Неврокопския психолог Валентин Атанасов: Интернет е океан с много подводни скали

-Откъде да си купя безопасен интернет?

Малко момиченце стоеше изправено пред мен с широко отворени любопитни очички, в които се четеше очакване да получи конкретен отговор и той да бъде удовлетворяващ. Тя беше на не повече от десет. От тогава минаха 16 години. Вече е млада жена. Чудя се дали е намерила къде се продава „безопасен интернет“. За себе си разбрах – ние правим интернета опасен или не, свързвайки го с онази част от нас, която обича риска. Интернет е един безкраен океан. Защо използвам това сравнение?! Защото чувам често израза: „Остави го, той е потънал в интернет!“ Е, аз не искам да оставя никой да потъне! Особено децата, които вече почти не излизат от този виртуален свят. И не само те. Момичета, момчета, мъже, жени сърфират постоянно. Затова бих искал да спра вниманието на читателките на BWoman на малка част от опасностите, на които можем да се натъкнем като на подводни скали. Голяма или малка е вредата? Вие преценете!

В момента съм пред компютъра и пиша тези редове, а в десния ъгъл изскачат сайтове и настоятелно ме приканват „Виж ни!“. Правя нещо друго, но интернет постоянно ми напомня за себе си. Признавам, и аз често съм изкушен. Любопитството е присъщо на човека. И всъщност тази ни черта се използва максимално от създателите на съвременната „услуга”. Изследваме всекидневно това огромно море с всякаква информация и  търсим докъде можем да стигнем, какво можем да преживеем, какво можем да видим, така че да разнообразим живота си, да се разтоварим. Аз лично силно се съмнявам, че това е най-добрият начин за разреждане на батериите. Но ние рискуваме. Всяка минута изскача пред нас нещо още по-интересно, още по-любопитно и невероятно. Някой ще каже – но ние и  в ежедневието си рискуваме постоянно, без да сме в интернет. Не отричам. Но това „свободно плуване” в онлайн пространството носи съвсем други рискове, освен, че ни изтощава, седейки часове наред наведени над телефона или взрени в екрана на настолния компютър. С времето нашата бдителност намалява. Казваме си: „Нищо не ми се е случило до сега и няма да ми се случи. Аз съм отговорен“. Забравяме за невидимата страна на интернет. Там, където полезността, удоволствието, забавата отстъпват място на престъпленията.

Този световен океан от информация и потребители обединява всичко в себе си – и нормални хора с всякакви интереси, но и педофили, сексомани, психически лабилни, дори убийци. Всички те знаят какво е интернет и как да го използват за целите си. Така в мрежите им попадат наивни хора – не само жени, много често и мъже, да не говорим за деца, чието съзнание е неподготвено за тези опасности. Ако на брега на морето слагаме знаме за наличието на опасни вълни, какъв знак да поставим във виртуалното пространство, за да избегнем заливащия ни кибертормоз, трафик, порнография?!

Ще дам пример с филтрите за снимки. За някои това е забавно занимание. Направило ли ви е впечатление, че техният подтекст всъщност е силно сексуален  – те променят фотографиите понякога до неузнаваемост. Големи очи, плътни устни, дълги мигли. За какво помага това? Помага ли изобщо? Дамите, особено младите момичета, редактират снимките си, подражавайки на някоя шоу звезда, несъзнавайки, че така си купуват онлайн билет директно към някой от гореизброените мъже, които дебнат в мрежата. Тези жени лесно стават обект на преследване и посегателство от страна на „ловците“ в този океан. Онези, който умело се възползват от интернет анонимността или от възможността да сменят самоличността си.

Веднъж в моя кабинет влезе жена на 35 години. Веднага забелязах нейния изтерзан вид. Още щом се настани на фотьойла срещу мен, заплака. „Запознах се в интернет с много интересен мъж, симпатичен (поне на снимките). Разговаряхме с часове. Флиртувахме. Чувствах, че се интересува от мен и вътрешно усещах, че ме разбира. Представи се за албанец, който живее в Скопие. Между нас се зароди любов. Той пръв каза, че е влюбен в мен. Твърдеше, че съм жената на мечтите му. Обеща да дойде в България. Започна да иска от мен интимни снимки – първо по бельо. После някак този човек влезе в главата ми и можеше да ме накара да направя каквото пожелае. И аз наистина правех всичко, което поискаше от мен. Пусках камерата си и го удовлетворявах виртуално. Но той изведнъж спря да говори за среща в България. Направо ми поиска пари, защото му предстояла операция”.  Жената неколкократно изпращала различни суми, защото този мъж започнал да я изнудва със собствените й снимки. Оказало се че е правил и видеа. Не можела да го блокира, защото знаел Facebook профилите на мъжа й, дъщеря й, майка й и я заплашвал, че ще им покаже „каква мръсница е”. Започнал да я нагрубява. Животът й се превърнал в непрестанно пребиваване в интернет от няколко устройства, за да следи профилите на близките си. Той наистина пишел и там, а тя триела. Всеки опит да го ограничи се оказал безполезен, защото той винаги се появявал. Впоследствие се установило, че този мъж излежава присъда в албански затвор. И единствената му цел била не само да се забавлява, а и да получи пари. Такива истории има много. Не само у нас.

Какво е накарало жената да се увлече? Отговорите са различни. Неудовлетвореност в семейството. Желание за мъст, че е неоценена от съпруга й, самота, наивност. Появява се някой, който оборва мисленето й „мен никой не ме желае“.  Много малко хора на мястото на моята клиентка се осмеляват да потърсят професионална помощ. Остават сами в този проблем, затъват в него и не са редки случаите на трагичен завършек.

В интернет комуникацията голяма част от информацията се губи или изкривява. И понеже не виждаме събеседника отсреща, ние включваме нашето въображение, което ни заговаря с истински човешки глас. Тази фантазия обаче си е само наша – ние не знаем какво се случва от другата страна на линията. Няма ли да е по-добре този вид опосредствана комуникация да спре в даден момент и да се срещнем навън сред природата или на чаша ароматно кафе?! Да се обадим по телефона, за да чуем как звучи този глас?!

Съветите ми на професионалист в такива ситуации биха били няколко:

1. Не продължавайте дълго интернет отношенията. Преминете бързо към среща на живо, за да прецените има ли изобщо смисъл те да се развият.
2. Не споделяйте нищо лично с човек от мрежата, когото не сте виждали в реалния живот.
3. Бъдете особено внимателни с чужденци, които в даден момент ви се оплакват от финансови проблеми. Това е цял бизнес в някои държави, предимно в Африка. Издирват самотни жени, ухажват ги от фалшиви профили с една цел – тя да преведе пари.
4. Ако сте жертва на някакво онлайн насилие, рекет, притискане, веднага се обърнете към компетентните органи. Не крийте проблема.
5. Не на последно място- посетете психолог, за да получите адекватна помощ и да разнищите случилото се, вглеждайки се дълбоко в себе си и в това, което ви е липсвало в реалния живот. Потърсете отговора на въпроса защо сте се опитали да го компенсирате във виртуалния.

Нека интернет ви свързва  – с близките хора, с деловите партньори, с приятели,  а не да ви вади от истинския ви свят!

Автор: Валентин Атанасов, психолог и психотерапевт