Горещ анализ на ИСА за шансовете на партиите на новите избори. Голям сблъсък

Цялата огнева мощ на Борисов и ГЕРБ ще бъде насочена към ПП и ДБ

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец януари 2023 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВ ШАНС ЗА ПОЛИТИЧЕСКА РАЗВРЪЗКА

– ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ В КРИЗИСЕН ПИАР
– СЛУЧАЯТ „ПЕНДИКОВ“ – ИЗПИТАНИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ЕЛИТ
– СТАТИЯТА В DIE WELT – АФЕРА, ПОРЪЧКА, ЗНАК, ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ?
– СКАНДАЛЪТ NEXO – УДАР ВЪРХУ ДЕСНИЦАТА
– „ТАНКОВИЯТ ГАМБИТ“ СЛЕД СРЕЩАТА В БАЗАТА „РАМЩАЙН“

Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:

България тръгна към поредните парламентарни избори (2 април), пети за две години, без да се виждат очертанията на позитивен за страната сценарий.

Политиката се прави на епидермално ниво, гражданите губят интерес

Всеки търси алтернатива на някого и на нещо. От лятото на 2020-а до края на 2021-а се търсеше алтернатива на модела Борисов/ГЕРБ. Сега Борисов и Нинова поставят въпроса за алтернатива на модела „Радев“, а Радев сякаш търси алтернатива на Петков/Василев/ПП.

Има дефицит на кандидат-спасители за сметка на излишък от (псевдо)спасителни идеи.

В последните четири месеца всички политически сили бяха участници в непочтена игра (знаем, че не може да има кабинет, но се правим, че може), която ще бъде санкционирана от избирателите. Неустойчивите политически сили без твърди ядра и структури ще понесат повече загуби.

Разтеглянето на времето за преговори проработи единствено в полза на президента и на твърдите ядра.

Голямата цел на Борисов – да раздели ПП и ДБ, остана неизпълнена на този етап. След разрива на БСП с ПП лагерът на промяната е преформатиран, но не е политически опитомен.

И вътрешно-политическата, и международната среда са подложени на силна динамика, което прави дългосрочните прогнози с нисък коефициент на надеждност.

ИСА очертава процесите и сюжетите, от които ще зависи окончателната развръзка.
Ескалация на военния конфликт, при който натискът върху България за участие расте, ще отслаби позициите на ПП и ДБ, заклеймени вече като „войнолюбци“.

Ролята на президента, който чрез служебните правителства тества нагласите за надпартийно управление с отслабена роля на политическите партии.

Потенциалът на нови проекти, като заявките засега са със слаби възможности за привличане на значим електорат.

Решението на БСП за вдигане на ембаргото за взаимодействие с ГЕРБ, което предстои да се вземе на конгреса на партията.

Решението на ПП и ДБ за предизборна коалиция, които са заредени с рискове и неизвестни. Палитрата от възможни развои при общо явяване на избори е широка – от шанс да станат първа сила до срив в резултата.

Избирателната активност – изявленията, че се очакват 300 000 гласа повече, са притеснителни.
Според ИСА служебната власт и ЦИК трябва да гарантират, че това не са гласовете, които ще се върнат по силата на манипулиран, купен и зависим вот.

Отношенията със Северна Македония преминаха на коловози, които рязко увеличават патриотичните настроения.

Кампаниите на партиите трябва да са гъвкави в така очертаната динамична среда. В същото време всяко престъпване от основни обещания ще бъде санкционирано.

Без диалог/отстъпки от страна на двата срещуположни блока – около ГЕРБ и около ПП, след вота на 2 април е възможно само програмно правителство с всички рискове от този развой.

Алтернативата (с по-скоро негативен знак) са поредни предсрочни избори.

Стъпка напред би било съставянето на редовно правителство с експертен/технически профил и ясно разписани приоритети и ангажименти.

ПРОГНОЗА НА ИСА е, че това е по-вероятно, отколкото поредни избори – на първо място заради растящата непоносимост на избирателите към партийните послания в рамките на проточилата се криза.

Табуто върху взаимодействие между ГЕРБ и БСП се разклати. Инициатор бе Борисов, който съобщи, че ще внесе предложение в партията забраната да падне, така че програмно правителство да бъде възможно след новите избори.

Понятието „модел на Радев“ се роди на лидерската среща за третия мандат и влезе в оборот. То, формулирано от Борисов и подето от Нинова, сближава системните партии.

Политиката, която президентът разгърна в последните две години, вече го превръща в основна мишена.

Радев е на прицел и от страна на партиите, и на обществени групи, които имат усещането, че са подведени на последните президентски избори, и на медии, вероятно – и на геополитически фактори.

Рейтингът му ерозира. Това, което стабилизира институцията и възпрепятства бърз срив, е разбитата от конфликти партийна система.

Докато ГЕРБ го поставяше в пълна изолация, Радев имаше съюзници, симпатизанти, висок рейтинг. Днес има цялата власт, а е в своеобразна изолация и в конфликт с всички водещи формации.

Неписано задължение на държавния глава е да изгражда комуникационни канали по време на политическа криза, така че по-лесно да се търси съгласие около приоритети, параметри на бъдещата власт, фиксиране на задачите и на времевия хоризонт. Това Радев не направи.

Шансовете за смяна на формата на управление клонят към нула, въпреки че задълбочаването на политическата криза умножава привържениците на президентската република. Подобна промяна е толкова крупна и радикална, че е възможна единствено след силен политически трус, който да не остави друг избор освен свикване на ВНС.

Радев за първи път е в сериозен кризисен пиар.

Къде е България на геополитическата карта и накъде ще върви, става все по-неясно и все по-объркващо.

При провал за Шенген (Румъния влиза, България – не) и за еврозоната страната ни ще се установи в една сива геополитическа зона с всички рискове от подобен вариант.

Букурещ ще продължи усилията си да бъде разделен от България за прием в шенгенското пространство.

В същото време негативният имидж на България и липсата на реални доказателства за противодействие на корупцията могат да възпрепятстват постигането на важната за страната ни цел.

Ветото е провокирано от икономически интереси, но към тях вече се прибавя, изглежда, и липсата на политическо доверие.

Случаят с пребития на етническа основа Християн Пендиков се превръща в изпитание за българския политически елит.

Институционалните реакции бяха точни и твърди. Въпросът е дали този път националният елит ще бъде единен в подхода – това е единственото, което може да гарантира шанс за успех в туширане на „езика на омразата“ и последователната анти-българска политика в Република Северна Македония.

Като институция, която винаги е била във фокуса на вниманието, като трибуната, където междупартийните битки са най-видими, българският парламент винаги е съсредоточавал висок дял от отрицателни оценки. Отличителното сега е, че при драстично спаднала подкрепа парламентът работи в публична среда, където (спекулативно или не) се дебатира промяната от парламентарна към президентска република.

Важните неща, които парламентът започна, останаха недовършени.
В пълна сила това важи за така наречената съдебна реформа, свързана с промени в закона за съдебната власт и НПК. Едва в последните дни на парламента започна трескава работа и бе направена една стъпка напред. Политическите сили се обединиха около идеята за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор при данни за извършено престъпление от общ характер.

 

Макар и символично, бе даден знак, че промяна най-вероятно ще има и тя ще стане факт в следващия парламент, когато обаче ще се търси и конституционно мнозинство за обособяване на следствието като самостоятелен орган.

Времето работи за ГЕРБ.
Партията не е излязла от политическата изолация, както показа неуспехът на проекто-кабинета „Габровски“. Но стабилизацията й около предвидими проценти на електорална подкрепа при ерозия на подкрепата за конкурентите превръща формацията в ключовия фактор за разрешаване на политическата криза.

 

Цялата огнева мощ на Борисов и ГЕРБ ще бъде насочена към ПП и ДБ до предстоящите избори.

ПП търпят удар след удар и това ги принуждава да правят рисковани движение (меморандумът с Джемкорп, криптоскандалът NEXO, статията в Die Welt).

Партията тръгва към третите си парламентарни избори най-вероятно с общи листи с „Демократична България“.

Коалиционният формат за предсрочните избори изглежда като репетиция преди местните, когато имат шанс да атакуват крепостта на ГЕРБ – София, и точно тук е капанът, който двете сили сами си залагат.
Ако не успеят да увеличат енергията си и да спечелят, това ще ерозира възможността им да победят в столицата, където е най-големият сегмент от техни симпатизанти.

 

ПП и ДБ сякаш вече играят ва банк – или ще вземат всичко, или ще загубят всичко.

 

Дори да получат първи мандат за правителство, не е ясно в каква посока ще търсят коалиционни партньори.

 

Нормализация е една от ключовите думи в посланията на ДПС. Макар че това изглежда трудно постижимо, то структурира посоката на политическите процеси.

ДПС влезе в политическата 2022 година с висок профил на всички нива, като активността им е много видима на национално и на европейско равнище.

Вариантът за експертно/техническо правителство, зад което застават системните партии, набира скорост и би получило пълното съдействие от ДПС, която разполага с експертен ресурс.

 

Неофициалното състезание кой е най-десен и кой е най-голям евроатлантик съдържа риска да провокира растяща подкрепа за „Възраждане“.

 

Динамиката в и около БСП е силна.
Преди конгреса (11 февруари) партията премина в настъпление, след множество атаки от различни посоки (от президента, бившите коалиционни партньори, бивши членове на партията, вътрешната опозиция).

Конгресът е шанс за БСП да се мобилизира максимално преди старта на поредната предизборна кампания.

ПРОГНОЗА НА ИСА е, че предстоящият висш форум няма да даде зелена светлина за коалиция с ГЕРБ.

БСП бе най-острата опозиция на Борисов и ГЕРБ през третия им управленски мандат, а противопоставянето е и по линията ляво-дясно. Няма как лявата партия с най-дълга история от всички сили, които в момента са на терен, да преобърне политиката си без да има достатъчно силно и убедително основание за подобен ход.

 

На конгреса лидерският въпрос, който вътрешната опозиция поставя, ще остане без промяна.

 

„Демократична България“ ще калкулират щети от случая NEXO, независимо от следващите развития на казуса.
Даренията на служители на компанията са факт, а това поражда подозрения за скрито корпоративно подпомагане на политическата сила.

 

Дори да е имало и минимална възможност за кабинет с мандат на ДБ, NEXO я торпилира. Дясната коалиция отново се втвърди.

 

Големият въпрос е доколко скандалът NEXO ще повлияе върху електоралните нагласи. От една страна се засяга материя, която не е популярна в България, знания и компетентност има сегментът (IT-сектор, жители на столицата и големите градове, високообразовани, българи зад граница), който изгражда електоралния корпус на ПП и ДБ, и той едва ли ще бъде повлиян. От друга страна, остана усещането за „далавера“, а напомнянето за финансовите пирамиди от 90-те има потенциал да възбуди много негативни реакции.

 

Ако успее да присъства в следващия парламент, БВ ще бъде удобен партньор за преговори за всички политически сили.

 

Партията на Стефан Янев показа гъвкавост, която я обезличава.

 

Чалга парчето, което Слави Трифонов пусна за Лена Бориславова показа самозащитен рефлекс на българското общество. Границата между чалга културата и политиката, за щастие, не е окончателно заличена.

 

Служебното правителство успя да извоюва баланс между разумната фискална политика и политическите и синдикални искания за по-високи доходи.

 

Постигането на фискален дефицит към БВП от 2,9%, тоест под тавана според критериите от Маастрихт от 3%, е несъмнен успех на министерство на финансите – и това е едно от най-истинските достижения от наглед доста пресиления отчет на служебния кабинет.

 

Остават още четири месеца, за да се изчисли дали покриваме инфлационния критерий за приемане в еврозоната, данните за декември по-скоро ни отдалечават, отколкото ни сближават с референтната стойност.

 

За да се намали ефекта на натрупаната през последните осем месеца инфлация и да постигнем критерия, ще е необходимо съществено намаление на инфлацията през оставащите четири месеца до оценката от ЕК и ЕЦБ, но такива очаквания засега няма, а натискът за увеличаване на работни заплати и разходи нараства.

 

Планът за възстановяване и заложените в него параметри са недопустимо остарели: не са отразени новите намалени суми на финансирането, твърди си, че „по отношение на разпределението по години се очаква в периода 2021-2023 г. да бъдат усвоени близо 45% от разходите“, в Плана се предвижда икономически растеж от 5% за настоящата година, което е крайно несериозно предвид прогнозите за под и около 1% и т.н.

 

Основната дилема растежът или инфлацията остава пред глобалните и местните икономически стратези. Досега мерките на централните банки за овладяване на инфлацията чрез покачване на лихвените проценти дават резултат, но този тънък лед може да се счупи и да тласне икономиките към рецесия.

 

Войната в Украйна вече приема все по-открито очертанията на сериозен конфликт на Русия с държавите от НАТО и техните съюзници, независимо от това какви определения (специална военна операция, хибридна или прокси-война) се използват от противостоящите страни. За това призна и министърът на външните работи на Германия Бербок пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург, където каза: „Водим война срещу Русия, а не един срещу друг“.

 

Както Русия, така и нейните противници все повече втърдяват позициите си и не показват реални признаци за прекратяване на военните действия. Налице е обратната тенденция. В Русия открито се говори, че се преминава към „военна икономика“ и нова „отечествена война“. Манфред Вебер – председател на Европейската народна партия, която е водещата фракция в Европейския парламент, пък заяви, че „на фона на конфликта в Украйна страните от Европейския съюз трябва да преминат към военна икономика“.

Прогнозите са за дългосрочен и задълбочаващ се конфликт.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)

Борислав Ангелов (Северна Македония)

Ето и цялото съдържание на анализа:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ВЪЗЕЛ
НОВИТЕ ИЗБОРИ – НОВ ШАНС ЗА РЕШЕНИЕ НА КРИЗАТА
ОТ КРИЗИСНИЯ МАНДАТ ДО КРИТИЧНАТА ТОЧКА

III. ВЪТРЕШНА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПРИЦЕЛ. ИМА ЛИ МОДЕЛ „РАДЕВ“?
ШЕНГЕН – БЕЗ РЕШЕНИЕ
СТАТИЯТА В DIE WELT – АФЕРА, ПОРЪЧКА, ЗНАК, ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ?
СЛУЧАЯТ „ПЕНДИКОВ“ КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ЕЛИТА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СИ ТРЪГВА С 82% НЕДОВЕРИЕ
СКАНДАЛЪТ NEXO – УДАР ВЪРХУ ДЕСНИЦАТА
ПРАВОСЪДНАТА РЕФОРМА – ЕДНА КРАЧКА НАПРЕД
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР – АКТИВНОСТ В ОТГОВОР НА НАТИСКА
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО С РЕКОРД – ШЕСТ МЕСЕЦА НА ВЛАСТ

IV. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ – ЖИЛАВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ, БОРИСОВ АКТИВЕН НА ТЕРЕН
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ – ХАОТИЧНИ ДВИЖЕНИЯ В ПРЕГРЪДКА С ДБ
ДПС – АКТИВНОСТ НА ВСИЧКИ НИВА
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ – ДИСТАНЦИЯ ОТ ВСИЧКИ
БСП В ОСТРА ПОЛЕМИКА ЗА ОРЪЖИЯТА И ВОЙНАТА В УКРАЙНА
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ЩЕТИ СЛЕД NEXO
„БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ – НАЙ-БЕЗЛИЧНАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА

V. ИКОНОМИКА
ЯНУАРИ 2023 – ЕДИНСТВЕНОТО СИГУРНО Е, ЧЕ ВСИЧКО В ИКОНОМИКАТА Е НЕСИГУРНО
ЩЕ ИЗПАДНЕ ЛИ ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА В РЕЦЕСИЯ?
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ГОДИНАТА НА ОЩЕ ИЗБОРИ
ВНОСЪТ ОТ УКРАЙНА НАДВИШАВА ИЗНОСА
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО И СИНДИКАТИТЕ
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОТО
ПЛАНЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ: КОЙ ЩЕ КАЖЕ, ЧЕ „ЦАРЯТ Е ГОЛ“?!
ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ПО СЛУЧАЯ NEXO

VI. ГЕОПОЛИТИКА
„ТАНКОВИЯТ ГАМБИТ“ СЛЕД СРЕЩАТА В БАЗАТА „РАМЩАЙН“
НАКЪДЕ ОТИВА ЛАТИНСКА АМЕРИКА?

VII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ЕСКАЛАЦИЯ НА НАПРЕЖЕНИЕТО СОФИЯ-СКОПИЕ
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ КАЛЕНДАР НА ГЪРЦИЯ
КОСОВО И СЪРБИЯ – ВСЕ ОЩЕ ДАЛЕЧ ОТ ПОСТИГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ
АЛБАНИЯ – ВЗАИМНИ ОБВИНЕНИЯ В КОРУПЦИЯ МЕЖДУ ВОДЕЩИТЕ ПОЛИТИЦИ

Пълният 86-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати. За контакти и абонамент – 0878 852 713