Министерство на финансите настоява минималната работна заплата да се увеличи от 1 юли
-
- декември 16, 2022
Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене законопроекта за продължаване действието на разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
На заседанието министърът на финансите Росица Велкова каза, че становището, което в момента Министерството на финансите изразява, е предложението за минимална работна заплата (МРЗ) от 770 лв. да бъде прието, считано от 1 юли 2023 г.
С проект на Постановление на Министерския съвет се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г. да стане 770 лева. Проектът беше публикуван на страницата на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) на 10 декември.
Това предложение е на МТСП, поставено е на обществено обсъждане, припомни Велкова. Становището, което в момента изразява Министерството на финансите и ще предостави към МТСП, е това да бъде прието, считано от 1 юли, тъй като нямаме бюджет в класически вид, каза министър Велкова.
Говорейки за състоянието на държавния бюджет, финансовият министър цитира предварителен доклад на Европейската комисия, според който България е втората държава от страните членки на ЕС, след Италия, с най-висок структурен дефицит за 2022 г., който е 4 процента. Една трета от приноса за този структурен дефицит е национално финансиране на първични и текущи разходи, основно увеличение на пенсиите, останалите две трети са нетаргетирани компенсации и мерки, посочи Велкова.
При това състояние на бюджета ние да надграждаме разходите, не мисля, че можем да постигнем някаква финансова стабилност и устойчивост, коментира още ресорният министър.
На заседанието бяха разгледани предложенията, направени между първо и второ четене на удължителния закон. Редица предложения не бяха допуснати за разглеждане в комисия, тъй като депутатите прецениха, че е недопустимо в подобен вид законопроект да се правят промени в социалния пакет. Те обаче ще бъдат обсъдени в пленарна зала при гласуването на второ четене на удължителния закон. Сред недопуснатите до разглеждане текстове, предложени от Корнелия Нинова и група депутати, са тези, свързани с минималния размер на основната заплата на най-ниска длъжност, предвидена за заемане от държавен служител – 850 лв. месечно от януари.
Министър Велкова припомни, че нетно хазната губи около един милиард лева от ръст на минималната заплата от 710 на 850 лева. БТА припомня, че парламентът прие на първо четене минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца, предхождащи определянето й. Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева.
Не бяха допуснати за разглеждане от комисията и текстове, свързани с максималния размер на осигурителния доход.
Не се прие предложението на Асен Василев от „Продължаваме Промяната“ вместо първите три работни дни от болничния да се покриват от работодателя, те да бъдат два. От ДПС предложиха НОИ да плаща всички дни, а бизнесът нищо, но и това предложение не се прие.
Одобрено беше обаче пенсиите да продължат да растат по модифицирано швейцарско правило, по което всяка година от 1 юли се актуализират. С промяната, предложена от бившия финансов министър Асен Василев, от тази дата пенсиите, отпуснати до края на предходната година, ще се осъвременяват от 1 юли на следващата я със 100 процента от инфлацията или 100 процента от нарастването на осигурителния доход. Изборът ще бъде между по-високата от двете стойности.
Василев предложи още да се продължи политиката на актуализация на заплатите на учителите в училищното и предучилищно образование. Проблемът беше, че сметките на депутатите и на Министерството на финансите се разминаваха. Затова председателят на комисията Петър Чобанов предложи да стане от 1 януари 2023 г, но когато бъде приет Закон за държавния бюджет за 2023 г. Социалистът Румен Гечев обаче каза, че преподавателите във висшите учебни заведения имат по-ниски възнаграждения от тези в средните училища. Депутатите се съгласиха с неговите аргументи. Предложението на Василев не се прие поради недопустимост и затова депутатите ще обсъдят в пленарна зала как да бъдат приети и двете предложения.
Сега разбирам защо Министерството на финансите и правителството внесоха удължителен закон, оттук нататък цялата тежест ще бъде на Народното събрание и на нашата комисия.
dariknews.bg
Be the first to leave a review.
