Нашият поет, краевед и драматург г-н Косаков на 80 години
-
- октомври 29, 2014
На 23 октомври 2014 година нашия учител, поет и краевед Александър Димитров Косаков навърши 80 години. Той е роден на 23 октомври 1934година в Долна махала на Долна Син- гартия, днес град Хаджидимово, област Благоевград. Родителите му през целия си живот са се занимавали със земеделие.
Детството на г-н Косаков минава като това на всички български селянчета по това време. В Хаджидимово той завършва начално и основно образование. Като юноша пасе домашния добитък, а вечер е с конете на паша. Завършва Неврокопската смесена гимназия „Яне Сандански“ . След това се отдава на благородната учителска професия – един избор, направен с дълбоко вътрешно убеждение.
Завършва учителски институт в град Станке Димитров /Дупница/ и в продължение на 40 години учителствува в град Хаджидимово – като на два пъти с обществено поръчение оглавява училище „Гоце Делчев“ в с.Беслен, където построява ново училище и го обзавежда с всичко необходимо за образцово провеждане на училищните занимания и мероприятия.
Още като първокласник / първо отделение/ г-н Косаков обича да декламира най-много поезията на Елисавета Багряна .На утрото при раздаването на свидетелствата като четвъртокласник /четвърто отделение/ пее в училищния хор, а като седмокласник /тогава трети клас/ играе в училищния танцов състав. Катогимназист се включва и ръководи театрален състав, с който всяка новогодишна ваканция представя пиеса пред населението.
Когато тръгва да отбива военната служба 120 деца /ученици/ напускат класните стаи за да изпратят любимия си учител в родната казарма, която отбива в град Плевен. Тук е отличник по бойната и политическа подготовка. Комсомолски секретар и член на полковия комитет и на дивизионния. Развива активна художестве- но-творческа дейност – пее във полковия хор под диригентството на майор Свила- ров, свири в акордеонния състав под ръководството на старшина Василев, участвува и в представянето на романа на Димитър Димов „Тютюн“, като представя войската.Тук е награден със значката „Христо Ботев“. Връща се отново в Хаджидимово и работи като учител като учител .През целия си живот е обществено ангажиран.Бил е комсомолски секретар, ръководител на дружество „Георги Кирков“ за разпространение на научни знания.Председател е на радиопрограмна комисия, дългогодишен председател на обществени начала на Общински съвет за изкуство и култура.Председател на комисия за бит и култура.
Председател на Комитета на запасните офицери в Хаджидимово.Председател наклуба на пенсионерите и основател на Общински такъв .
Завършва школа за запасни офицери в град Враца с отличие .Три мандата е съветник в Общинския народен съвет на Хаджидимово. Хоноруван сътрудник е на Българското радио и телевизия. Участва в много мобилизационни сборове, за което е повишаван в чин и стига до капитан от запаса.
Член е на читалището от детските си години, дарител на много книги, активен читател и основател на Клуба на творците, благодарение на който в читалището се обсъждат много книги. Участвува като актьор – самодеец в много пиеси.
В училището ръководи хор за народно пеене, с който отлично се представя на окръжни прегледи на ученическата самодейност.За първи път организира и ръководи духов оркестър, с който също отлично се представя на прегледи на ученическите духови оркестри.
Като гимназист г-н Коса- ковучаствува в литературен кръжок . Поради известни на всички ни причини като младеж той не издава книги. Но когато организира земляческа среща на старите родове на Горна и Долна Сингартия, , със съдействието и финансовата помощна Борис Шалев, той издава първото си краеведско четиво, първата книга „Хаджидимово – минало и настояще“. От тук започва активната си издателска дейност. Издава детските творби „Слънца от юг“, „Семена“ – стихотворни гатанки, „Ех, само да порасна“ – стихове за деца, „Бодили“ – басни и епиграми, „Нежност“ – интимна лирика, краеведческите предания за светините на град Хаджидимово „150 години светско училище“, пиесата „Светинята Свети Димитър“, „Тъй живеем днес“, „Надежди“, „Кръстове от златна светлина“ , „Стига злоба“, а със стихосбирката „Кръстове от златна светлина“ възпява родния ни край. В книгите си г-н Косаков описва красотата и забележителностите на нашето градче, намиращо се в полите на красивата Пирин планина.На поетични четения в Мелник получава „ОТЛИЧИЕ“ за поезия на хайку. Изнася повече от седемдесет рецитал-концерта с внучката си Петя в района на Гоце Делчев.За тази активна творческа дейност г-н Косаков е награден със златна значка от Министерството на културата.Носи- тел на Златен медал от Пирин пее за организаторска дейност и за хуманната си , и човеколюбива дейност е носител на бронзов медал за кръводаряване.
Сътрудничи на много регионални и централни вестници и печели награди във вестник „Читалищен вестник“.Представен е в антология „Читалищни поети“ и алманах Ирин Пирин.
Животът на г-н Косаков е доказателство за един достойно изминат житейски път.Той е човек, който последователно е следвал своите мечти и затова днес е доволен от своя живот.Чест е за хаджидимовци, че е сред нас и все още умее да твори.
За него можем да кажем, че той е живата легенда на Хаджидимово.
През 1958 година свързва живота си със своята приятелка ОБЛЕНА.Отглеждат двама сина. Помагат в отглеждането на шест внука и сега се радват на две пра- внучета.Една народна мъдрост казва: „Щастието спохожда този, който го очаква“. Да – господин Косаков го очакваше и то го споходи. И днес много често можем да ги срещнем из квартала или до градския парк с бастунчета в ръка, но и заловени под мишница на разходка. На бившите си ученици са любимци, на възрастните приятели за раздумка. За такива като тях Мигел де Сервантес казва: „У щастливите съпрузи има две души и една воля“.
БЪДЕТЕ НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ, СЕМЕЙСТВО КОСАКОВИ!
Be the first to leave a review.
