Историята на село Кочан

Село Кочан се намира в Югозападна България, в община Сатовча, област Благоевград. До 1978 година селото е общински център, но с прокарването на път номер 197 от Гоце Делчев до Доспат през село Сатовча и обособяване на новата административна система, общината е преместена в Сатовча

Селищата в околността са съществували от 4-тото хилядолетие пр. Хр. Според някои научно-популярни източници районът е бил населяван от тракийското племе травси. През V век пр. Хр. регионът е завладян от Ситалк и попада в Одриското царство. След смъртта на Котис I през IV век пр. Хр. Одриското царство се разпада, което е идеален повод Филип II да завладее този отдалечен от Севтополис край. Земите на Кочан, или по-точно на предшестващите го тракийски селища, посрещат и властта на Александър Македонски, оставайки в пределите на Древна Македония чак до I век пр. Хр. Тогава Македония отслабва от конфликта с Римската империя и тракийските племена от региона често изпълняват поръчкови мисии за римляните. През I век селищата от региона попадат под римска власт. За това свидетелстват римските гробове на края на селото. Окончателното настаняване на римляните по този край става през II век – тогава е изграден римският град в местността „Изток“, проучван от полски археолози през 1970-те. При разкопки, набези на иманяри или случайно в землището на Кочан са откривани тракийски, македонски, римски и византийски монети и артефакти.

След разделянето на Римската империя, през IV век Кочан все още не съществува, но регионът и околните селища стават част от Византия. Около VII век тракийските селища в региона се консолидират по склоновете край по-широката част на долината на пълноводната в миналото Кочанска река, макар и да пазели известна дистанция. До средата на XX век Кочан е било разделено на махали, които не са били свързани, а центърът на селото е представлявал гробище и градини с коноп.