашките от хиляди търсещи и намерили помощ. Сред очевидците на свръхестествените възможности е единствената все още жива жена, която преди повече от 80г се е грижила за сляпата лечителка. Баба Мария е почти на 100 лета и е последната видяла жива Преподобна Стойна.

Баба Мария споделя, че Преподобна Стойна е от гръцка Македония от село Хазнатар. Още като дете на прозореца и се явяват някакви блещулки, светилки  и и казват „ти ще умреш на 22 декември 1933г, ще издъхнеш“. Когато била на 5г я хваща едрата шарка и ослепява. Тя има други две сестри, но да не ги зарази е в пълна изолация. Отделила се в една стаичка и нямала никакъв допир със света, на училище не ходела, не си играела с други деца. Баба Мария казва, че от Бог е надарена да знае и да вижда. Смята, че не е случайно и тя, и баба Ванга да са слепи. Казва, че очите и били залепени, но знаела всичко, което става около нея. Преподобна Стойна говорела на сън, което направило впечатление на нейната майка. Майка и я попитала кой и говори и кой я е довел, като е сляпа, а тя и отвърнала, че я е довел Свети Георги.  Преподобна Стойна е едва ли не духовна дъщеря на Свети Георги.На сън и се явява, че трябва да копае на някое място близо до района на черквата. Сънувала е, че иконата на Свети Георги се намира в двора и в село Хазнатар и да търси черква „Св.Георги“ , там да се настани да живее. Тя не повярвала, но пак и се присънило. Когато намерила иконата казала на себе си „от тук не мърдам“. Те били бедно семейство, хора се събрали от селото и направили един малък параклис и тя остава да живее в параклиса. Хората първоначално се отнасяли с леко недоверие, защото в онези трудни времена не е имало това спокойствие, но в последствие се убеждават, че тя наистина е един човек, който се моли и има желанието със своите молитви да помогне на хората. Тя се прочула в цяла беломорска Македония, искали са я в Солун да я облекат в свила и в копринени дрехи, да я сложат на центъра и да печелят пари с нея. Тя всичко е вършела даром. Дар, който е получила тя от Бога. Когато умират родителите и тя остава кръгло сираче и за нея се грижи чичо и, на баща и брат. Тя казва „ти си на послун при мен, аз ще те водя, където ще те водя и ще ти търся место, където да го установи приживе“. Чичо и казал „Стойне, където ние, там и ти, няма кой да те гледа друг“. Откарали я в Петрич в черквата „Св.Георги“. Отиват при попа, разказват му какво е положението и попа казал „не можем да я гледаме, кой ще я гледа такава кьорава?“ Чичо и я качва на магарето и се връщат. На същата вечер и се присънва „Стойне, да идеш на село Долна Сушица на онзи Свети Георги“. Долна Сушица е старото име на Златолист. Качила се пак на магарето, упътили ги да намерят селото, намерили го. Тя носи иконата на Св.Георги в нея и вижда едни хора, които изкарват от дома си болни волове и искат да ги откарат на една поляна да умрат там. Тогава Преподобна Стойна ги спряла и им казала да отидат на Божурова поляна да наберат божур, да изварят листата, стъблата и корените, да им намажат копитата и да слагат в кърмата. Когато намерила черквата Св.Георги и разговаряла с попа да остане да се подслони там, той се съгласил, но трябвало позволението на съселяните. Хората от селото, за да приемат външен човек са се събирали като на общоселско събрание.  Преподобна Стойна казва на хората, че ако я приемат в черквата ще им помага със своите молитви и на самото село. Тогава тя била 30-годишна, невиждаща, но била дарувана с дар Божий и може да бъде полезна. Хората я приели, направили и една малка стаичка, имала едно обикновено дървено легло и сандък. Преподбна Стойна за много кратко време се прочува с нейните ясновидски способности и започнали отвсякъде да идват хора. Тя е помагала на хората с едничката надежда, която е внедрявала на хората, че утре ще бъде по-хубаво от днес. Въпреки че Преподобна Стойна и баба Ванга не са живели по едно и също време, техният дар Божий ги кара да си кореспондират.  Баба Мария, която се е грижила за Преподобна Стойна и е била с нея в последните и минути земен живот разказва за това как Преподобна Стойна е казала „ти ще разказваш за мен, аз няма да съм жива“. Една от легендите за нея е, когато остава Македония под турско робство, идва бея от Мелник да запали черквата и да убие баба Стойна. Тя моли селото да дойдат при нея в черквата, скриват се хората при нея и когато идва този турски ръководител тя му казала „Вместо да изпълниш това, с което си тръгнал, най-напред ще се върнеш и ще отидеш в твоя конак да видиш какво е семейното ти положение. Преди да посегнеш на нас ще ти кажа, че твоите деца са болни“. Той и отвърнал „Ако не е истина това, което казваш, непременно ще извърша това за което съм дошъл.“ Той отишъл и установил, че двете му деца са били в тежко състояние и тогава казал той на ханъмата „Хайде, дар да вземем и да заявим, че тук турски крак няма да стъпи.“ Така спасява нея, спасява и черквата от пожар. Турчинът издейства декрет, благодарение на тази помощ от Преподобна Стойна, като освобождава селото от данъци, а на самата черква са преписани имот и дарение, с които да се издържа. И това не е единичен случвай. Тя е 30-годишна мома и по това време е имало много влаци. Идва една вечер един влах да я притеснява с неговата компания. Той е тропал по портата с нечиста цел и е хвърлял камъчета по прозореца. Тя му казала „Не се занасяй с мен, че лошо ще те сполети“. Те продължават и тя го проклела, че ще му умре най-хубавото ягне. Когато си тръгват надолу от черквата към селото той много се е смял и казва „Аз 12000 овце имам, какво толкова за едно ягне“. Три-четири дни след това синът му както пасе овцете тръгва да гони някоя овца , да я прибере към стадото, залитва, пада в пропастта и умира.Неслучайно тя е получила известност в света. Италиански и английски дипломати са научили за способностите на Преподобна Стойна и да дошли при нея. В по-голямата част в която тя е помагала е било с билки, това е природолечението. Давала им съвети, но ги лекувала и със страшно много молитви към Св.Георги. Баба Ванга също е ходела да спи по няколко дни в стаята на Преподобна Стойна. По думите на баба Ванка която казва, че самата жена е малко по-страни от нея, тя не е била гадателка, тя е била лекуващ човек и със своите молитви е помагала да се лекуват хората и съответно с билки. Много по-нависоко от баба Ванга е била, много по-силна. Рядко са хората в онези години, които са живели по този начин, един вид отшелници. Преподобна Стойна е живяла само на молитва, на пост, на хляб и вода с билки.

Умирането на Преподобна Стойна има легенда. Тя първия път починала, пак се събудила. Минало е време, три дена и три нощи била в кома. На третия ден вечерта в 12 часа се събужда. Тя предупредила попа, че това ще стане.Десет дни преди да умре казала на попа „Отец, аз ще заминавам вече, да знаеш, но те моля искам да ме погребете с повече попове и на всички да има по два дара, да не ми слагате никакви лекарства и да не ме разкопавате, че ако ме разкопате лошо ще стане, може и човек да загине.“

Много гадатели изпращат хората в черквата Св.Георги, за да оставят дар, да се помолят или да направят нещо конкретно. Говори се за чудеса и това място продължава да е лечебно и да помага. Самото нещо, което много малко се знае е, че баба Ванга е ходела там в месец-два по няколко дни да спи в стаичката в женското отделение, ходела е да си почива. По това, кето баба Ванга е казвала е, че самото място е нещо подобно на тези тепавици, на тези перални, които изпират цялата човешка душа за известно време и се е чувствала нов човек. Преди много години е обикалял руски въртолет с една много лъскава тръба, която не се знае какво е заснемала, но тогава е излезнало, че самият район е друг, по-особен. Ходели са хора с цел да забогатеят, защото там някъде се намирала самата чаша, граула на кръстоносец, който е починал там и той е погребан със самата чаша.

Хората, които посещават черквата „Св.Георги“ споделят, че ги наляга едно невероятно успокоение. Това място все още има лечебни способности,  паметта на Преподобна Стойна все още е жива и все още може да помага на нуждаещите се.