Само в Топ Преса! Ето го съдебното решение, с което Костадин Катин влиза на топло и ще търка ефективно затворническите нарове за 4 години
-
- ноември 7, 2014
Р Е Ш Е Н И Е
№406
гр. София, 03 ноември 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1019/2014 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. К., подадена чрез неговия упълномощен защитник срещу решение №168 от 13.05.2014г. на Софийски апелативен съд /АС/, по внохд №352/2013г., с което е потвърдена постановената по нохд №374/2011г., по описа на Окръжен съд /ОС/- Кюстендил първоинстанционна присъда.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати в съдебната фаза на наказателния процес съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т. 1-3 от НПК се очертава неизпълнение на задълженията на първостепенния съд за разясняване на процесуалната възможност на К. К. за провеждане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, при наличие на необходимите условия, довело до ограничаване правото на защита Засягане на процесуалноправния статус на подсъдимото лице се обосновава и с прилагането на института на чл.287 от НПК, при отсъствие на изискуемите се предпоставки и последващо пренебрегване на разпоредбата на чл.287, ал.3 от НПК, с произтичащото от това възпрепятстване на подготовката на К. по измененото от прокурора обвинение и даване на надлежни обяснения. Излагат се и фрагментарни съображения за неспазване на предписанията на чл.339 от НПК от Софийски АС при изготвяне на въззивния съдебен акт, изразяващо се в липса на изчерпателни мотиви по направените от упълномощения адвокат на подсъдимото лице доводи и възражения.
Аргументира се престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.282, ал.2, вр.чл.26 от НК, като се поставя акцент на недоказаността на настъпилите от неправомерното посегателство значителни вредни последици и на отказа на решаващия орган да приложи чл.2, ал.2 от НК, поради отмяна на чл.59 от Закона за горите и актуалната редакция на действащия към момента чл.108 от същия нормативен акт.
Несъгласие с изводите по приложимото материално право се заявява и при лимитиране очертанията на престъплението по чл.310, ал.1, вр.чл.308 НК. Обръща се особено внимание на обстоятелството, че приетото от съдебните инстанции, че с добавените от подсъдимия К., думи и изрази в издадените от него като кмет инкриминирани писмени заповеди №184/28.07.2008г., №189/30.07.2009г. и №23/03.02.2009г., е консумиран престъпния състав –преправяне на съдържанието на официален документ с цел използване, противоречи на буквата и духа на закона, и на относимата съдебна практика.
Лансира се тезата, че установената по делото фактология, сочеща че по време на реализираното от К. К. спрямо М. Д., А. И., Г. К., К. Г. и Д. К. въздействие за даване на неверни показания пред разследващите, визираните лица не са били конституирани като свидетели /процесуално качество, въникващо след връчване на призовка, а не при съществуваща вероятност за това/, изключва наказателната отговорност за склоняване и подбуждане към лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и по чл.293, ал.1 от НК.
Декларира се и несправедливост на санкциите, индивидуализирани за престъпните деяния, и на определеното общо наказание за включените в реалната съвкупност престъпления, отмерени при игнориране на данните за тежестта на инкриминираните посегателства и за личността на техния автор.
По делото са представени и допълнителни пояснения от подсъдимото лице, с които се оспорва изготвената комплексна лесотехническа, оценителна и екологична експертиза, и се предлага собствена трактовка на релевантните за обвинението по чл.282 от НК фактически обстоятелства, установяващия ги доказателствен материал и съответстващата им нормативна уредба.
В съдебно заседание на 23.10.2014 година, К. К. и неговият защитник се явяват лично, като в хода на пледоариите пред настоящата инстанция, устно и чрез писмени бележки, поддържат касационната жалба.
Представителят на ВКП дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакуваното въззивно решение на АС-София.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №3 от 30.01.2013г., обявена по нохд №374/2011г. на Кюстендилски ОС, К. П. К. е признат за виновен в това, че за периода от 30.07.2008г. до 03.02.2009г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – кмет на [община], превишил властта и правата си, произтичащи от чл.14, ал.2 от Наредба №1/10.03.1993г. на Министъра на териториалното развитие и строителството за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (обн. ДВ бр.26 от 30.0 3.93г.), и извършил действия от компетентността на директора на ДГС „Р. манастир” по чл.59, ал.1 от Закона за горите, редакция ДВ бр.43/2008г.( обн. ДВ бр.125/97г. и отм. ДВ бр.19/2011г.) по издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина, с цел да набави за [фирма], [населено място], облага на обща стойност 23 109.80 лв., чрез добив на дървесина /тополови насаждения, представляващи гори, част от горския фонд, създадени върху селскостопански земи, съгласно ЛУП на ДГС „Р. манастир“ от 2001 г./, като от деянията са настъпили значителни вредни последици, поради което и на основание чл.282, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност по чл.37, ал.1, т.6 от НК, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Подсъдимото лице е признато за виновно и за осъществено в длъжностното му качество на кмет на Кочериново, за времето от 28.09.2010г. до 04.10.2010г., продължавано престъпление чл.310, ал.1, предл.1, вр. чл.308, ал.1 от НК, обективирано в преправяне на съдържанието на официални документи /заповед №184/28.07.2008г. за определяне на комисия за оглед, заповед №189/30.07.2009г. за извоз на 60 броя тополи и заповед №23/03.02.2009г. за отрязване на 50 броя тополи, с цел да бъдат използвани, за което му е наложено наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Ангажирана е отговорността на К. К. и за престъпни деяния по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.293, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършени през периода от месец септември 2010 г. до 15.10.2010 г., в [населено място], чрез умишлено склоняване на Г. С. К., А. Н. И. и М. К. Д. да дадат неверни показания като свидетели пред разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ при ОДМВР –Кюстендил, и чрез подбуждане към лъжесвидетелстване пред орган на власт на Д. К. К. и К. В. Г., с произтичащите от това санкционни последици – лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА /по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК/, и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода /по чл.293, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК/.
В съответствие с изискванията на чл.23, ал.1 от НК и чл.25, ал.1 от НК, на К. К. е определено най-тежкото от наложените за очертаното множество от престъпления и по нохд №1023/2011г. на Дупнишки РС наказания – лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединена санкцията по чл.37, ал.1, т.6 от НК – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност, свързана с управлението на държавно и общинско имущество.
Със същия съдебен акт подсъдимото лице е признато за невиновно и оправдано по повдигнатото му от прокурора обвинение за извършено престъплние по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
По протест на представителя на обвинителната власт и жалба на К. К. и договорните му защитници, е инициирано производство по внохд №352/2013г. по описа на АС-София, финализирало с въззивно решение, с която първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия К. е частично основателна.
При реализираната инстанционната проверка по чл.347 от НПК, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения.
Първостепенният съд не е създал ограничения в статуса на К. К., чрез претендираното от неговия упълномощен адвокат неизпълнение на задълженията за запознаване на подсъдимото лице с правата му в наказателния процес, включително за наличната възможност за провеждане на диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК.
Разясняването на процесуалната възможност делото да се разглежда при условията на чл.370-чл.374 от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, не е в обсега на задълженията на компетентния орган, императивно вменяващи му запознаване на подсъдимото лице с процесуалните права, регламентирани в чл.55 от НПК и чл.274 от НПК
Решението за предварително изслушване на страните, с последващо провеждане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, е израз на правомощието на съда, по свой почин или по искане на подсъдимия, да определи реда, по който ще протече производството. Тълкуването на процесуалните норми на чл.370-чл.374 от НПК обуславя заключение, че в дискреционната власт на решаващия съд е да пристъпи към предварително изслушване, при заявено съгласие на страните /чл.371, т.1 от НПК/ или направено от подсъдимия признание на фактите в обвинителния акт / чл.371, т.2 от НПК/, след преценка на предпоставките по чл.372, ал.3 и ал.4 от НПК, последната от които е извън обхвата на инстанционния контрол.
Конкретиката в случая сочи, че в съдебно заседание на 15.11.2011г. на Кюстендилски ОС, К. К. се е явил лично и с упълномощения си адвокат – В. П., не е обективирал воля и желание за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, като решаващият орган приел необходимост за разглеждане на делото по общия ред. В рамките на проведеното по чл.276 – чл.286 от НПК съдебно следствие, при спазване на принципите на устност и непосредственост, първостепенният състав е събрал и проверил всички гласни и писмени доказателства, допустими и относими към обвиненията на К. К., изслушал е възраженията, доводите и исканията на страните, с което в максимален обем охранил процесуалните права на подсъдимото лице и гарантирал защитата му
ОС-Кюстендил не е дерогирал и предписанията на чл.287 от НПК.
При визираното в разпоредбата императивно условие – съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото срещу подсъдимия К. обвинение по чл.282, ал.2, вр.чл.26 от НК и по чл.283а, т.1, вр.чл.282, ал.2, вр.чл.26 от НК, прокурорът е упражнил възложената му от чл.287, ал.1 от НПК компетентност, което е обосновало и правоприлагането на института. Видно от приложения съдебен протокол от 22.10.2012г.(л.318-л.323 от с.д.), след изменение на обвинението по чл.283а, т.1 от НК и чл.282, ал.2 от НК, К. К. е поискал наказателното дело да бъде отложено, като посочил, че желае да бъде разпитан и се нуждае от допълнителна подготовка. Следващото заседание на 10.12.2012г. е отложено, поради неявяване на подсъдимото лице, като в хода на проведеното, поредно на 30.01.2013г., К. е участвал лично и в присъствието на упълномощения си защитник, направил изричен отказ да дава обяснения по пунктовете на обвинението.
Очевидно е, че липсата на разпит на К. К. по предявените му и изменени по реда на чл.287 от НПК обвинения, не се дължи на дерогиране на процесуалните норми от решаващия съд и на негово недопустимо бездействие, а на възползването на подсъдимия от правата по чл.115, ал.3 и 4 от НПК – по свое усмотрение да прецени в кой момент и по отношение на кои обстоятелства да даде обяснения, респективно да откаже това, поради което и релевираните оплаквания в коментирания смисъл са несъстоятелни.
При осъществения съдебен контрол настоящият касационен състав не констатира и допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в пренебрегване на изискванията на чл.339 от НПК и в липса на предложени съображения в постановения съдебен акт, по наведените от договорния адвокат на К. доводи и възражения.
Решението на Софийски АС е съобразено с чл.339 от НПК. Буквалната, логическа и семантична интерпретация на разпоредбата обосновава установен стандарт на формата и съдържанието на въззивния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивният съдебен състав, при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по депозираните оплаквания, базираща се на формираното, въз основа на приобщените по делото доказателства, вътрешно убеждение.
Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от АС-София.
След обсъждане на инкорпорираната в хода на наказателното производство доказателствена съвкупност въззивната инстанция е описала значимата фактология за повдигнатите срещу К. К. обвинения и очертала изводи по приложимия материален закон, в обсега на които дала отговор на доводите и възраженията на процесуалния представител на лицето
При приетата за доказана конкретика, правилно решаващият орган е лимитирал правната квалификация на деянието по чл.282,ал.2, вр.чл.26 от НК
Престъплението по служба по чл.282 от НК предпоставя особени качества на субекта на криминализираното посегателство – длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК, с очертаните общи и специфични белези. Длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а/ служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б/ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, на нотариус, помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител
Отличаващите субекта на престъпление общи признаци се изразяват в категоричната необходимост от възлагане на лицето на служба или работа, при условията и по реда, установени в закон, друг нормативен акт, устав или друг вътрешен акт на обществена организация, която се отнася до изпълнението на основни и съществени задачи и функции на съответното звено от държавния или обществен апарат, респективно в частния сектор.
Той е включен в организационната структура на държавните органи или обществени организации, на юридическото лице, кооперацията или едноличния търговец съгласно установения щат и осъществява своите правомощия и задължения от името и за сметка на съответното звено от държавния и обществен апарат, или частен сектор, ангажирайки го пред други звена на държавните органи и обществени организации по вертикална и хоризонтална линия, пред стопански субекти, пред други длъжностни лица и пред гражданите, във връзка с изпълняваната от него служба или работа.
Характеристиките на спецификата на дейността на длъжностните лица са посочени диференцирано в разпоредбата на чл.93, т.1, б.”а” и „б” от НК и са предмет на изчерпателно тълкуване в ТР №73/74 година на ОСНК на ВС. Те очертават три категории длъжностни лица, упражняващи: „служба в държавно учреждение”, която непосредствено обективира нормативно предоставените му функции; „работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество”, при която пазенето се явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на възложената дейност; и “ръководна работа”, която намира проявление в реализирането на административно-ръководни и стопанско-разпоредителни действия, по предназначението си ангажиращи волята на повече лица при отправяне и изпълнение на задачите.1
Очертаните в материалноправната норма на чл.282 от НК основни и квалифицирани състави на общото длъжностно престъпление по службасе характеризират с форми на изпълнително деяние, обективирани в нарушаване
1.М. Д., „Проблеми на наказателното право”, Особена част, изд. ”Сиела” 2008г., стр.222-238; ТР №73/74 година на ОСНК на ВС
или неизпълнение на служебни задължения, в превишаване на власт или права, предпоставящи в съотношение на причинно-следствена връзка и при предвидените субективни измерения на укоримото поведение /пряк умисъл и специална цел/, възможните или настъпили вредоносни последици.
Те се субсумират чрез осъществени от длъжностното лице действия, несъобразени с установените изисквания или с прояви на бездействие по служба, респективно чрез реализирана дейност извън кръга и пределите на предоставената компетентност, свързана със заеманата длъжност. Последното се обективира в различни хипотези – действия по служба в обсега на правомощията на друго длъжностно лице; действия по служба, извършени еднолично при компетентност на колегиален орган; служебна дейност, която е в кръга на компетентност на длъжностното лице, но при определени условия и предпоставки /разрешение, ред, процедура/, които не са спазени; или такава дейност, каквато то няма право изобщо да осъществява.
Доктрината и съдебната практика са категорични, че диспозицията на разпоредбата на чл.282 от НК има бланкетен характер и не посочва конкретните задължения и правомощия, които могат да бъдат нарушени, неизпълнени или превишени, а препраща мълчаливо към относимите нормативни актове /закон, постановление, правилник, наредба/ и актове на обществена организация /устав, устройствен или организационен правилник/ извън НК, регулиращи съответните отрасли на държавна власт и управление, или сфери на обществен живот. Независимо от възможността за изчерпателна детайлизация на нормативно уредените права и задължения по служба в друга категория юридически източници /вътрешно-ведомствени правила, практически ръководства, индивидуални писмени и устни разпореждания/, и без оглед на съществуващите критерии за тяхната категоризация и диференциация, при преценка на визираната престъпна съставомерност от обсега им са изключени тези с технически, вътрешно-производствен, организационен и трудовоправен характер. Криминализираното в особената правна норма на чл.282 от НК престъпление предполага несъблюдаване, пренебрегване или превишаване на служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманото длъжностно качество, и изразяващи основни задачи и функции на съответното учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация пред други органи и звена по вертикална и хоризонтална линия от системата на държавния и обществен апарат, или пред гражданите. Именно тези признаци на правата и задълженията по служба обуславят по-високата степен на обществена опасност на деянията по чл.282 от НК, отграничавайки лимитираните престъпления от останалите дисциплинарни и административни нарушения на длъжностните лица.1
1.М. Д. „Проблеми на наказателното право”, Особена част, стр.248-259, изд.”Сиела”2008г.; П2/80г. на Пленума на ВС на РБ.
Инкриминираното поведение на К. К. се субсумира от особената норма на чл.282, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият в качеството си на длъжностно лице по чл.93, ал.1, б.а” от НК – кмет на [община], на който съгласно Глава пета, чл.38-чл.46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, са предоставени от държавата управленски функции, е превишил властта и правата си, произтичащи от чл.14, ал.2 от Наредба № 1/10.03.1993г. на Министъра на териториалното развитие и строителството за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (обн. ДВ бр.26 от 30.03.1993г.) и е извършил действия от компетентността на директора на ДГС ”Р. манастир” по чл.59, ал.1 от Закона за горите, редакция ДВ бр.43/2008г.( обн. ДВ бр.125/97г. и отменен ДВ бр.19/2011г.), по издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина, с цел да набави за [фирма], [населено място], представлявано от Г. Л. П., облага на обща стойност 23 109.80 лв., чрез добив на дървесина /тополови насаждения, представляващи гори, част от горския фонд, създаден върху селскостопански земи, съгласно Лесоустройствения план на ДГС „Р. манастир“ от 2001 г. Същият незачитайки предписанията, очертани в цитираните нормативни актове, издал заповед № 189/30.07.2008 г., с която разрешил извозването на дървесен вид – 60 бр. тополи, намиращи се в имот №000911 в землището на [населено място], общ. Кочериново, собственост на [фирма] и заповед № 23/03.02.2009 г., с която е разрешил да бъде отрязан дървесен вид – 50 бр. тополи, намиращи се в имот № 000911 в землището на [населено място], собственост на [фирма].
Ясна е обективираната в чл.59, ал.1 от Закона за горите воля. „Сеч и извоз на дървесина до временен склад се извършват след издаване на позволително от директора на държавното горско стопанство или от упълномощено от него длъжностно лице“, като по силата на чл.32, ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и чл. чл.14, ал.2 и чл.19, ал.1, т.3 от Наредба № 1/10.03.1993г. на Министъра на териториалното развитие и строителството, правомощията на кмета са ограничени до възможността да дава писмени разрешения за отсичане и изкореняване до пет овощни и горски дървета, и на лозя до 1 дка в селскостопанските земи, при наличие на уважителни причини, а по отношение на общинските озеленени площи, дълготрайната декоративна растителност и картотекираните дървета, и храсти в недвижими имоти на физически и юридически лица – за отсичане и изкореняване на изсъхнали дървета и храсти, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустойствените фондове, или за намаляване на дървесните корони, въз основа на доклад на отговорен специалист по озеленяването при Общината.
В разисквания смисъл аргументите на подсъдимия и неговият адвокат, чрез които настоятелно се обосновава статута на процесния имот като частен и земеделска земя, за чиито тополови насаждения е неприложим Закона за горите, не намират доказателствена опора по настоящото дело и не се базират на действащата нормативна уредба.
Установено е, че с решение № 4015/14.03.2003г. на ОС „Земеделие и гори”, [населено място] е възстановено правото на собственост на ОС – Кочериново в съществуващи стари реални граници върху имота- пасище, мера от 191,789 дка, четвърта категория, местността „До Кантона”, имот № 000323 по картата на землището. Липсва съвместяване на границите на горския фонд и земеделския фонд, като тополовите насаждения не са нанесени на картата на собствеността на земите, нито на землището на [населено място], нито след това на землището на [населено място]. Третирането на процесния имот като земеделска земя, от момента на възстановяване собствеността на Общината, не променя обаче факта за наличието на обширни /54 дка/ тополови насаждения в неговите граници, както и че те са част от държавния горски фонд – както по Лесоустройствения план на ДГС ”Р. манастир” от 1990 година, така и по оспорвания от защитата на подсъдимия план на ДГС „Р. манастир” от 2001 година. Ирелевантно е обстоятелството, че действащият лесоустройствения план на ДГС ”Р. манастир” от 2001г., въз основа на който ДГС „Р. манастир” е осъществявало фактически дейността си в продължение на 10 години, не е бил утвърден (съгласуван) със съответните ведомства, след като надлежно е бил приет на нарочно лесоустройствено съвещание. Несъмнено не е завършен очертаният в закона сложен фактически състав, но това не обосновава липса на „гора” и „горски фонд” – понятия, дефинирани в Закона за горите, които не се детерминират от изпълнение на формални условия за придобиване на определения правен статут. По смисъла на чл.2, ал.1 и 2 от ЗГ (отм.) ” гората е земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар, а „горски фонд”- територията, предназначена за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра, като в него не се включват урбанизираните земи, отделните урегулирани имоти по ЗУТ, както и земеделските земи.
В настоящия казус обективно е констатирано, че в процесния имот „До Кантона” е имало 54 дка обширни тополови насаждения, които според приложимото право се определят като „гора”. За удовлетворяване на предявените от закона изисквания е достатъчно наличието на горскодървесна растителност на площ по-голяма от 1 /един/ декар, като кумулативно с това се поставя и въпросът за начина на нейното ползване, стопанисването й, изсичане и други подобни дейности. Логическа последица от изложеното е правилността на изведеното от съдебните инстанции заключение, че при регулацията на тополовите насаждения, представляващи фактически гора и фигуриращи в лесоустройствените планове и проекти на горското стопанство, се прилат разпоредбите на Закона за горите и Правилника за приложението му, а не тези на Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Параграф 9 на ПЗР от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е категоричен, че земеделските земи, върху които е възстановено правото на собственост и които са гори по смисъла на Закона за горите, се подчиняват на режима в цитирания нормативен акт.
Промяна в очертаната позиция не внася и доказаната по делото фактология, че процесният имот на 17.12.2004г. е закупен от [фирма] като земеделска земя. От момента на продажбата му той е частна собственост, като представляващите търговския субект лица са можели да го ползват, спазвайки изискванията на Закона за горите и Правилника за приложението му. Това произтича от проявената от законодателя загриженост за защитата на този вид обекти, чрез въвеждане на специални разрешения от компетентните органи при извършването на всякакъв род дейности с горскодървесна растителност на площ повече от 1 декар /гора/, независимо от собствеността на имота и личния интерес.
Длъжностното качество на субекта на престъпното посегателство и настъпилите значителни вредни последици в пряка причинна връзка с реализираната от подсъдимия дейност, /оспорвани от защитата/, предпоставят и квалифициращите обективни признаци по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 от НК.
При решаването на въпроса за „значителните вредни последици”, които могат да имат имуществен и неимуществен характер в зависимост от съдържанието и значението на обществените отношения, които се явяват непосредствен обект на посегателство, се изхожда от абсолютната стойност на материалните щети на учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация, или на стопанството като цяло, както и от степента на увреждане на нормалното функциониране на дейността на държавните органи и обществените организации; сериозното накърняване на техния авторитет и решително разколебаване доверието на гражданите в тях.1
Установените от гласните доказателствени средства и от комплексната лесотехническа и екологична експертиза, имуществени и неимуществени вреди – изсичане на 110 тополови насаждения; трайно унищожаване и фрагментиране на местообитания на видовете, обект на опазване в защитена зона „Кочериново“- част от Националната екологична мрежа „Натура 2000″; промяна характера на съседните територии – частни имоти вследствие подкопаване, изместване и поваляне на направени инженерно-технически укрепителни съоръжения за запазване брега на река „Рилска“; засилване поройния характер на речните води, водещо до дестабилизиране на брега на реката чрез подкопаване на изградените укрепителни съоръжения, изменение на терена и корекция на речното корито в долната му част, нанасяне на необратими поражения на земи около него; коментирани във взаимовръзка с компрометиране на местната власт, охраняваща горите и защитените територии, и подронване на вярата в нея са обосновали и заключението на въззивната инстанция за престъпна съставомерност по чл.282, ал.2, пр.1 НК.
1.М. Д. „Проблеми на наказателното право”, Особена част, стр.268, изд.”Сиела”2008г.; Р103-89-II, с.59 на ВС на РБ.
Подробно описаните при доказателственото обсъждане по делото фактически положения, обуславят и убедителните изводи на Софийски АС в атакувания съдебен акт за субективните измерения на инкриминираното престъпление по чл.282, ал.2 от НК – пряк умисъл и специална цел. Формираните представи у К. К. за извършена дейност, извън обсега на възложената му с оглед длъжностния статус компетентност, обективирана в даване на разрешения за извоз и сеч на гора в частен имот, находящ се в границите на „До Кантона” – местност, която попада в защитена зона Кочериново, обявена със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-770/2008г., публикувана в Държавен вестник бр.102/2008г., и за произтичащите от това щети от имуществен и неимуществен характер за държавата, и социална несигурност, сочат на интелектуалните и волеви характеристики на изискуемата се вина – проектирани в съзнаване опасността на деянието и на накърнените обществени отношения, и илюстриращи желание за постигане на визирания в закона вредоносен резултат. Налице е и очертаната в особената норма и преследвана от дееца цел – набавяне на облага на стойност 23 109, 80 лева за [фирма], представляван от П., чрез добив на дървесина.
Неоснователни са и развитите от адвоката на подсъдимото лице доводи, че с оглед сегашната регламентация на позволителните за сеч и извоз на дървесина по чл.108 от действащия Закон за горите (обн. ДВ бр.19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г.), неправилно контролираните съдебни инстанции са отказали приложението на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.
Най-благоприятен в сравнение с друг се явява този наказателен закон, прилагането на който спрямо подсъдимия за извършеното от него конкретно престъпно деяние води до по-благоприятни наказателноправни последици. В този смисъл най-благоприятен за дееца се явява законът, който предвижда отпадане на престъпния характер и наказуемостта на деяния, третирани преди това като престъпления, като в тази хипотеза се включва и благоприятното изменение в състава на престъплението, свързано с промяна в нормативен акт, визиран от бланкетната диспозиция на дадена наказателноправна норма. Изменението в друг нормативен акт, към който препраща бланкетна наказателноправна норма, води обаче до по-благоприятен за дееца закон, само ако това изменение променя позитивната уредба на дадени обществени отношения по начин, водещ до отпадане на съществуващи нормативни задължения и ограничения за дееца, /за които се претендира, че са нарушени/, и същевременно с това не се засягат поведението и правата на трети лица.1
1.Н. И. „Наказателно право на Република България”, Обща част, стр.124-125, изд.”С.-Р” 1992г.
С. Ал. „Наказателно право”, Обща част, стр.100, изд.”Сиела” 1999г.
В този смисъл е и Постановление №1 от 17.01.1983г., по н.д.№8/82г. на Пленума на ВС на РБ, съгласно което разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК е неприложима в случаите на изменение правилата за движение по пътищата, експлоатацията или ремонта, които запълват бланкетните наказателни норми на чл.342 и чл.343 от НК. За отговорността на дееца имат значение единствено предписанията, които са били в сила при извършване на деянието.
Такава е установената фактология в разглежданото наказателно дело.
Независимо от изложеното, позоваването на действащия в момента чл.108 от Закона за горите е неуместно, доколкото цитираният текст не сочи на възможност за приложение на чл.2, ал.2 от НК в разисквания казус. Нормативният регламент /чл.108, ал.1, т.2 от закона/ очертава, че „сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено отоправомощено от кмета на съответната община лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии, общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор”. Следователно и според действащата уредба кметът на общината не разполага с правомощия да издава позволителни за сеч, а само да оправомощи нарочно лице с висше лесовъдско образование и отговарящо на редица изисквания.
Законосъобразно, при описаната и доказана конкретика е и заключението на съда за консумиран престъпен състав по 290 и чл.293 от НК.
В хода на образуваното и проведено разследване по ДП №911/2010г. по описа на РУП-Кюстендил, през периода от месец септември 2010г. до 15.10.2010г., К. К. предприел активни действия, обективирани в присъствени разговори и комуникация по телефона със служители на Общината, които били запознати с инкриминираната сеч на тополите в местността „До кантона”, и с оформянето на относимата документация.
В рамките на реализираната неправомерна дейност, той упражнил въздействие спрямо лесовъда А. И., еколога М. Д., старши специалиста „Озеленяване” Г. К., главния счетоводител Д. К. и старшия специалист „Благоустрояване” – К. Г., мотивирайки ги при разпит в полицията да заявят неистина пред разследващия, по отношение на обстоятелствата, че в издадените от него заповеди отразената възраст на тополите в имота на Г. П. е 5-6 години, че същите са засадени от собственика и сечта е разрешена само за тях
В съответствие с установеното в теорията и практиката на съдилищата, са правните изводи в първоинстанционната присъда и въззивно решение, че доколкото подбудените лица И., Д. и К. са депозирали неверни показания в искания от подсъдимия смисъл, инкриминираното поведение покрива признаците на престъпление по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК, а неправомерните прояви спрямо К. и Г. се субсумират от субсидиарната норма на чл.293, ал.1 от НК, приложима в случаите, когато подбуждането към лъжесвидетелстване не е успяло.
В коментирания аспект противоречат на буквата и духа на закона, възраженията на защитата за престъпна несъставомерност, обосноваваща оправдаване на подсъдимия К. за престъпните посегателства по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.293, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, аргументирани с това, че към момента на упражненото психическо въздействие спрямо А. И., М. Д., Г. К., Д. К. и К. Г., те не са били конституирани като свидетели – процесуално качество, възникващо след връчване на призовка.
Визираните разпоредби не предявяват подобни изисквания.
Свидетелят е лице, което има непосредствено знание за извършено престъпление, придобито чрез сетивата си /виждане, чуване, допир, мирис/ и е в състояние да съдейства за разкриване на обективната истина в наказателния процес, чрез удостоверяване на важни, пряко или косвено възприети от него факти за неправомерното деяние и авторството му – време, място, начин на осъществяване, използвани средства, съпричастност и каузален принос на извършителите и настъпили вредоносни последици. По преценка на водещия разследването и на съда, те се допускат като процесуални участници в производството, при съществуваща вероятност със своите показания да допринесат за изясняване на разглежданото дело. Тяхното последващо призоваване, представляващо процесуално действие по уведомяването им за датата на предстоящите разпити, е правно ирелевантно за правоприлагането на чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3 от НК и чл.293, ал.1 от НК.
Достатъчно е инкриминираната неправомерна дейност по склоняване към лъжесвидетелстване на тези лица да е реализирана в обсега на започнало наказателно разследване за престъпносъставомерно деяние, за да съставлява престъпление по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3 или чл.293, ал.1 от НК, според характера и съдържанието на дадените пред надлежен орган показания.1
Неправилно обаче е приложен материалният закон от решаващият съд за описаните в атакувания акт и доказателствено обезпечени обстоятелства, значими за повдигнатото от прокуратурата срещу К. К. обвинение по чл.310, ал.1, пр.1, вр.чл.308, ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Криминализираното в разпоредбата на чл.310, ал.1, пр.1, вр.чл.308, ал.1 от НК престъпно посегателство се осъществява чрез съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ, от длъжностно лице в кръга на службата му, с цел да бъде използван. Съставянето на неистински документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК представлява първично материализиране на конкретно писмено волеизявление на лице, различно от посоченото в него за действителен автор.
Налице е привидност, свързана с произхода му и действителния съставител.2
1.Р51-87-ОСНК, с.102; Р345-82-ВК, с.92; Р423-82-І, с.91; Р79-87-ІІ, с.101; Р345-88-ІІ, бюл.3/89г., с.9 на ВС на РБ.
2.П3 от 23.03.1982г., по н.д.№12/81г. на Пленума на ВС на РБ.
Преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяване или допълване на буквени или цифрови знаци, или чрез заличаване на такива знаци, с което съществено се променя съдържанието, като последното включва както самото изявление, така и всички необходими елементи – подпис, дата, снимки и др.
Безспорно положение в доктрината и практиката е, че преправеният документ е вид неистински документ, а не такъв с невярно съдържание. Когато в резултат на преправянето е засегната волята на съставителя, на документа се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор. Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез преправянето волеизявление на автора, каквото той не е правил, което води до превръщане на истинския документ в неистински.1
Субективните параметри на престъплението, инкорпориращи представи за тези обективни елементи, при кумулативна даденост на налично съзнание за обществената опасност на инкриминираното посегателство и на волево психическо отношение към общественоопасните последици, очертават и изискуемото се от цитираната особена норма умишлено виновно поведение.
Установената по делото конкретика не удовлетворява лимитираните в чл.93, т.6 на НК характеристики на предмета на посегателство /неистински официален документ/, и не кореспондира с визираните в чл.308 от НК форми на изпълнителното деяние /съставяне на неистински официален документ или преправяне на съдържанието на официален документ, с цел използване/.
Видно от материалите по делото, по повод инициирано наказателно разследване по ДП №911/2010г. на РУП-Кюстендил, К. К., за времето от 28.09.2010 г. до 04.10.2010 г., преправил издадените от самия него в качеството на кмет на [община] официални документи, като в заповед №184/28.07.2008 г. за определяне на комисия за оглед, добавил думите „засадени от собственика“; в заповед № 189/30.07.2009 г., с която е разрешен извоз на 60 бр. тополи, нанесъл добавка „засадени от Г. П.“ и корекция на възрастта на тополите от „около 25г.“ на „около 5г.“; в заповед № 23/03.02.2009 г., разрешаваща отрязване на 50 бр. тополи, прибавил израза „тополите са засадени от собственика“, и с писмо №66-00-85 от 04.10.2010г., той представил същите на компетентните досъдебни органи.
Изложените съображения очертават липса на криминализираното в чл.310, ал.1, пр.1, вр.чл.308, ал.1, пр.2 от НК деяние – преправяне съдържанието на официален документ, което предпоставя упражнено от друго лице въздействие върху обективирано писмено изявление, засягащо волята на неговия действителен автор и води до създаване на вид неистински документ, като обосновават недопустимо ангажиране на наказателната отгорност на подсъдимия за инкриминираното престъпление.
1. П3 от 23.03.1982г., по н.д.№12/81г. на Пленума на ВС на РБ.
Особеностите на изготвените от К. К., в качеството му на общински кмет заповеди – административни актове с диспозитивен характер, изключват и възможността за правоприлагане на разпоредбата на чл.311 от НК, в пределите приетата от контролираните съдебни инстанции фактология. По своята същност те представляват изявление на длъжностно лице, изразяващо разпоредителни действия и не удостоверяват факти, събития и обстоятелства, извън обективираната властническа воля, поради което и не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл.311-чл.314 от НК.
По справедливост са отмерени наказанията на подсъдимото лице за инкриминираните престъпления по чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.чл.26 ал.1 и по чл.293, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Наложените санкции са съобразени с тежестта на неправомерните посегателства, с оглед конкретиката на индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци; реализацията им при условията на продължавана престъпна дейност; и причинените с тях вредни последици, засегнали функционирането на органите на местно самоуправление и техния авторитет, създали сериозна заплаха за околната среда и възпрепятствали правосъдието.
Отчетени са и фактическите данни за личността на подсъдимия, съдържими се в приобщените писмени и гласни доказателства, сочещи на неговия авторитарен стил на управление, нетолерантното му отношение към подчинените и наличието на друго осъждане по чл.339, ал.2 от НК, след извършване на разглежданите по настоящото дело престъпни деяния. Одадено е нужното значение на изтеклия петгодишен период от време, от извършване на престъпните посегателства до постановяване на съдебния акт.
В съответствие с изискванията на чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от НК е определено и общото най-тежко наказание – лишаване от свобода, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединена санкцията по чл.37, ал.1, т.6 от НК – лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност, свързана с управлението на държавно и общинско имущество за ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Разнообразната престъпна дейност на К. К., увреждаща множество охранявани от закона обществени отношения; предприетите от него действия по преправяне на официални документи, създаващи сериозни затруднения при разкриване на обективната истина за извършените неправомерни посегателства по служба; и демонстрираната упоритост от подсъдимия, грубо незачитащ установения в държавата правов ред, който в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно положение в местната изпълнителна власт, е задължен стриктно да съблюдава; категорично обосновават отсъствие на необходимост от редуциране на санкционните последици за престъпните деяния по чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1; по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.чл.26 ал.1 и по чл.293, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК; и за намаляване на наложеното по чл.23 и чл.25 от НК наказание, с цел постигане на личната и генерална превенция в чл.36 от НК.
Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав намира, че следва да ревизира атакувания въззивен акт чрез неговата отмяна в частта, с която подсъдимият К. К. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.310, ал.1, пр.1, вр.чл.308, ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, поради престъпна несъставомерност, като остави същия в сила в останалата му част.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №168/13.05.2014г., обявено по внохд №352/2013г. по описа на Софийски АС, с което е потвърдена присъда №3/30.01.2013г., по нохд №374/2011г., като го отменя в частта, ангажираща наказателната отговорност на К. П. К. за осъществено на неустановена дата от 28.09.2010г. до 04.10.2010г., в [населено място], престъпно деяние по чл.310, ал.1, пр.1, вр.чл.308, ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ОПРАВДАВА подсъдимия по така повдигнатото му от прокурора обвинение.
ОСТАВЯ В СИЛА съдебния акт в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Костадин Катин ще търка наровете в затворническото общежитие в Самораново за множество злоупотреби с власт. Това реши ВКС. Катин, известен с авторитарния си начин на управление в общината, беше отстранен от длъжност през 2011 година, след като прокуратурата му повдигна 4 обвинения. Продал общински имоти, за да облагодетелства други лица. Разрешил е на бизнесмен от региона да сече и извозва тополи от общинската гора. Разследването срещу екс кмета продължи с години.
В многобройните заседания стана ясно, че бивше ченге от Рила и настоящ ресторантьор спечелил тополите с фалшиви документи, предаде Блиц. Домът на тогавашния кмет беше обискиран, а самият той подведен под отговорност. В едно от заседанията Катин показа непристойно поведение и беше изгонен от залата.
Мъжът, известен с честата смяна на жените и прическите си, обжалваше упорито решенията на всички инстанции.
Последната обаче се оказа непоколебима. Сега ВКС реши окончателно съдбата на бившия кмет: Той ще лежи в затворническо общежитие 4 години!
По една част от повдигнатите обвинения Катин беше оправдан, други от тях обаче нямаше как да бъдат оправдани и той трябва да бъде настанен в общежитието от затворнически тип.
По време на властването си Китин парадираше с познанството си с Братя Галеви докато управляваше общината.
И след като присъдата на ВКС за Катин не подлежи на обжалване, той може да направи друго – да последва пример
Be the first to leave a review.
