Неказаното за Ковачевица! Мистично и красиво като звездната карта на Козият камък…
-
- март 13, 2023
Едно мистично небе разпалзва въображението. Премрежим ли поглед към звездната карта на прочутите скали в светилището „Кози камък“ сякаш виждаме Ковачевица. Изсечените от жреците на тракийския бог Дионис и Сабазий звезди, необичайно разхвърляни една под друга са като накацилите бели къщи по хълма на Канина – кървавата река. За да се потопим в интимността на един малък свят в западните Родопи, в който са събрани частици от достолепието на Търново, красотата на стария български Белиград, днешният Берат в Албания. С мълчаната меланхолия на боженци и несекващото удивлние от астрономическата култура на тракийските ни предци.
В Ковачевица няма граница между историите и легендите. Тук все още са видими следите оставени от Филип Македонски и Александър Велики. Все още са живи митовете и преданията за император Траян, основател на близкото селище Николопис ад Нестум. И днес местните хора почитат обичаите и празниците, завещани в посланията на тракийските светилища в Градище, Каялица, Беслен и в скалите на Чеч, а намерените северно от Ковачевица в местността „Св.Константин“ бронзов шлем и ризница са свидетелства, че още през 3-ти век пр.Христа е кипял живот, характерен за най-мощния разцвет на Рисмката империя.
В драматичната история на селището са познати две заселвания. Първото е от 1393г. след падането на Търновското царство. Второто е две столетия по-късно. Тогава се извършват най-масовите зверства в Неврокопско. С огън и ятаган беснеещите поробители ще искат да изкоренят вярата на местното население. Там, където не успяват ще
Рибново се превръща в огромна клада, а малцината оцелели ще дирят спасение по високите части на навъсената планина в Ковачевица – единственото селище в района, в което никога не е имало турска администрация.
Когато се ражда цар Симеон, Ковачевица е била община и е имало около 4-5 хиляди души. Решават да дарят на царя гора със земя около 150-200 декара. Той за благодарност ги пита от какво имат нужда. Ковачевица е много воден регион, много самородни чешми има по селото, които направени от хората. Тогава хората казали на царя, че искат вода, искат да се направи водопровод на Ковачевица. Поръчали са бергманови тръби от Германия и с влака ги карат до Добринище. С каруци ги карат до Ковачевица. Той финансира направата на водохранилището и направата на водопровода. Така че водопроводът ни е подарък от цар Борис III. Във водохранилището доскоро е имало изографирано как е направено и е имало написано „1937г. подарък от цар Борис III по случай раждането на цар Симеон“.
Легенда разказва, че сред преселниците е бил ковачът Марко, който с майсторлъка си бързо спечелил уважението на местните хора. Много от тях търсели за помощ, за съвет и съпругата му Гина, изпълнена с рядка доброта, интелигентна и много красива жена. И тръгнел ли някой от долната към горната махала, където живеело семейството на Марко казвали „отивам при Ковачевица“. Любопитна случайност или знамение е фактът, че на астрономическата карта на „Кози камък“ е изобразено съзвездието Касиопея – символът на неотразимата женска красота в Древногръцката митология, но в историята няма случайни съвпадения, затова в Ковачевица историята е част от легендите, а легендите част от историята.
Храмът в Ковачевица построен по време на Турското робство със своите размери е уникален, защото е едно място на духовно развитие.
Уникален е и с това, че до него се намира и училището, което навремето е било свързано с храма. Децата в училище са се учели на светски науки и са влизали в църквата, за да се учат и на християнските добродетели. Думите на дядо Борис, които са „Светът няма да загине от знание, а от липса на добродетели“ и хората от Ковачевица са случили на тези добродетели в този храм, затова е вкопан в земята, за да могат да се запазят и внушителните му размери. Този храм е един от най-голямите в Неврокопска епархия. Св.Николай ги е закрил и продължава да ги закриля, защото дори и малкото останали жители на това село притежават тези християнски добродетели.
Къщите в Ковачевица са белязани с рядко срещан художествен мироглед и естетика. Традициите в дюлгерството датират от времето на император Траян. От римляните, най-изкусните градосторители с древния свят дюлгерите наследяват уникалната технология на градеж на дялани камъни, споени с размекната пръст. Масивните зидове са с изключителна здравина, проверена в столетията, а тънките патирани във времето дървени кошаци, разделящи зидарията на хоризонтални пояси внасят интимност и декоративна звучност на каменните повърхнини. Дюлгерите оставят и собствен отпечатък върху вратите, прозорците, детайлите на еркерните наддавания и чардака. Тези къщи са сред най-високите постижения на българския строителен гений през Възраждането. В някои от тях са били обособени тайни помещения, където са се криели войводите Славко, Шимар, Гьордже, Кануш и четниците им.
Какво значи кръст? Какво значи полумесец? В едно стадо има и хубави хора, има и лоши хора. В едно стадо има и хубави овце, има и лоши овце. Винаги са се разбирали с българо-мохамеданите, нямали са противоречия, не се мешат в религиите си. Дори напротив, българо-мохамеданите им помагат много на християните. Когато падна параклисът „Света Троица“ работниците са били изцяло мюсюлмани от съседното село. Когато и да са имали нужда от помощ, мюсюлманите винаги са отваряли обятията си и да се притичвали на помощ.
Исус Христос ни е казал един другиму да се обичаме, но не само помежду си християните да се обичаме, а тази християнската любов е такава, че тя е еднаква и към тези, които са ни близки, тези, които са ни врагове и тези, които дори не изповядват нашата вяра, защото всички хора сме образ и подобие Божие . Всички хора сме божие творение и ето тази любов прави така, че няма значение кой каква вяра изповядва да живеем заедно и в разбирателство.
Мюсюлманите ходят на гости на християните по празници, играят хора. Празникът на селото е Духов ден, а той винаги е в понеделник – това е сътворяването на света. Ако посетите селото на Духов ден ще видите, че местното население в носии са малко. Повечето са мюсюлмани от съседното село и от други села. Има разбирателство. Няма какво да делят, защото един въздух дишат, една вода пият.
Днес, когато младите са на гурбет в Ковачевица са останали петдесетима старци. Те още пазят книгата с кръщенетата, за да знаят децата и внуците им своето потекло. Поостаряли са и дърветата. Може би са станали по-тъжни, но небето? Небето е същото. Мистично и красиво като звездната карта на Козият камък.
Be the first to leave a review.
