Топ Преса представя актьорът от Слащен Дениз Алендеров: Да, смехът лекува. Какво по – хубаво нещо от това един човек да е щастлив и да се смее.

Интервюто взе Цветелина ДИМИТРОВА 

Той е родом от сатовчанското село Слащен. Придобива все по голяма популярност в социалнит емрежи със своят неповторим артистизъм и завидното си чувство за хумор. Актьор по призвание и образование, видимо с добро сърце и талант Дениз Алендеров трупа хиляди фенове със своите забавни клипове и скечове. Това е причината Топ Преса да потърси за ексклузивно интервю новата шоу звезда на Тик – Ток -а  и Фейсбук за да разбере повече за него и изкувството, което прави. 

Здравей, Дениз, благодаря ти, че прие да дадеш интервю пред Топ Преса и даде възможност на медията ни да отрази таланта и уменията ти с които впечатляваш хората. Признавам си, че не бях чувала за теб, но след като изгледах скечовете ти останах без дъх и смело мога да кажа, че със сигурност успяваш да развеселиш зрителите, да ги разсееш от днешният напрегнат живот и еднообразното ежедневие. В този ред на мисли искам да те попитам кой всъщност е Дениз Алендаров?

– Здравейте, първо искам да ви благодаря за поканата и съм много щастлив, че с видеата ми съм ви докоснал по някакъв начин. Аз съм един млад мъж на 27 години от с.Слащен. Там съм израснал, отгледан съм от баба ми и дядо ми. Още от рана възраст родителите ми са заминали за чужбина, за да осигурят по-добър живот за семейство. Баба ми и дядо ми са хората, които са ме възпитали и са ме изградили като човек. Искам да им благодаря от сърце за всичко, което са направили за мен, въпреки че бях много палаво дете. Искам да благодаря и на моите родители, че са направили всичко възможно да не бъда лишен от абсолютно нищо макар и далеч. В момента живея и работя в Испания и не се срамувам от работата си. Работа в сферата на строителство и по-точни нещо като бщ работник. Аз също като повечето горбетчии и се надявам един ден да се завърна в родината. Както казват в нашия край „камакът си тежи на мястото“.

Откъде се роди идеята да правиш скечове?

Не случайно започнах да създавам видео съдържание. След средно си образование записах бакалавър „Актьорско майсторство“ в Югозападен университет Неофит Рилски . Бях приет от първия път още на предварителните изпити. Там  успях да развия таланта си, но за жалост ме грабна големият град, избрах живота пред учението и така в трети курс прекъснах образованието си, след което заминах за Испания . Липсваше ми сцената, театъра и така реших да правя видео съдържание в Facebook. Създадох своя страница и започнах да качвам видеа. Качвах видеа, имах по 100 гледания, по 10-12 харесвания. След 2-3 дни ги триех, не се получаваше, срамувах се да не ме коментират хората и така нямах достатъчно смелост да се изправя пред хората и да правя това, което ми харесва за да не ме удумват. След време попаднах на един македонски ютубър, който беше започнал от нулата и правеше това, което му харесва, не му пукаше кой какво ще каже, правеше всичко за да сбъдне мечтата си. Той  беше човека, който ме мотивира и си казах „ето, той може, значи и аз мога“ и така започна всичко. Когато застанах пред телефона и заснех първото си видео на диалект „Едно време на село“ – видео в което разказах за това как израснахме без телефони, без интернет. Тогава помня, че бях изморен от работа и легнах да си почина. След като качих видеото съм заспал, след час- два се събудих и когато отворих телефона имах над 1000 последователи и хиляди гледания и така започна всичко.

Твоята уникалност е, че правиш скечовете си на местен диалект и това създава и твоят професионализъм. Как приемат жителите на твоят роден край твоите скечове? Срещаш ли критика?

-Моите съселянин ме познават още от малък и знаят, че съм човек на изкуството. Аз още от дете съм излизал в читалището и съм имитирал актьори като Краси Радков, правел съм различни скечове. Една година имаше конкурс за таланти на училището и аз спечелих първото място. Редовно съм взимал участие  на дадени мероприятия да правя скечове и да забавлявам хората. Всички хора ме познават и до сега никой не ме е обиждал или казвал нещо лошо за видеата ми в мое присъствие. Критика винаги ще има и е нормално. Има хора, които са ме критикували относно неща с видеата ми, понеже има видеа, които са с много вулгарни думи, а има деца, които също ги гледат.  Взел съм си бележка за напред да правя видеата си достъпни за всички възрасти ,така че уважавам градивната критика.

Смехът лекува ли? Би ли превърнал това твое страхотно хоби в професия? Не многа са влогърите, които вече се препитават само и единствено в работата си в социалните мрежи. Ти имаш ли такава цел или го правиш само за забавление?

Да, смехът лекува. Какво по – хубаво нещо от това един човек да е щастлив и да се смее. Аз не мога да нарека себе си влогър, актьор или инфлуенсър. Аз съм артист, който създава видео съдържание. Не правя само скечове, а също така разказвам истински мои истории.  Имам и рубрика за готвене и винаги изразявам мнението си без да се притеснявам дали на някой ще му хареса или не. Всеки човек има мнение и според мен трябва да си го изразява . Всеки човек иска да става с усмивка за работа, аз също, а това което правя в Facebook страничката ми ми носи удоволствие. Ако това стане един ден основната ми работа ще бъда щастлив и тогава мога да кажа, че съм успял. Когато започнах никога не съм мислел, че ще изкарвам пари или ще достигна до тук. Искам да благодаря на всички хора, които следват страничката ми и да им кажа, че благодарение на тях стигнах до тук. Без вас аз съм никой, обичам ви.

Какъв в действителност си ти Дениз? Образът ти доближава ли се до това което виждаме от видеата ти?

Както във видеата, така и в живота аз съм естествен. Може би за това хората харесват видеата ми, защото съм себе си.

ВИДЕАТА НА ДЕНИЗ МОЖЕТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТУК