Гласът на експертите! Заместник председателят на УС на РФК – Благоевград, магистър-фармацевтът д-р Константин Качулев пред Топ Преса! За проблемите в сектора, решенията и политиката свързана с лекарствата!

Едно интервю на Цвети ДИМИТРОВА 

д-р Константин Качулев пред Топ Преса. Роден в град Сандански, израстнал в град Петрич. Семеен с две дъщери. ​Средното си образование завършва в град Благоевград в Природо-математическа гимназия „Акад. Сергей Корольов“. Дипломира се с отличие. Магистър по управление на клинични изпитвания и магистър-фармацевт със специалности по промишлена фармация и токсикология. Доктор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. Има професионален опит в областта на производството на лекарства и хранителни добавки в заводите на един от най-големите световни производители Тева (Актавис). ​Бил е ръководител на аптека и е притежавал своя. ​Експерт по лекарствена безопасност с опит в управлението на проекти. Бизнес развитие и работа с ключови клиенти. ​Богат административен опит в частния сектор и като ръководител на неправителствени организации.

1. Д-р Качулев, благодаря Ви, че приехте да застанете пред широката аудитория на Топ Преса за нашата четена и полезна рубрика „Гласът на експертите“. Като бивш председател на Фармацевтична колегия – Благоевград и настоящ заместник-председател няма как да не започнем с най-болната обществена тема, родена от редица кризи и сложна политическа обстановка. Това е именно цената на лекарствата. В тази посока какво да очакваме през 2023г.?

– Благодаря за поканата! По презумпция сектор фармация и по-специално лекарствата като стока е строго регулиран и наблюдаван от регулатора. Регистрацията на лекарствата, самото производството и лекарстворазпространението са процеси, които са явни и прозрачни за държавния регулатор. Като следствие на всичко това е регулиран и последният процес от този цикъл, а именно ценообразуването. Тук се спирам на лекарствата по лекарско предписание, които са важни за пациентите и наличието им е критично при терапията. Болшинството от тези лекарства са включени в така наречения Позитивен лекарствен списък (ПЛС). Това е списък с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и прилагане на механизми, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, публикуван на интернет-страницата на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП). Казвам всичко това подробно, за да се знае кои са държавните органи и кой е нормативният документ за регулация на важните лекарства, заплащани от публичния финансов фонд.

НСЦРЛП регистрира така наречените пределни цени на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание. Тя се образува от няколко компонента – 1) цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена на производител за същия лекарствен продукт в Белгия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Франция; 2) надбавка за търговец на едро в размер 7, 6 и 4 на сто от заявената от производител/вносител цена; 3) надбавка за търговец на дребно (аптека) в размер 20, 18 и 16 на сто от заявената от производител/вносител цена; и 4) 20 % на крайната сума е ДДС. Когато обаче включеният в ПЛС продукт е в категорията 100% реимбурсиран от НЗОК, тогава аптеката няма право на надбавка. Оттук ясно се вижда, че производителя и държавата са структуроопределящи за цената на лекарствата. В последната година и половина се увеличиха заявленията от производителите за повишаване на цените предвид нестабилната международна обстановка, пандемията и значително повишаващата се инфлация. До скоро тенденцията беше към постоянно понижаване на цените предвид реферирането с 10 други държави, но сега тенденцията се обръща. Не така стоят нещата с лекарствата без лекарско предписание, където се регистрират максимални продажни цени. Те са на пазарен принцип и не се реферират с чужди пазари. Те са в постоянно повишаващ се темп, което до момента компенсираше производителите за постоянно понижаващите се цени на лекарствата по лекарско предписание. Моята прогноза е, че цените ще продължават да растат, което следва тренда на инфлацията.

2. Само преди няколко дни председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки – Николай Костов алармира, че сега не е време да се разболяваме, защото в аптечната мрежа липсват над 300 вида лекарства и голяма част от тях са антибиотици. Моля, дайте ни позиция и информация по този въпрос. Какво се случва?

– Лекарства липсват. Но те липсват в цяла Европа. Тенденцията е все повече да се усеща тази липса предвид задълбочаващата се здравна криза в Китай, войната в Украйна и главоломната инфлация в цяла Европа. Прави ми впечатление обаче едно – докато всички страни се опитват да стимулират местните производители да произвеждат местни генерични медикаменти, то от Министерство на здравеопазването заявиха, че ще стимулират вносителите на лекарства. Аз се питам, кога в България ще започнем да си произвеждаме , а не само да търгуваме? Според мен това е и една от причините за повишаващите се цени. Друга мярка за ограничаване на прекомерната употреба и „пестене“ на лекарства е строгият контрол по изписването. Покрай Коледно-Новогодишните празници колеги ми сигнализираха, че пациенти тичат при тях с молба да се отпусне антибиотик без рецепта. Други показват предписания, уж от лекар, по Вайбър или други приложения за директна комуникация. А има и случаи, при които пациенти звънят на лекариот приемното помещение на аптеката, с молба лекарят да даде устни указания на фармацевта какво да отпусне. Вече колегите фармацевти масово отказват да изпълнят такива „предписания“. Използвам възможността  от трибуната на Топ Преса да се обърна към Районната колегия на Български лекарски съюз – Благоевград с молба да използват всички възможности за изписване на антибиотична и друга терапия и особено чрез електронни рецепти. Така, като истински лекари, те могат да поемат отговорността за изписания медикамент без извършен физически преглед, а не да я прехвърлят в аптеката на магистър-фармацевта, който единствено може да проконтролира изпълнимостта на рецептата за съответния пациент, като съобрази доза и възраст и ако има въпроси да ги зададе на лекаря за доуточняване. Грешно и разклащащо доверието в системата е прехвърлянето на отговорността към аптеката, когато е важно лекарската диагноза и прескрипция да се получат навреме. За да завърша темата ще добавя, че отбелязването в рецептата на възможността магистър-фармацевтите да извършват генерична замяна на медикамент е от съществено значение в момент на недостиг като настоящия.

Вашият сектор страда ли от набиращия все по-голяма актуалност глад за кадри? При нас в Топ Преса нееднократно са постъпвали сигнали за аптеки, управлявани от фиктивни фармацевти само по документи, случаи в които един и същ фармацевт управлява няколко аптеки. Как държавата регулира порочните практики във вашия сектор? Какво е вашето мнение?

– Не мога скрия, че такъв момент имаше. Когато колеги си даваха дипломите срещу заплащане. Това обаче спря преди десетина години. Вече е почти невъзможно да се срещнат такива случаи. По отношение на другия въпрос никога не е било възможно един магистър-фармацевт да работи, камо ли да управлява повече от един обект. Това е забранено в закона и нито де факто, нито де юре може да се осъществи. Ако обаче собственик на няколко аптеки е магистър-фармацевт, никой не може да му забрани да управлява бизнеса си и да ръководи бизнес процесите във всичките си аптеки. Нещата са различни. Връщам се към първия подвъпрос по тази тема. Лично аз бях ангажиран с изготвянето на становището на Комисията по областна аптечна карта – Благоевград, където анализирах всички събрани данни от областта. Там установихме, че аптеките в областта са 146 при очакван минимум от 138 за областта. Това е обнадеждаващо, при все че очаквахме по-лоши резултати, но резултатите са лоши при броя специалисти. Ние установихме, че в областта има 232 магистър-фармацевти и 69 помощник-фармацевти, работещи в аптеките, а минималните европейски критерии, възприети от МЗ като основни са 387 магистър-фармацевти и 182 помощник-фармацевти.  Липсата на реформи и лошите политики в сферата на лекарствената политика на страната, обслужващи един много тесен кръг от хора, декапитализира аптеките и те се оказаха в невъзможност да мотивират своите специалисти. Моето мнение, че ако реформата не започне буквално от утре, ние ще се окажем в по-лошо от следвоенно положение. Нужни са адекватни и държавнически мерки. Като Председател на Българско международно движение и наблюденията ми  във множество развити и развиващи се страни в света, където имаме свои представители, мога най-отговорно да заявя, че почти навсякъде правителствата поставят проблема с медицинските кадри на първо място. Трябва спешно да се реагира за решението на този проблем.

4. Няма как да подминем въпроса за денонощните аптеки, които са дефицит в почти всички населени места в Югозападна България, в това число областният град Благоевград. Има ли решение по този въпрос? Какво може да се направи?

– Решение има. И ние работим по въпроса. Миналата седмица благодарение на общата ни работа с местната власт, този проблем беше решен. През октомври 2022 г. РФК-Благоевград започна разговори с община Благоевград, на която предложихме общината да поеме разходите за нощните дежурства в аптеките, а магистър-фармацевтите да дават такива дежурства. Кметът Илко Стоянов прегърна идеята и се съгласи да осигури ресурс за тези разходи. Поканихме управители и собственици на аптеки, от които очакваме да поемат отговорност и да изготвят график, коя аптека кога може да даде нощно дежурство и ето за Благоевград нещата се случиха.

Не можем да подминем факта и за решението Ви да участвате в политиката. Какво се случва в политическата Ви кариера?

– Хората с тясна експертиза, като мен, много лесно се разочароват от политиката. Сблъсках се с такива проблеми, за които дори не съм подозирал. Спомняте си, че през 2021г. влязох в една гражданска платформа, която прерасна в партия. Там влязох като Председател на Българско международно движение с идеята да мога да представлявам цялата организация. Но още в самото начало ме увериха, че ако искам да мога да решавам в партията е необходимо да бъда включен в ръководен орган. Така станах член на Изпълнителния съвет на партията. Минаха два избора, на които имаше огромни вътрешни злоупотреби. Това ме мотивира и в един кратък период застанах на чело на партията, като Председател на Изпълнителния и на Националния съвет. Разбрах кой с колко и как е злоупотребил, предложих промени, но за съжаление в съветите имаше хора, които не искаха промяна на статуквото. Тогава напуснах и се оттеглих от партията. Успехите ми в неправителственият сектор обаче доказват, че не е важно да съм в определена партия, а е важно да имам воля и цел, която да постигна. Към днешния момент виждаме, че гражданския сектор става все по-важен и определящ в някои политики. За сега оставам извън партии, но сериозно въвлечен в политиката и особено в социалните политики по по здравеопазване и фармация.

6. Фармацевтът става ли все по-предпочитана професия сред младите? Какви са Вашите наблюдения?

– Фармацията е много интересна, мултидисциплинарна наука, която дава задълбочени познания за лекарствата и терапията на пациентите. Спомням си, че в курса по фармация изучавах 13 вида химия. На мен ми беше много интересна технологията на лекарствените средства, фармакогнозията (наука за лечебното действие на растителните и животински продукти) както и промишлената фармация. Дори по време на основния курс завърших специализацията по „Промишлена фармация“. В последствие аз се специализирах в безопасността на лекарствата като част от клиничните изпитвания на нови лекарства. Има много други поприща на развитие на фармацевтите, като производство на лекарства, регулации на лекарствата, представителство, търговия на едро и дребно, консултантски услуги и други. Курсът на обучение не е лесен, но във всички случаи си заслужава и съм сигурен, че младите колеги ще бъдат удовлетворени. Към настоящия момент съм ментор на 4 бъдещи фармацевти в Менторската програма на Европейската асоциация на студентите по фармация. Там ще се опитам да покажа преимуществата на реализирането на фармацевта в сферата на клиничните изпитвания, пред реализирането в други. Опитвам се да накарам младите колеги да изготвят собствен план за кариера, който да следват безусловно. Аз мисля, че професията има много сериозно бъдеще и потенциал за развитие.

7. Вашето послание към нашите читатели.

– Да бъдат здрави, позитивни и удовлетворени!