Днес е църковният празник Неделя месопустна, наричан още Месни заговезни

Месни заговезни е винаги в неделя – осем седмици преди Великден. Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия /Великденския/ пост. Думата „заговезни“ идва от заговявам, започвам да постя.

В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.

През тази година Великият пост, наричан още Света четиридесетница, започва от 27 февруари, понеделник, след Сирни заговезни.

Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки“ се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират, да пеят и играят хора. До Великден следват хранителни и духовни пости.

На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.