Ето защо Добърско е емоция, която трябва да се подари!

В южните поли на Рила се крие малкото китно село Добърско. Колкото е малко селото, толкова е голяма енергията, която носи. Мистерията, която крие и красотата, която го обгръща карат хиляди хора да биват завладяни от него. Село Добърско се намира буквално под носа ни – само на 17км от Банско и Разлог. Толкова близо до курортния град, но всъщност толкова далеч от хорските очи. Историята на Добърско е богата и крие толкова много. С първите крачки в селото, то ще ни прикани да видим забележителните места. Първото и най-известно такова е църквата „Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат“, която е едно от богатствата в селото. Тя е единствената църква в България посветена на тези светци. Твърди се, че е построена през 1614г., но голяма мраморна плоча, вградена пред олтара и, свидетелства, че това е станало през 1112г. Има теории, според които тази плоча е пренесена от друго място и е знак на приемствеността, но в архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, характерна именно за периода на Първата българска държава. Тя е разположена на скромните 160 квадратни метра, но не мащабът ѝ е впечатляващ, а образите, изрисувани по стените ѝ. В църквата има над 460 изображения, много от които не следват общоприетите норми. Образите на свети Димитър и свети Георги например там са изобразени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците-войни. Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.Легендата разкзва, че едни от първите заселници по тези земи са ослепелите Самуилови войници, които заради суровата зима спират там своя преход към Рилския манастир. По време на престоя си там намират лековита вода, която успокоява болката в очите им и те остават, полагайки основите на прочутата Добърска школа за слепи певци. И до днес под църквата в селото извира аязмо, което не променя нивото на водата си нито през лятото, нито през зимата. Местните твърдят, че водата помага за очни болести и всеки, измил лицето си с нея бива излекуван.

Добърските баби са второто не по-малко значимо богатство на селото. Те са фолклорна формация, която съществува повече от 60г. Групата се състои от 12 баби, които имат задачата да пренесат през годините добърския автентичен фолклор, да го предадат на младите поколения, да се грижат за запазването му за вечни времена. Всеки посетил селото трябва да стане свидетел на живите човешки съкровища, които понасят волни гласове и с удивителна пъргавина и изящество се завъртат около мегдана, хванати на хоро. Да чуеш песните им, които с копнеж се извисяват нагоре към небето и отекват в планините е безценно преживяване, което всеки трябва да си подари.

Водопадът Щрокалото е друга не по-малка красива забележителност, която заслужава да се види. Въпреки че не е толкова известен като църквата, краткото пешеходно разстояние напълно оправдава красотата на водопада. След 10 минути ходене по красивите пътеки пред очите ни се открива красотата на тридесет метровия водопад, който ни показва величието на природата.

Местните хора в Добърско са сърцати, приветливи, с усмивка посрещат своите гости, които са дошли да се потопят в магията на селото. Горди са, че живят на такова място с чист въздух, красива природа и история, с която всеки иска да се запознае. Занимават се с животновъдство, но голяма част от тях работят в Банско и Разлог. Животът в Добърско е спокоен, но винаги има туристи, от които и много чужденци.

Селото е сравнително оживено, особено лятото, когато хората се събират на мегдана и раздумката им продължава до късно. Добърско придобива все по-голяма известност, защото има доста запазени и атрактивни места, които другаде не могат да бъдат видяни. Добърско е емоция, която всеки трябва да се подари!