Интересни факти, предания и легенди за връх Вихрен

Регионът на Банско е истинско природно съкровище, в близост до което има уникално красиви творения на природата, трудни за пресъздаване с думи. Едни от тях са връх Вихрен, Кутело, Муратов  връх и Тодорка, които  несъмнено са едни от най-красивите върхове на Пирин планина.

Тези от вас, които са на посещение в региона на Банско, трябва непременно да отидат на връх Вихрен. Всички, които успеят да го изкачат, биват “възнаградени” с величествени и неповторими планински гледки. От връх Вихрен се открива великолепна гледка към съседните градчета и планини.

Връх Вихрен възхищава всеки със своята сурова красота и възхитителни  гледки от високо. Въпреки че не е от най-лесните за изкачване върхове в България, това не спира хилядите туристи, които посещават първенеца на Пирин всяка година.

Когато е гледан от различни места, връх Вихрен наподобява конус (от югоизток и северозапад) и форма на трапец (от югозапад и североизток).

Любопитни факти за връх Вихрен

Със своята височина от 2914 м, връх Вихрен се нарежда на второ място след връх Мусала (2925 м.) в България и на трето място след гръцкия връх Митикас (2917 м) на Балканския полуостров.

До 1942 г, върхът е носил името Елтепе (връх на бурите), а древното му тракийско име е Орбелус (белоснежна планина).

Връх Вихрен, или връх на бурите, се нарича и с други имена – Елин връх, Илин връх. Всъщност, в българския фолклор, думата “вихър” означава силен поривист вятър, от който се образуват вихрушки. Оттам и идва името на Елин връх – един от първенците на Пирин.

Връх Вихрен е разположен в северната част на Пирин планина, между Хвойнати (Овинати) връх на югоизток и връх Кутело на северозапад. Посредством тези върхове, Вихрен се свързва със седловините Кабата и Премката разположени на юг.

Освен с голяма надморска височина, върхът се характеризира със стръмни склонове, които в горната си част са каменисти и предимно без растителност. Изключения правят растения като еделвайсът, който може да се срещне на места до върха в Пирин.

На различните надморски височини до Вихрен се срещат съответно и различни растителни видове. С преминаването към по-ниските части на върха се срещат растителни видове като клек, хвойна и обширни тревни площи. По-ниско, при долината на река Бъндерица, се откриват мурови гори.

 

Пирин планина е една от най-трудните за изкачване планини в България, като същото важи за връх Вихрен, въпреки своята не много голяма височина.

За 3 км, денивелацията на върха е 1000 м., като на места наклонът става 45 градуса и има ронещи се скали по маршрута, което затруднява в определена степен прехода, особено когато става въпрос за изкачване в неблагоприятни атмосферни условия.

 

Северните и източните склонове на връх Вихрен са изцяло съставени от мраморни скали. Над долината на река Бъндерица, мраморът достига основата на върха. 

Мраморните скали се откриват на височина на 2600 м., а под тази височина на запад и на юг се започват калциево-силикатни скали, които са последвани от гранит.

Първенецът на Пирин може да се достигне от няколко маршрута. Преходът от хижа Витоша до Вихрен отнема общо 3 часа. Най-лесният преход е през седловината Кабата, а по-трудният е през Казаните. 

Други опции за преход са рид Кончето, Царския път и скалистия Джамджиев ръб на Джамджиеви скали, който предлага по-екстремно преживяване.

Срещат се и туристи, които избират да пренощуват на връх Вихрен – вторият по височина връх в България. Разбира се, атмосферните условия трябва да са подходящи за целта, а нощуването на върха трябва да бъде добре планирано и оборудвано.

Връх Вихрен е включен в списъка със 100-те национални туристически обекта на България и присъства в инициативата “Покорител на 10-те планински първенци”.

 

Кои са най-интересните легенди за връх Вихрен?

Устният фолклор пази много легенди за историята на връх Вихрен, предавани от уста на уста и от поколение на поколение.

Сред най-вълнуващите местни легенди за връх Вихрен откриваме следните няколко.

Легенда за мраморния стол на Перун

Според една от легендите за Вихрен, на върха се е намирал мраморният трон на главния бог на славяните – Перун. Бог Перун е бил повелител на бурите и гръмотевиците. Планината Пирин носи името именно на бога-гръмовержец.

Леганда за Ела и Тодора

Според друга легенда, в Пирин живеели две жени войводи, които носели имената Ела и Тодора. В тяхно владение били два съседни върха. На Ела бил кръстен Елин връх (Елтепе), а Тодора притежавала територията на връх Тодорка (Тодорин връх). Впоследствие, турците наричат връх Вихрен с името Ел тепе (връх на Ела).

Друго природно образувание в Пирин, което носи същото име, е Елин връх, който се намира на северозапад от село Брезница на височина 1383 г.

Легенда за еленът и нимфата

Има още една легенда свързана с бог Перун. Елен бил влюбен в красива езерна нимфа. Обзет от ревност, бог Перун убил тази красива езерна нимфа и така върхът бил кръстен Елин връх.

На самия връх бил забит метален стълб или кол с метална топка на него, който бил използван от Ной за завързване на лодката.

Легенда за Тодорка и Васил

Друга любопитна легенда от региона на Пирин е за връх Тодорка, който може да се види от връх Вихрен. Легендата разказва история за смела девойка на име Тодорка, която отказвала да се предаде на турските завоеватели и не искала да приеме турската вяра.

Главнокомандващият на турците – Мурат Бей – започнал да я преследва и тогава девойката се качила на връх Тодорка. Тя избрала  да скочи от върха вместо да се предаде.

Според друга легенда, пък, Тодорка и нейният любим Васил (Василаки) искали да се оженят, но баща й бил против сватбата. Тодорка напуснала бащиния си дом и отишла на връх Тодорка. Девойката започнала да плаче и от сълзите ѝ, които се стичали по склона, се образували езерата Тодорини очи.

След като Васил открил, че Тодорка я няма, той тръгнал да я търси из планината. Когато сигнал до Василашки чукар, отчаяният момък се хвърлил надолу в езерото.

 

Произход на старото име на Вихрен

Съществуват и различни предположения за произхода на старото име на връх Вихрен. От “Ел тепе”, Ел означава цифрата десет, което може да означава, че върхът се нарежда на 10-то място сред високите планински върхове.

Друга хипотеза е, че Ел (Ил) и Елим на староарабски означават Бог или създател. Елин връх и Ел тепе могат да означават Божият връх.

Неслучайно хората са вярвали, че високите върхове са места, където човек може да е по-близо до Бога. Затова и е възможно в миналото връх Вихрен да е бил място на религиозни ритуали.

Доста често, високи върхове носят името на свети Илия, който бил повелител на гръмотевиците. Според народните поверия, светецът карал златна колесница и с нея ходил по небето в търсене на зла ламя. Той пращал срещу нея огнени стрели или светкавици.

Когато на върха имало светкавици без гръм, хората вярвали, че това е огънят, който излизал от ноздрите на впрегнатите коне в колесницата на Илия.

Така езическият култ към бога Перун се изменя в християнски култ към Св. Илия.

 

Кога е подходящо да посетим връх Вихрен?

В действителност Вихрен заслужава името си, тъй като освен че е изцяло от бял мрамор, през всички сезони времето на върха е ветровито.

Затова и за начинаещите туристи, които посещават върха за първи път, препоръчителен за изкачване е периодът между юли и септември. Тогава атмосферните условия са най-благоприятни и денят е с продължителност 12-15 часа.

Как се стига до връх Вихрен?

До връх Вихрен може да се стигне, ако се тръгне по един от двата маршрута от хижа “Бъндерица” или хижа “Вихрен”, които се намират на около 18 км от Банско. 

И хижа “Вихрен” и хижа “Бъндерица” предлагат на туристите много добри условия за пренощуване – преди или след покоряването на върха.

Маршрутът от хижа “Вихрен” е по-лесен за преминаване, като отнема средно три часа и половина. Ако решите да тръгнете от хижа “Бъндерица”, преходът ще ви отнеме четири часа и половина. По маршрутът от хижа “Бъндерица” ще видите различни красиви планински цветя и може да зърнете и планински кози.

Хижа  “Бъндерица” се намира в дясно от пътя, който тръгва от Банско. Има маркирана пътека за връх Вихрен, която преминава през вековна борова гора.

 

Други забележителности в близост до връх Вихрен

От Покоряването на третия по височина връх на Балканския полуостров идва с множество възможности за допълнителни отбивки – всички само на няколко километра от Банско.

Байкушева мура

Друго интересно място от региона на връх Вихрен е Байкушевата мура, която е на 1300 години и е най-старото иглолистно дърво на територията на България. Вековното дърво се намира на 1930 м. надморска височина близо до пътя към хижа “Бъндерица” и височината му е 26 м.

Малкият и Големият Казан

Малкият и Големият Казан са два циркуса обградени от стръмни склонове, които се намират в подножието на връх Вихрен. Названията им идват от факта, че от дълбоките циркуси се издига мъгла, което ги оприличава на врящи казани с вода.

Циркусът Малкия Казан е затревен и с височина 2200 м., а на дъното на Големият Казан (който е с височина 2400 м.) има натрупани камъни, които са отломки от Кутело и Вихрен. Там целогодишно се натрупва сняг. 

Малкият Казан е любимо място на туристите, които го използват често за място за почивка. Тъй като теренът на циркусите е карстов, не се задържа вода и не се образуват поточета или реки.

 

От Големия Казан в посока североизток води началото си стената на Вихрен, където се намира малък заслон. Стената е висока 400 м и на нея има няколко катерачни тура – делят се на източни и южни. На това място алпинисти често провеждат тренировки.

В основата на стената се намира Малкият снежник размери 90 на 40 метра, където снегът се запазва през цялата година. Тъй като мраморните скали могат да са хлъзгави, препоръчва се туристите да спазват маркировката при преминаване през пътеките. Има места, където няма изобщо пътека.

Източните циркуси достигат долината на река Бъндерица, южните заобграждат от северната страна малкия циркус Кабата, а западните стигат до долината на Влахинска река и Влахинския циркус. Най-трудната част от прехода към връх Вихрен започва от Големият Казан.

Пътят за хижа “Бъндерица” прекосява територията на циркусите. Малкият и Големият казан са обитавани от диви кози, като там също може да се види и еделвайс.

Джамджиеви скали

Местността на Джамджиевите скали предлага на ентусиастите един от най-екстремните маршрути за изкачване на връх Вихрен – Джамджиевия ръб. Пътят до тях преминава през Казаните. Катеренето по Джамджиевия ръб е по отвесен наклон. 

Джамджиевите скали са дом на високопланинското цвете еделвайс, което вирее на самия скален ръб. Те носят името на алпиниста Атанас Джамджиев-Тасьо, който загива на това място през август 1931 г.