Благоевградско сираче, осиновено в САЩ, се върна в родния град като студентка в АУБ с идеята да стане тук директор на сиропиталище

От първите 6г. в живота си г-ца Минка Дорер си спомня голямата си мечта – да има винаги хляб и масло в изобилие

Сираче, изкарало първите си 6 години от живота си в сиропиталищата в Благоевград и с. Петрово, а след това осиновено от американско семейство, от няколко дни отново е в родния Благоевград, но този път като  студентка в Американския университет.

Минка Дорер пристигна в АУБ от щата Тенеси по програ­мата за обмен на студенти. 19- годишната българка с амери­кански паспорт е второкурсничка в Methodist колеж и ще изкара в АУБ – Благоевград по­не един семестър по специал­ността „Бизнес администрация“.

Идеята да се върне в Бла­гоевград и да усети отново ат­мосферата на града и родината си била на майка й, която пре­ди 13 години я осиновява и я отвежда със себе си в Щатите.

Спомените на Минка от пър­вите 6 г. са малко, но много ярки. В онзи период от живота й се формира голямата й мечта да има в изобилие хляб и мас­ло, защото храната в двата до­ма за сираци била малко и ло­ша, а възпитателите, както твърди Минка – дори още по-лоши от храната. Момичето днес предполага, че за негативното отношение към него вероятно е допринесъл и фактът, че в дома в Благоевград само тя и едно друго дете били ромчета.

Връзката на Минка с бъде­щите й осиновители станала по интернет, където била качена нейна снимка с краткото опи­сание, че момиченцето обича много музика. Тази любов всъщност предопределила жи­вота й, защото сем. Дорер съ­що са запалени меломани. Щом видели усмихнатото мургаво личице на Минка и прочели за слабост й към музиката, два­мата американци взели реше­ние да летят до България и да осиновят детето, колкото и вре­ме да им струва това.

Те са моите герои, знам, че ще ме подкрепят във всичко, каквото и да реша“, казва днес младата дама.

В момента, освен че учи в АУБ, Минка е и доброволка заедно с още няколко възпита­ници на университета, с които заедно ходят в Помощното училище в Благоевград и се опитват да учат ромските деца от началния курс на английски език. Успоредно с това Минка се опитва максимално бързо да възстанови родния си българ­ски език, за да ликвидира по- бързо езиковата бариера меж­ду себе си и учениците си, а следващата точка в сгъстената й план-програма е да научи и ромския език.

Наскоро Минка посетила Дома за деца, лишени от роди­телски грижи, в Благоевград и по признанията й после пред нейните състуденти в АУБ там тя отново почувствала цялата безнадеждност на настанените в сиропиталището деца. В до­ма Минка се запознала с мал­ко момиченце, което през цяло­то време не й пуснало ръката. Още докато се прибирала към общежитието в Скаптопара, младата американка купила на новата си приятелка гривна, съ­що като нейната, и сега с не­търпение очаква да отиде отно­во в дома, за да я подари на де­тето.

Само след няколко дни прес­той в Благоевград г-ца Дорер вече има начертана пред себе си и генерална идея с какво ще се занимава занапред – ведна­га щом се дипломира в САЩ, тя ще се върне в България да по­мага на ромската общност. А най-силно Минка желае да ста­не директор на дом за сираци в България, където възнамерява да обгради децата с толкова лю­бов, колкото могат да поемат.

Вестник „Струма“