25 октомври в българската и световната история
-
- октомври 25, 2014
Българска история
Датата 25 октомври ще остане в българската история с това, че цар Борис ІІІ се венчава за Йоанна Савойска, както и с това, че Васил Левски утвърждава комитета в Пазарджик за окръжен център.
25 октомври е 298-ият ден в годината според григорианския календар (299-и през високосна). Остават 67 дни до края на годината.
2011 г.
Централната избирателна комисия още не е изнесла данни за получените жалби от граждани, които са лишени от правото да гласуват.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Илхам Алиев – президент на Азербайджанската република – лента „за изключително големите му заслуги за развитието и сътрудничеството между Република България и Азербайджанската република“
2. Данаи-Магдалини Куманаку – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България – първа степен „за цялостния ѝ принос за развитието и задълбочаването на българо-гръцките отношения в областта на политиката, икономиката и културата, както и по повод окончателното ѝ отпътуване от страната“.
2005 г.
Главният прокурор на Република България Никола Филчев иска депутатския имунитет на Стефан Софиянски по повод провеждащото се разследване срещу него във връзка с делото за злоупотреби с власт.
1983 г.
На 25 и 26 октомври в Лондон се провеждат политически консултации между министерствата на външните работи на България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
1969 г.
В периода 20 – 25 октомври министър-председателят на Финландия Мауно Койвисто е на официално посещение в България.
1944 г.
Приета е наредба-закон за разпускане на старите кметства и за организиране на временни общински управи.
1931 г.
В периода 20 – 25 октомври в Цариград е проведена II Балканска конференция за сътрудничество. Българската делегация е водена от Янко Сакъзов.
1930 г.
По католически ритуал в катедралата “Св. Франциск“ в Асизи, Италия, цар Борис ІІІ се венчава за Йоанна Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ. На 31 октомври бракът е потвърден и с православна церемония в катедралата “Св. Александър Невски“ в София.
Борис III (католическо име: Борис Луи Роберт Пиер Станислав) е роден на 30 януари 1894 г. в София. Български цар е от 1918 г. до 1943 г. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат на Кирил Преславски. При раждането си е награден с ордена „Св. Александър“ I степен, както и с I и IV степен на военния орден „За храброст“. През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра – негов кръстник е руският император Николай II. Завършва гимназия в София през 1912 г. Посещава Санкт Петербург и Киев (1911 г.), където е награден с най-високия руски орден „Св. Андрей Първозваний“ с брилянти. През 1911-1912 г. пътува с научна цел във вътрешността на Мала Азия, по крайбрежието на Средиземно море и на Канарските о-ви. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, както и на много видни чуждестранни гости. Взема участие в Балканската война със VII Рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат: княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в най-сложните и тежки години от историята на Третото българско царство. След първата световна и Ньойския договор (1919 г.), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. (преврат за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка „Народен сговор“ с подкрепата на двореца). Цар Борис III обаче успява да постигне вътрешнополитическо спокойствие в страната, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Носител е на френския орден на Почетния легион (3 пъти), на английския кралски викториански орден, на белгийския орден „Леополд“, на немския домашен рицарски орден „Св. Хубертус“, на „Червен орел“ (Прусия), на руския орден „Св. Анна“, на румънския „Карол III“, отличия на Италия, Австрия, Полша и др. Умира при неизяснени обстоятелства на 28 август 1943 г. В София. Погребан е в Рилския манастир.
1925 г.
Създават се Независими работнически професионални съюзи с орган в. „Единство“ под контрола на нелегалната БКП.
1918 г.
Части на 1-ва пехотна софийска дивизия овладяват Черна вода (Румъния).
1915 г.
Български войски влизат в Алексинац (Сърбия) и заедно с германски съединения овладяват долината на р. Морава.
1908 г.
Провеждат се избори за депутати за Отоманския парламент. Избрани са четирима български депутати: от Съюза на българските конституционни клубове – Тодор Павлов (Скопие) и Панчо Дорев (Битоля), а от привържениците на Яне Сандански – Димитър Влахов (Солун) и Христо Далчев (Сяр).
1878 г.
Учредено е дружество на Червения кръст в Сливен.
След Освобождението на България от турско робство съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. са създадени Княжество България (васално на турския султан) и автономната област Източна Румелия в рамките на империята. И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 г. се учредяват първите червенокръстки дружества. През месец май в София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател софийския митрополит Мелетий. В него се включват и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В. П. Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков – главен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20-ти септември 1885 г. е създадена и Националната организация с председател митрополит Климент. Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз – Александър Батемберг, който взема БЧК под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20-ти октомври 1885 г. От учредяването си Българският Червен Кръст има 15 председатели – важни фигури в обществения живот на страната: митрополит Мелетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, проф. д-р Стоян Саев и Христо Григоров.
1872 г.
Васил Левски утвърждава комитета в Пазарджик за окръжен център.
1859 г.
Княз Никола Конаки-Богориди полага основния камък за новата българска църква в Цариград. Тържественият молебен е направен лично от патриарх Кирил.
На 25 октомври са родени:
1966 г.
Родена е Нона Йотова – актриса и естрадна певица. Когато е на 16 години посещава курс по джаз танци в Клагенфурт, Австрия при хореографката от Амстердам Ерика Рода и оттам има първата си диплома за инструктор по джаз танци. Завършва НАТФИЗ. От 1992 г. е актриса в Театъра на армията. Снимала се е в „Ла донна е мобиле“, играла е в „Луна за несретници“, „Женитба“, „Вишнева градина“, „Красива птичка с цвят зелен“.
През 1993 г. издава първия си музикален албум “Омана” изцяло по нейна музика, стихове на Лилиев, Траянов, Кирил Христов, Елка Недкова. Аранжиментите на всички песни са дело на Иван Лечев. През 1997 г. издава втория си албум “Нона”, който е изцяло акустичен. Третият и музикален албум “Не завиждам” излиза 2001 г.
1902 г.
Роден е Борис Ангелушев – български художник. Учи в Художествената академия в Берлин и Швейцария. Работи до 1935 г. в Германия. Твори в областта на приложната графика, карикатурата, политическия плакат, живописта. Родоначалник е на съвременното книгооформяне в България. Негови творби се намират в Националната художествена галерия в София и в частни сбирки. Б. Ангелушев умира на 24 август 1966 г. в София.
1886 г.
Роден е Никола Атанасов (Н. А. Китанов) – български композитор, музикален деец и педагог, професор е в Софийската музикална академия (1954 г.). От 1906 г. до 1912 г. учи в Загребската консерватория при проф. Ф. Дуган, В. Ружич, К. Юнек и В. Хумел. Като дипломна работа представя три части от своята Първа симфония в сол минор (1912 г.), която е изпълнена от симфоничния оркестър на Загребската консерватория. Преподавател е (от 1923 г.) и професор по теория на музиката (от 1929 г.), диригент (1934-1937 г.) на Държавната музикална академия (дн. БДК). Творби: „Симфония ¹ 2 в ре минор“ (1922 г.), „Симфония ¹ 3 в ми минор“ (1950 г.), програмните увертюри „Хр. Ботев“ (1928 г.), „Стонът на гората“ (1931 г.), „Трио за цигулка, фагот и пиано“, „Соната за пиано“ (1929 г., първата в България), „Химн на I Софийска. мъжка гимназия“ и др. Умира на 30 септември 1969 г.
На 25 октомври умират:
2010 г.
Умира Антон Владимиров Митров, известен като Бате Тони. Той е български плувец, републикански шампион за юноши по плуване на 100 метра бруст през 1957 година. Става известен треньор. На 26 октомври 2006 година Митров е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на град Велинград за неговия принос в развитието на плуването.
1975 г.
Умира Димитър Иванов – български химик-органик, академик (1961 г.). Роден е на 13 октомври 1894 г. в с. Макоцево, Софийска област. Член е на множество чуждестранни научни дружества, лауреат е на Френската академия на науките (1932 г.). Следва химия в Лион (1914-1915 г.), завършва СУ “Св. Климент Охридски” (1920 г.). Учи индустриална химия в Нанси, където защитава докторат през 1923 г. Работи върху органо-магнезиевите съединения, изследва българските етерични масла (розово, лавандулово, здравецово). Автор е на учебници по органична химия.
1906 г.
Умира Тодор Стоянов Бурмов – обществен, политически и държавен деец, книжовник, действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала, Габрово. Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на сп. „Български книжици“, а по-късно и на в. „Съветник“ и в. „Время“. Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. сътрудничи на княз Вл. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най–изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган в. „Витоша“. От 1884 г. преминава към умереното крило на Либералната партия на Др. Цанков. Заема последователно редица отговорни държавни постове – вицегубернатор на Пловдив (1878 г.) и пръв губернатор на София (1879 г.). Той е първият министър-председател на свободна България и едновременно министър на вътрешните работи (юли – ноември 1879 г.). От 1881 г. до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата „Българо-гръцката църковна разпря“.
Световна история
Датата 25 октомври ще остане в световната история с това, че американският президент Роналд Рейган подписва законопроект за отделяне на средства за производството на неутронна бомба.
2013 г.
В Чехия се провеждат предсрочни парламентарни избори. Социалдемократите печелят с 22%.
2012 г.
Четири израелски самолети нанасят удар по военни обекти в Хартум.
2007 г.
Извършен е първият редовен полет с Еърбъс А380 – между Сингапур и Сидни.
2004 г.
Президентът на Куба, Фидел Кастро, обявява, че транзакциите с щатски долари ще са забранени след 8 ноември 2004 година.
2002 г.
Продължават преговорите за освобождаване на заложници при терористичния акт на Дубровка. В Кремъл президентът на Русия Владимир Путин провежда съвещание с ръководителите на МВР и Федералната служба за сигурност. Директорът на ФСС Патрушев заявява, че властта е готова да запази живота на терористите, ако освободят всички заложници.
1978 г.
В Мапуту е подписан договор за дружба и сътрудничество между Народна Република България и Народна Република Мозамбик. Двете страни се договарят да развиват и задълбочават взаимноизгодното си сътрудничество в различните области на икономиката им, в науката, изкуството и пр. Договорът е сключен за срок от 20 г.
1978 г.
Американският президент Роналд Рейган подписва законопроект за отделяне на средства за производството на неутронна бомба.
1976 г.
В Лондон е открит Националният Кралски Театър.
1965 г.
Подписана е спогодба за стокообмен и плащания с Унгария за периода 1966-1970 г.
1962 г.
Първият белгийски ядрен реактор е пуснат в експлоатация.
1955 г.
Американската фирма Tappan Company първа представя микровълнова печка. Цената и е 1200 долара.
1951 г.
Уинстън Чърчил отново заема поста министър-председател на Великобритания, след като Консервативната партия печели изборите.
1946 г.
Започва първият процес срещу нацистки военопрестъпници в Нюрнберг.
1944 г.
Втора армия започва Косовската операция.
С овладяването на долината на р. Морава и прекъсването на маршрута Солун – Ниш – Белград, 2-ра армия поставя в тежка ситуация германските войски от група армии „Егея“. Единственият път за изтегляне е през Скопие, Прищина и Сараево. „Проникването на настъпващите българи през Куршумлия и Косово поле би означавало гибелта на групата армии“ – отбелязва генерал Ерих Рихберг. Значението на Косово поле се отчита и от българското Главно командване. То възлага на 2-ра армия провеждането на нова настъпателна операция- Косовската. За овладяването на Косово поле армията съсредоточава усилията си в направлението на Подуево – Прищина, където настъпват три пехотни дивизии и Бронираната бригада, а с една пехотна дивизия настъпва в направлението Лесковац – Лебане – Прищина. За операцията армията разполага със 78 000 души, 63 танка, 316 оръдия и 300 минохвъргачки.
Срещу тях в района на Подуево и Прищина се отбраняваха подразделения от 91-ви и 22-ри немски корпус, обединени в бойна група „Лангер“, и 21-ва албанска СС дивизия „Скендербег“. Германците предвиждат да усилят отбраняващите се с изтеглящи се подразделения, но да задържат максимално време в свои ръце Косово поле. Операцията започва на 25 октомври, но поради ожесточената съпротива до края на месеца първоешелонните дивизии на 2-ра армия не могат да постигнат сериозен успех и да овладеят Подуево – ключа към Косово поле.
1943 г.
В хода на Втората световна война се извършват англо-американски бомбардировки над гарата в Скопие и над Велес (над 40 жертви). На 20 октомври е бомбардиран Ниш (245 жертви и 480 ранени).
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватия и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.
1938 г.
Опозицията в XXIV ОНС успява да организира бламиране на безпартийното правителство, като изказва недоверие на двама от министрите.
1938 г.
Американски войски дебаркират при Гренада, за да предотвратят засилващото се съветско и кубинско влияние.
1927 г.
Край бреговете на Бразилия потъва италианският лайнер “Принцеса Мафалда”. Загиват 314 души.
1905 г.
Норвегия става независима от Швеция.
1839 г.
В Манчестър е съставено първото в света железопътно разписание.
1415 г.
По време на Стогодишната война 1337-1453 г. английската армия начело с Хенри V разбива френската армия при Аизенкур. След тази битка английските войски в съюз с бургундците завладяват Северна Франция (включително Париж).
Стогодишната война (1337-1453 г.) е война между Англия и Франция за земите на територията на Франция, притежание на английската корона, и за Фландрия. Съюзници на Франция са Шотландия и папата. Английската армия е съставена предимно от наемници и се командва от краля. Основа на френската армия е рицарското феодално опълчение. Първият период на войната (1337-1360 г.) е характерен с борбата на противниците за Югозападна Франция. Бойните действия имат променлив успех, но англичаните завладяват Югозападна Франция и заставят Франция чрез Бретинския мирен договор (1360 г.) да им отстъпи територията от устието на Лоара до Пиренеите. Вторият период (1360-1380 г.) започва с реорганизация на френската армия в наемна, създаване на полева артилерия и нов морски флот. Франция успява да запази много пристанища и крепости по крайбрежието на Атлантическия океан (Бордо, Байон, Брест, Шербур, Кале). Англия е принудена да сключи примирие. Третият период (1415-1424 г.) се характеризира с вътрешни противоречия и отслабване на Франция (селски и градски въстания, междуособна война на феодалните групировки и др.). С помощта на бургундския херцог англичаните завладяват Северна Франция (вкл. Париж). Подписан е мирен договор в Труа (21 май 1420 г.). Хенри V става регент на Франция, а след смъртта на крал Шарл VI става наследник на френския престол. През 1422 г. внезапно умират Шарл VI и Хенри V. Франция се оказва в изключително тежко положение: разпокъсана и ограбена от завоевателите. Войната се превръща в национално-освободителна за Франция. През четвъртия период (1424-1453 г.) народните маси активно се намесват във войната (особено в Нормандия). През 1428 г. англичаните обсаждат Орлеан. Народната съпротива се вдъхновява от Жана д’Арк и през 1429 г. градът е освободен. Французите завземат Париж (1437 г.), връщат си Шампан (1441 г.) и Нормандия (1450 г.). На 19 октомври 1453 г. английската армия капитулира в Бордо, с което е сложен край на Стогодишната война.
732 г.
Франките разбиват арабите при Пуатие. По този начин те спират тяхното придвижване в Европа.
На 25 октомври са родени:
1931 г.
Родена е Ани Жирардо – френска актриса. Завършва Парижката консерватория (1954 г.). Играе в „Комеди Франсез“. В киното дебютира през 1956 г. – „Тринадесет зад масата“. Играе в „Роко и неговите братя“ (1960 г.) , „Три стаи в Манхатън“ (1965 г.), „Живееш, за да живееш“ (1967 г.), „Един човек, който ми харесва“ (1969 г.), „Да умреш от любов“ (1971 г.), „Старата дева“ (1971 г.), „Няма дим без огън“ (1973 г.), „Д-р Франсоаз Гаян“ (1975 г.), „Нежният полицай“ (1977 г.), „Става въпрос за любовта“ (1978 г.), „Животът продължава“ (1981 г.), „Сбогом, язовецо!“ (1985 г.), „Заключените жени“ (1988 г.), („Дилинджър е мъртъв“, (1969 г.) , „Заподозреният“ (1975 г.) и „Над Сантяго вали“ (1975 г.). Играе и във феминистичната комедия „Реванш на жените“ (1981 г.). Други филми: „Любовна комедия“ (1989 г.), „Дни и нощи“ (1990 г., режисьор Клод Льолуш), „Винаги сами“ (1991 г.), „Въоръжени момичета“ (1994 г.), „Обичам те“ (2000 г.), „Пианистът“ (2001 г.), „Това е моето тяло“ (2001 г.).
1881 г.
Роден е Пабло Пикасо – художник По произход е испанец, но е творил във Франция. В началото на ХХ в. („син“ и „розов“ период) създава „Девойка с топка“, 1905 г. През 1907 г. е един от основоположниците на кубизма. От 40-те години е активен борец за мир („Гълъбът на мира“, 1947 г.). Има много керамични, графични и скулптурни творби. Пише стихове. Музеи “Пикасо”- Париж (1985 г.), Барселона (1963 г.). Умира на 7 април 1973 г.
1838 г.
Роден е Жорж Бизе (Александър Сезар Леополд) – френски композитор. Роден е в семейство на музиканти. На 17 години създава известната „Симфония в до-мажор“, а през 1857 г. печели с „Доктор Миракъл“ обявения от Жак Офенбах конкурс за оперета. Същата година завършва Консерватория и с кантата си „Кловис и Клотилда“ печели Римската премия. В Италия е от 1857 г. до 1860 г. Създава комичната опера „Дон Прокопио“, операта „Гуслата на емира“, оркестрови и инструментални пиеси, кантатата „Васко да Гама“. Продължава да твори и след завръщането си в Париж: „Ловци на бисери“ (1863 г.), „Иван Грозни“, „Красавицата от Перт“, „Джамиле“, музиката към „Арлезианката“ от А. Доде, „Кармен“. Умира 3 месеца след премиерата на „Кармен“ на 3 юни 1875 г. в Боживал.
1825 г.
Роден е Йохан Щраус – австрийски композитор, диригент и цигулар. След смъртта на баща си обединява семейните оркестри и многократно обикаля с концерти Европа и Америка. Известно време ръководи концертните сезони в Павловск (до Петербург) (1856-1865 г., 1869 г., 1872 г.). След 1866 г. изнася концерти в Петербург и Москва. С руската тематика са свързани произведенията му “Прощаване с Петербуг” (1858 г.), полката “В павловската гора” (1869 г.), валсът-фантазия “Руското село” (1873 г.). Обогатява танцовата музика с разнообразни произведения (ок. 500 валса, полки, кадрили и др.). Създава класическия виенски валс и е наречен от съвременниците си “кралят на валса”. Мелодиите на най-хубавите му валсове (“На хубавия син Дунав”, “Животът на артиста”, “Случки във Виенската гора”, “Виенска кръв”, “Есенни гласове”, “Вино, любов и песни”), полките (“Трик-трак”, “Пицикато полка”) са изключително популярни в целия свят. Създава класическите образци на виенската оперета. Сред най-хубавите му произведения са: “Прилепът” (1874 г.), “Веселата война” (1881 г.), “Нощ във Венеция” (1883 г.), “Цигански барон” (1885 г.). Композитори, диригенти и негови помощници са по-малките му братя Йозеф (1827 г.-1870 г.) и Едуард (1835 г.-1916 г.). Умира на 3 юни 1899 г. във Виена.
На 25 октомври умират:
2002 г.
Умира американският актьор Ричард Харис.
1400 г.
Умира Джефри Чосър – английски поет, дипломат и държавник. Майстор на английския стих. Стихотворните новели на Чосър “Кентърбърийски разкази” (1387-1400 г., издадени към 1478 г., посмъртно) представляват реалистична картина на живота в Англия през ХIV в. Други творби: “Птичи парламент” (1382 г., издадена 1526 г., посмъртно), “Троил и Кресида” (1382-1384 г., издадена 1483, посмъртно) и др. Чосър е хуманист и създател на средноанглийския литературен език.
www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
