Кукли-коледари и сурвакари показват магията на българската народна носия

Обикновено децата изработват своите обредни реквизити, свързани с празниците и обичаите и си ги носят у дома, но тази година решихме да направим този базар с кауза – да съберем средства, с които да си закупим детски вертикални станове. Това беше идеята. Предложили сме кукли коледари, кукли сурвакари, сложили сме и кукли лазарки за цвят.

Това каза в интервю за БГНЕС Каталина Йосифова, ръководител на Школата по етнография, изкуство и народни обичаи при Националния дворец на децата в София.

Коледният благотворителен базар „Детско народно приложно изкуство“ предлага изключително красиви и майсторски изработени кукли коледари и сурвакари с оглед на предстоящите празници от календара, които са облечени според обичая на шопската етнографска област.

Характерното за тях е, че те са белодрешковци – облечени са с бели дрехи, каквато е традицията в нашата област, отбеляза Каталина Йосифова, като уточни, че едните белодрешковци са от Софийско, а другите – от Граовско.

Софийските коледари са облечени с бели беневреци и сини късачета, а пък граовските коледари и сурвакари са в бели беневреци и бели, дълги до коленете ментета, обточени с черни гайтани. „Ето това е научното. Преди да ги направим, аз запознах децата с всичките тези характеристики и особености“, сподели Каталина Йосифова. След това тя и децата в школата са разработили и план кой каква кукла ще си избере, кой с какви дрехи ще я облече, от кой регион и пр.

В изработването на куклите участие са взели 11 от общо 15 деца в школата. „Те са деца и боледуват, и невсякога могат да присъстват на всички занимания“, обясни ръководителят на Школата по етнография, изкуство и народни обичаи.

Колко на брой кукли са измайсторили, Каталина Йосифова каза, че не знае, защото не ги броила. „На мен ми отне три седмици, защото аз трябваше да ги скроя, да ушия частите, които трябваше да бъдат ушити на шевна машина, а пък на децата – три, четири занимания, тъй като аз подавах заготовките, но те след това съшиваха, извезваха орнаментите, правеха лицата, обличаха ги. Не беше много кратко времето“, заяви тя.

Именно защото всяка една кукла сама по себе си е уникална, Каталина Йосифова изрази надежда, че изложбата ще бъде посетена от много хора. Всички кукли са направена от детски ръце, в тях са заложени много добри пожелания и много искрени детски чувства.

Школата по етнография, изкуство и народни обичаи има 63-годишна история. Тя е създадена през далечната 1959 г. от известния етнолог и писател на етно-педагогически книги Лозинка Йорданова, която е и учителка на настоящия ръководител. Лозинка Йорданова е тази, която въвежда Каталина Йосифова в етнографската наука и ѝ предлага да заеме нейното място преди 20 години.

Като ръководител Йосифова се старае да изпълнява заръките и заветите на своята любима учителка – „нищо пошло, нищо ненаучно, дълбоко в науката, само истини за децата и само достоверност на образите, които ние правим в нашето приложно изкуство“. /БГНЕС