Какво се случва: Братът на изчезналия Емил разплака мрежата, сбогуване ли е това СНИМКА

– 21 часа активности от мен днес, поне няколко човека от екипа със същите цифри. Въпреки тези чудовищни усилия официално от 1 час Емил го няма от седмица.

– обходи се продължават по планините, гледа се всеки потенциален метър изпуснат от графифани карти от спасителите.

– Високото ниво на дисциплина позволи за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим щателно и детайлно половин Перник, като за всеки район и маршрут се съгласуваме с полиция и местни хора така че да го направим най-спокойно и удобно за хората тук, като пак си свършим работата.

– минаваме обучения от спасителните екипи които да ни позволят да сме по-ефективни и по-бързи в това което правим.

– за мен тезата си остава че спрямо хронологията, мотивите, плановете които си е правил Емил за следващия ден и съобщенията които е пратил търсейки приятелите си той няма как по никакъв начин сам да е направил нещо на себе си.

– Всички започваме да чувстваме умора и безсилие, не спираме, няма да спрем.

Нещата стават по-бързо отколкото можеха да станат, и по-бавно отколкото разбира се ми се иска, но се движат в правилнага посока.

Днес видях тази сничка на Емил и някакси нещо в усмивката му успя да ми разбие стоицизма, заради което искам да ви я покажа и да ви разкажа за него, за да не е просто някаква “липсваща жертва” – ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.

Той е любвеобилен човек, който носи в себе си уникална доброта, видяна от хората. Въпреки тежкия му на моменти характер е дал всичко за приятелите и близките си, които сега дават всичко за него. Винаги е държал много на родителите си, и на мен, въшреки че винаги съм бил по-скапан брат отколито ми се иска. Имам милиони съжаленкя към него и милиони неща които искам да му кажа, и ще му ги кажа.

Ще си извуювам обратно шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, незаивисимо какво ми коства.

Страстта му са скейтбордовете и дърводелството и мечта за своя малка къша с дърводелница където да може да прави своето си нещо.

Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен – никога не забравя да звънне и на майка ми да и разкаже и сподели мъките си.

Винаги е намирал сходна душа в баща ми в това че разбират от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на инструменти и машини – татко жертва мазето си за да може Емил да прави “Restoke” скейт продуктите си.

Всяко едно нешо измайсторено от ръцете му носи любов – пращаше всеки път в нашия семеен чат поредното нещо което е направил, горд да ни покаже, нетърпелив какво ще му кажем.

Обожава тортите на майка ми, правени със същата любов, и всеки път ги хвали въшреки че не яде толкова и такова сладко.

Успя да убеди нашите и мен да погледне с ново око на скейтбордите, като започна да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.

Занимава се с това да изгражда скейтпаркове и да изгради една нова топла скейткултура – има десетки приятели из цяла България вникнали в душата му и привлечени от нея.

Търсенето му въпреки шибаните условия на нула следи и доказателства се движи така нахъсано именно защото работим много от хората които сме готови на всичко за Емил.

Аз тази вечер за първи път ще си позволя да поплача откакто научих че го няма, ще си припомня всеки вдин детайл който толкова обичах в него без да му го кажа и ще си мисля за него така както не си давах досега.

А след 4 часа като пак стана и директно си облека дрехите от снощи плеснати пред леглоъо ми с ботушите, пак ще мисля не за фейсбук, не за мен и емоциите ми, не за медии, полиции, сценарии, планини или приятели – ще се сетя че го правя за него, защото заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка следваща за него.