Бившият голмайстор Петър Шопов: Футболистите ни нямат общо с тези от чужбина

Имало е случаи, в които съм заслужавал да играя и не ми е даван шанс 

КОЙ Е ТОЙ?

Петър Шопов е бивш футболист и понастоящем треньор в собствена футболна академия. Роден е през 1978 г. в Банско. Дълги години се е състезавал в отбори като „Левски“, „Славия“, „Пирин“ (Благоевград) и „Спортист“ (Своге) у нас, както и „Железник“ (Белград), „Мура“, „Кайрат“, „Дигенис“ и „Кастория“ в чужбина. Покрай множеството различни предизвикателства е успял да натрупа солидни знания, които днес предава на децата от школата си.

– Г-н Шопов, как станахте футболист?

– Започнах да тренирам футбол на 6-годишна възраст. По-големият ми брат Георги ме запали. Той ми беше и първият треньор, докато не започнах да тренирам с отбора на родния ми град Банско. Тъй като нямаше група за моята възраст, тренирах с по-големи. На 13 г. дойдох в школата на „Левски“, където тренирах до 18-годишен, след което с прекъсване от година под наем в „Пирин“ (Блг) бях част от мъжкия отбор на „Левски“ за две години. Треньори в Банско ми бяха Георги Коцев и Йордан Тодев, а в „Левски“ – Емил Спасов, Борислав Богданов и Михаил Вълчев. Играл съм за всички национални отбори с изключение на мъжкия.

– Какви хора са футболистите?

– За мое огромно съжаление образът на българския футболист кардинално се различава от този на неговия колега от силно развитите футболни държави. Истинският професионален футболист е човек, който живее с футбола. Посветен е изцяло на играта и на това да се усъвършенства. Да бъде винаги в оптимална форма, която ще му позволи да играе на високо ниво и да разгърне потенциала му в максимална степен.

– Трудно ли ви беше в началото на кариерата?

– В началото имах трудности с адаптацията от юношеския към мъжкия футбол, най-вече от гледна точка на динамиката и интензивността в играта. Другото беше способността да се справям с конкуренцията, тъй като в юношеските години си бях извоювал статут на титуляр и подсъзнателно съм свикнал с тази роля, като съм приел, че така ще продължавам и в мъжкия футбол, което се оказа грешна нагласа. Въпреки че в първата ми година в професионалния футбол на 19 години, в „Пирин“ (Блг), станах голмайстор на отбора и влязохме от Б в А група. Грешните навици от детско-юношеските години оказаха влияние, макар да е имало случаи, в които съм заслужавал да играя и не ми е даван шанс, от позицията на времето осъзнах, че в такива периоди футболистът трябва да тренира още по-усилено и да не мисли дали ще играе или не, а да работи върху своето развитие и усъвършенстване.

– Кога приключва кариерата на футболиста?

– Няма точно определена възраст, на която кариерата на един играч приключва. Нейната продължителност в най-голяма степен зависи от начина на живот на конкретния футболист. Ако той живее като професионалист, грижейки се за своето тяло и психика, без проблем може да играе до 35, а понякога и до 40-годишна възраст. Здравословното хранене, достатъчният сън, качествените тренировки и доброто възстановяване са основните фактори, определящи продължителността на футболната кариера. Те намаляват и предпоставките за контузии, които понякога също са причина за край на кариерата. До колкото по-късна възраст играе един футболист, толкова по-голям професионалист е!

– Как решихте да тренирате деца?

– Решението дойде на пръв поглед случайно, през 2013 г., след покана от Владимир Иванов, тогава директор на Детско-юношеската школа на „Славия“. Приех, въпреки че не се чувствах подготвен, и се оказа, че работата много ми харесва. Тренирах набор 2003 в продължение на две години и половина, след което за една година водих набор 2002.

– Нужни ли са много средства, за да може дете да стане професионален футболист?

– Със сигурност развитието на един млад играч е свързано с инвестирането на сериозни средства от страна на родителите. Ако започнем с екипировката, задължителните бутонки или стоножки варират между 100 лв. и 400 лв. в зависимост от марката и модела, като за децата на първо място трябва да се гледа качеството на обувката. Таксата за тренировки в отделните школи е между 60 лв. и 80 лв. Самите екипи също варират и всяка школа определя цените, но средно може да се каже, че би струвало около 250-300 лв. Много важен елемент от развитието на детето е индивидуалната работа с него, за чиято цел е необходимо да се намери добър специалист, който да развие потенциала му, като това би струвало на родителите между 35 лв. и 50 лв. на тренировка в зависимост от школата и треньора, който изберат.

– Кога взехте решение да направите собствена футболна академия?

– Докато работех в „Славия“, усещах, че акцентът върху индивидуалното развитие ми е много по-интересен от отборната дейност. За мен футболът е техника и фантазия, самочувствие и увереност, способност за бърза преценка и вземане на оптимални решения. Когато тези умения са налице, футболистът може да се пригоди към всяка тактическа система и схема на игра. Така постепенно реших да основа собствена футболна академия и да се фокусирам върху индивидуалното развитие на децата, юношите и професионалните играчи.

– Всеки бивш футболист ли може да стане треньор?

– Абсолютно не! Това, че си бил професионален футболист, е предимство, ако решиш да бъдеш треньор, но в същото време не е гаранция за успех. Двете роли са коренно различни и без любов към работата и желание за учене и усъвършенстване няма шанс да бъдеш добър треньор, особено на деца. С тях трябва да имаш индивидуален подход и да ги разбираш.

– Всяко дете ли може да стане професионален футболист и какви качества са необходими?

– Успешни футболисти стават децата, в които бъде изградена мисловна нагласа за развитие и те се научат, че уменията във футбола са преди всичко въпрос на усилия, отколкото на вроден талант. Основните качества, които трябва да притежава детето, за да пробие в професионалния футбол, са любов към играта и непримирима упоритост в полагането на усилия за своето усъвършенстване в техническо, физическо и психологическо отношение.

– Какви умения трябва да притежава човек, за да работи с деца?

– Работата с деца е интересна, но и много специфична и отговорна. На първо място треньорът на деца трябва да обича децата. Да усеща от какво има нужда всяко отделно дете и така да коригира грешките му, че да не го стресира и вместо да помогне, да нанесе вреда. Гледам на всяко дете, което тренира при мен, като на човешко същество, което ми се е доверило за постигане на своите мечти.