История на VІ Средно общообразователно училище „Иван Вазов“ – Благоевград

Една история – тясно свързана с динамиката на времето, изпълнена с вечния стремеж за търсене, с борбата за духовна свобода и независимост, за утвърждаване на българския бит, образование и култура. От 1880 г. на югозапад от Горна Джумая (Благоевград) между устието на р. Бистрица и поречието на р. Струма е имало малко селце с 15 български, 10 турски и 5 куцовлашки къщи под името „Кара чифлик” – символ на мизерията на българското население, живеещо там. Макар и малко на брой, българското население успява да извоюва свое просветно огнище и през 1881 г. на Димитровден започва да пръска светлина българско училище.Първият учител е Георги Иванов Чорбаджийски, роден в с. Железница, Горноджумайска околия. Той е с килийно образование. На двадесетгодишна възраст постъпва като учител в с. Струмски чифлик в първоначалното народно училище. Учителства от 1881 г. до 1884 г. Учебната година започвала на Димитровден и завършвала на Гергьовден. Георги Чорбаджийски получавал годишно 500 гроша, заплащани от черковната каса на черквата „Св. В. М. Димитрий”. Обучението се води при крайно тежки и неблагоприятни условия, най-напред в кулата на Кьосевия чифлик, а след това в стара неугледна сграда до черквата. Училището се издържа от родителите на децата, които учат в него. За всяко дете те дават по 1 лира и 1 лира отпуска черквата. През 1895 г. преподава тук Никола Карамихалков от Горна Джумая (Благоевград). В 1909 г. учителства и Атанас Раздолов от с. Разлог, Горноджумайско, но още в същата година е арестуван от турските власти и отстранен от училище. След Освобождението броят на учениците в с. Струмски чифлик се увеличава. Учителите са с добра специална и педагогическа подготовка. Те получават вече издръжка от държавата. Със средства на селяните през 1916 г. на черковно място е построена сграда за училище. Една година след построяването му в него учителства първата жена учителка Невяна Попилиева, родена в с. Негован, възпитаничка на Солунската девическа гимназия. През учебната 1932/33 г. към съществуващото начално училище се открива І прогимназиален клас с учител Люба Даскалова, а през 1934 г. и ІІ прогимназиален клас с учител Анастасия Николова. По това време в средния курс работят Катя Краева-Тодорова, Анастасия Константинова, Спас Георгиев и др. В началото на 1934/35 г. прогимназията е закрита поради малкия брой ученици и остава да функционира само началното училище с двама учители – Анастасия Константинова и Гълъбина Толева – родена в гр. Шумен – завършила педагогическа гимназия в София. През 1936 г. общинският съвет в Горна Джумая изгражда нова сграда от две класни стаи и една канцелария. През 1940/41 учебна година училището преустановява напълно своята дейност. В сградата, в която се провеждат учебните занятия, се настанява немска войска. Следващата учебна година започва на 3.11.1941 г. поради епидемия от скарлатина. Само след няколко дена училището отново преустановява работата. Двете учителки са под карантина. Силното застудяване през м. януари не позволява да се водят учебни занятия. Учебната година започва едва на 5.02.1942 г. През 1945 г. по настояване на директора на училището Илия Филипов Попбожиков се открива първи прогимназиален клас (V клас), а през 1948 г. – пълна прогимназия (VІІ клас). Обучението се води в стара училищна сграда, неотговаряща на хигиенните и здравните изисквания. Паралелките в училището се увеличават непрекъснато, а през 1960 г. се открива пансион за учениците от с. Церово. През 1965 г. започва строеж на нова училищна сграда. Неописуема е радостта на учениците и на жителите на с. Струмско при откриването на новото училище през 1968 г. С построяването на сградата се решават важни проблеми от битово-санитарен характер. През 1969 г. се открива и VІІІ клас. Дълги години училището носи името на двамата първоучители – Кирил и Методий. Но през 1971 г. с. Струмско е заличено от списъците в страната като отделно селище и е включено в състава на Благоевград като квартал. Това налага преименуването на училището на VІ основно училище „Иван Вазов”. Кварталът се разраства бързо и съществуващата сграда не може да побере всички ученици. Това налага построяването на нова 24- класна училищна сграда, в която училището се премества през1981/1982 учебна година. Броят на учениците непрекъснато нараства и то става едно от най-многобройните училища в Благоевградска община.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса