24 октомври в българската и световната история

Българска история

Датата 24 октомври ще остане в българската история с това, че започва Цариградската посланическа конференция на Великите сили по повод Съединението, както и, че денят е Празник на град Разлог, Празник на картофа в град Клисура.
24 октомври е 297-ият ден в годината според григорианския календар (298-и през високосна). Остават 68 дни до края на годината.

2004 г.
На територията на Ирак са ранени четирима български военнослужещи. Инцидентът става, когато военен конвой се връща от Хила в Кербала. На един от контролните пунктове при влизането в града се взривява устройство, поставено в камион. Старши сержант Владимир Пашов умира, в следствие на силна кръвозагуба, докато е транспортиран от полската база “Лима” за Багдад.

Старши сержант Владимир Неделев Пашов е роден на 8 юли 1969 г. в град София. Завършва ЕСПУ с преподаване на английски език. В Българската армия е сержант от 11 септември 1991 г. В последно звание – старши сержант, е от 4 май 1994 г. Служи в поделение 24 900 – Враждебна като старши механик.

Владимир Пашов участва в мисии в на СФОР през 1998 г. и през 2000 г.

Той е женен и има дъщеря.

Със заповед на министъра на отбраната старши сержант Владимир Неделев Пашов е произведен посмъртно в звание офицерски кандидат и е отличен с награден знак „За вярна служба под знамената“ I степен.

2002 г.
В периода 18 – 24 октомври във Варна се провежда юбилейният ХХV-ти фестивал „Златната роза“, на който голямата награда получава филмът „Емигранти“ на Ивайло Христов и Людмил Тодоров, а наградата за цялостно творчество – режисьорът Зако Хеския.

2001 г.
В периода 22 – 24 октомври българският премиер Симеон Сакскобургготски прави първото си официално задгранично посещение. То е в Белгия, където освен с белгийския министър-председател се среща и с председателя на Европейската комисия Романо Проди, с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и с комисаря по присъединяването Гюнтер Ферхойген. Сакскобургготски посещава и Страсбург.

1989 г.
Външният министър Петър Младенов, член на Политбюро на ЦК на БКП, пише открито писмо, с което си подава оставката като външен министър. В писмото са формулирани обвинения срещу управлението на Тодор Живков, който е обвинен за дълбоката вътрешна и външнополитическа криза, в която е изпаднала България. Петър Младенов обвинява Тодор Живков, че със съпротивата си срещу съветската „перестройка“ изолира България от Съветския съюз.

1981 г.
В периода 17 – 24 октомври във Варна се провежда ІІ-ри световен анимационен филмов фестивал.

1944 г.
Приема се наредба-закон за признаване правата на висшисти на писателите – членове на Съюза на писателите, които нямат висше образование, при заемане на държавна, общинска или обществена служба.

1944 г.
Частите на Първа и Втора пехотна дивизия след няколкодневни ожесточени боеве овладяват Страцинската позиция.

1925 г.
Отменя се военното положение, което е обявено от правителството след атентата в столичната катедрала „Свети Крал“ (днес „Света Неделя“), извършен на 16 април същата година от БКП, при който са убити над 150 души (депутати, генерали и др.).

Строителството на катедралата „Свети Крал“ започва през 1885 г. и завършва през 1886 г. Изградена е по проект на руския архитект Л. О. Василиев.

1921 г.
Обявено е „усилено военно положение“ в Софийски, Кюстендилски и Петрички окръг, след като на 22 октомври македонски дейци на войводата Иван Бърльо убиват военния министър Александър Димитров край с. Козница в Конявската планина. „Усиленото военно положение“ е отменено до „обикновено военно положение“ на 5 февруари 1922 г., а на 14 март 1922 г. е вдигнато за цялата страна.

Александър Димитров (Брадата) е политически и държавен деец, съратник на Ал. Стамболийски. Роден е през 1873 г в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва Педагогическото училище в родния си град, след което е учител в редица села из окръга. Развива активна просветна дейност сред селяните – организира вечерни и неделни училища, читалища, курсове по тютюнопроизводство и овощарство. Помества дописки и статии във в. „Земледелска защита“ (1899–1902 г.), „Земледелско знаме“ (1902–1934 г.) и др. От 1908 г. до 1921 г. е непрекъснато депутат в Народното събрание от листата на БЗНС. През 1911 г. е осъден на 6 месеца затвор заради изявленията си срещу личния режим на цар Фердинанд I. По време на Първата световна война (1914–1918 г.) отново попада в затвора поради Деклозиеровата афера. В коалиционното правителство на Александър Стамболийски (1919–1920 г.) е министър на вътрешните работи и народното здраве. От юни 1921 г. е министър на войната. Александър Димитров поддържа близки контакти с левицата на македонското националноосвободително движение.

1915 г.
Българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври – Алексинац.

Първа Българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери.

1914 г.
От 24 октомври 1914 г. до 25 септември 1916 г. Славянското благотворително дружество изпраща хуманитарна санитарна мисия в Русия, в района на Кавказ, ръководена от д-р Марков.

1912 г.
Седма пехотна дивизия и Родопският отряд получават задача да овладеят Солун.

1886 г.
Под руски натиск регентът Петко Каравелов подава оставка и е заменен на 1 ноември с Георги Живков.

Петко Стойчев Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание (1879 г.), където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I-во Обикновено народно събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат (1881 г.) от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Христо Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите е на Либералната партия от нейното създаване. През 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател е и министър на финансите (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и е управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно – на 24 януари 1903 г. умира.

По време на своето управление Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с Марин Дринов и Костантин Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Поставя началото на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. „Библиотека „Свети Климент“.

1885 г.
Започва Цариградската посланическа конференция на Великите сили по повод Съединението.

1877 г.
Руски гвардейски части под командването на генерал Й. Гурко превземат с. Горни Дъбник. Прекъсва се комуникацията на Плевенския гарнизон с турския тил. По същото време руски и турски отряди водят ожесточени боеве при с. Телиш.

Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана е от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта по нейна и на Англия инициатива се свиква Цариградската конференция (1876-1877 г.). След нейния неуспех войната става неизбежна.

Във войната Русия дава 200 000 убити, изчезнали, починали и ранени. Същността на този факт не се променя от субективните намерения на царизма, дори след като се допусне, че войната избухва, за да бъдат осъществени експанзионистичните планове на руския царизъм.

Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Тяхното участие с основание се смята за продължение на националната революция, и то вече не като саможертва, а като свещен дълг, като върховна повеля. Участието на българския народ не се ограничава само в съпроводителни акции по време на войната като продоволствена помощ, разузнавателни сведения, битова и медицинска подкрепа. Българите спомагат за успешното провеждане на много бойни операции и по този начин се превръщат в действена сила, във фактор за спечелване на победата над Османската империя и освобождението на България.

1873 г.
В Цариград излиза първият брой на в. „Шутош“ – „лист за шега и сатира“, редактиран от Петко Р. Славейков и Стамат Даскалов.

1872 г.
Турската полиция арестува Димитър Общи. Веднага след Арабаконашкия обир софийският управител Ахмед Мазхар паша предприема решителни мерки за разкриване на извършителите. След едномесечни издирвателни действия полицията успява да арестува всички участници в четата на Димитър Общи. Разпитите първоначално се водят в Орхание (днес Ботевград) и Тетевен, а впоследствие в София.

Димитър Общи (Димитър Николов, Димитър Косовеца) е деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден е около 1835 г. в с. Дяково, Скопско (днес в Република Македония). През 1866 г. участва в Критското въстание (1866-1869 г.), след което известно време е при Джовани Гарибалди в Италия, обикаля из Черна гора и Сърбия, действа с чета из българските земи. Преди това през 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград. Определен е от Българския революционен централен комитет за пръв помощник на Васил Левски. През 1871 г. се прехвърля на юг от р. Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията за по-голяма власт, не спазва строго дисциплината, както се изисква в устава на организацията, и предприема даже фракционна борба против Васил Левски. С тези си действия създава сериозни трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната. През есента на 1872 г. организира Арабаконашкия обир, който става причина за първите удари върху революционните комитети в Софийско, Орханийско (днес Ботевградско), Тетевенско и др. Заловен от османските власти и изправен пред съда, Димитър Общи прави пълни разкрития за дейността на ВРО в тези краища, смятайки, че по този начин обществеността в Европа ще прецени обира не като криминален, а като политически акт. Вместо това той допринася за разкриването на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци. Осъден е на смърт и е обесен в София на 16 януари 1873 г.

1775 г.
Павел Дованли български католически епископ, съставя ръкописен сборник с религиозни химни на говорим български език, разпространяван в преписи между българските католици “Книга, писана за Матея Пенчов от Амбарли да се учи и да учи и други”. Дованли принадлежи към редицата високообразовани български католически духовници, които по същото време съставят сборници с църковно-учително съдържание за нуждите на поверените им българи католици. През последните десетилетия започва проучването на тези сборници преди всичко заради добре съхранения говорим български език от втората половина на осемнадесети век.

На 24 октомври са родени:
1943 г.
Роден е Симеон Борисов Щерев (Банана) – български музикант, флейтист, педагог. Свири на пиано и акордеон от детските си години, по-късно учи флейта в Средното музикално училище в София; завършва Българска държавна консерватория (БДК), специалност “Флейта” при Йордан Киндалов (1968 г.). От началото на 60-те години на XX в. свири в заведения и участва в джем сешъни, където се проявява като отличен импровизатор. Истинският му дебют е през 1967 г., когато заедно с Милчо Левиев, Л. Мицов и П. Славов (в квартет “Фокус”) печели наградата на критиката на джаз фестивала в Монтрьо. През 1968 г. след анкета, проведена сред водещи списания за жанра, е определен за най-добрия джаз флейтист в Европа, а немското списание “Джаз подиум” го поставя на второ място в света. По това време работи с тромбониста Алберт Мангелсдорф, с тромпетиста Мейнард Фъргюсън и с вибрафониста Божко Петрович; заедно с Чик Кърия прави записи за Радио Щутгарт. В края на 60-те и началото на 70-те години участва в много европейски фестивали и концертира активно. Работи 3 години в Швеция. Преподавател е и е доцент по флейта и импровизация в Естрадния отдел на Музикалната академия (от 1974 г.).

Награди: на критиката и пресата от джаз фестивал в Монтрьо (1967 г.); в ежегодните международни джаз класации и анкети е поставян на челните места за флейта.

1929 г.
Роден е Йордан Димитров Радичков – български писател. Завършва гимназия в Берковица (1947 г.). Работи като кореспондент на в-к „Народна младеж“ за Врачански окръг (1951 г.), редактор е във в-к „Народна младеж“ (1952-1955 г.) и „Вечерни новини“ (1955-1959 г.). Съветник е в Съвета за духовни ценности на нацията към Държавния съвет (от 1973 г.). Учредител и пръв председател е на Българо-шведското дружество за приятелство (1984-1991 г.); заместник-председател е на Съюза на българските писатели (1986-1989 г.). Участва в първата среща на българските писатели с френския президент Франсоа Митеран (1989 г.). Народен представител е в VII-мо Велико Народно Събрание (1990 г.). Среща се с папа Йоан-Павел II (1994 г.).

Присъдена му е международната италианска литературна награда „Гриндзане Кавур“ (1984 г.). Удостоен е с шведска държавна награда „Северна звезда“. Носител е на национална литературна награда „Иван Вазов“ (1990 г.). Получава специална награда на Международната академия по изкуствата в Париж (1993 г.). За книгата „Малки жабешки истории“ получава почетен „Ханс-Кристиян Андерсен“ диплом и грамота (1996 г.). Получава наградата „А, Аскеер’96“ за принос в развитието на театралното изкуство; орден „Стара планина“, I степен (2000 г.); номиниран е от Софийския университет “Св. Климент Охридски” за Нобелова награда за литература (2001 г.); Голямата награда за литература на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (2001 г. и 2002 г.) и Почетния знак на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (2002 г.); Почетен знак на гр. Монтана (2002 г.).

Разказите и новелите му са преведени на руски, украински, немски, полски, румънски, финландски, шведски, португалски, чешки, словашки, унгарски, френски, италиански, испански и други езици.

Пиеси: „Суматоха“ (1966 г.), „Желязното момче“ (1967 г.), „Януари“ (1973 г.), „Лазарица“ (1978 г.), „Опит за летене“ (1979 г.), „Горещо пладне“ (1966 г.), „Привързаният балон“ (1967 г.), „Последно лято“ (1974 г.).

Книги: „Сърцето бие за хората“ (1959 г.), „Прости ръце“ (1961 г.), „Обърнато небе“ (1962 г.), „Планинско цвете“ (1964 г.), „Шарена черга“ (1964 г.), „Свирепо настроение“ (1965 г.), „Неосветени дворове“ (1966 г.), „Козята брада“ (1967 г.), „Суматоха“, „Вятърът на спокойствието“ (1968 г.), „Ние, врабчетата“ (1970 г., 1977 г.), „Барутен буквар“ (1972 г., 1976 г.), „Коженият пъпеш“ (1969 г.), „Скални рисунки“ (1970 г.), „Човешка проза“ (1971 г.), „Плява и зърно“ (1972 г.), „Как така“ (1974 г.), „Малко отечество“ (1974 г.), „Всички и никой“ (1976 г.), „Спомени за коне“ (1976 г.), „Прашка“ (1977), „Шест малки матрьошки и една голяма“ (1977), „Лазарица“ (1978), „Избрани произведения“ (1979 г.), „Ноев ковчег“ (1989 г., роман), „Избрани произведения. В 3 тома“ (1989 г.), „Хора и свраки. Разкази“ (1990 г.), „Ние, врабчетата“ (1991 г.), „Свирепо настроение. Разкази“ (1991 г.), „Горещо пладне. Неделя. Привързаният балон“ (1994 г.), „Малки жабешки истории“ (1994 г.), „Пиеси“ (1995 г.), „Смокове в ливадите. Разкази“ (1995 г.), „Акустичното гърне. Новели“ (1996 г.), „Умиване ръцете на Богородица“ (1997 г.), „Мюре. Разкази“ (1998 г.), „Литературна орница. Интервюта“ (1999 г.), „Избрано“ (2000 г.), „Глупаво време“ (2000 г.), „Нежната спирала“ (2002 г.) и др. Умира на 21 януари 2004 г.

1904 г.
Роден е Васил Геров (В. Г. Митев) – български инженер. Получава образование в Машинно-електротехническия институт в Нанси, Франция, през 1931 г. Работи като главен конструктор на завод „Диеболт“ в Нанси (1931-1939 г.). След завръщането си в България е инженер във Въздушни войски (1939-1940 г.) и главен инспектор в Министерствата на вътрешните работи и на народното здраве (1940-1943 г.). Един от създателите на Държавната политехника в София. Професор (1946 г.), основател и ръководител на катедра „Хидравлични машини и съоръжения“ (1946-1953 г.) и на катедра „Хидравлични машини“ (1953-1974 г.) във ВМЕИ в София (днес ТУ), декан на Машиностроителния факултет (1960-1964 г.). По негов проект е създадена Лаборатория по хидравлични турбини и машини (1962 г.). Авторе на повече от 20 научни труда, на много учебници за вузовете и техникумите по машинна динамика и хидравлични машини.

1859 г.
Роден е полковник Димитър Киранов, началник на санитарната служба на армията през Балканските войни.

На 24 октомври умират:
1993 г.
Умира Петър Славински (псевдоним на Петър Атанасов Чолаков) – български писател, драматург. Роден е на 19 март 1909 г. Завършва право в СУ (1932 г.). Работи в дирекция “Храноизнос” (1933-1936 г.). Заема административни служби в Столичната община (1937-1944 г.). На 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на София. Участва в Отечествената война като военен кореспондент. Ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия. Председател е на Клуба на културните дейци (1946-1951 г.). Главен секретар е на Българо-унгарското дружество (1946-1950 г.). От 1951 до 1953 г. е журналист в Добруджа (с. Шабла). Директор е на Държавния музикален театър “Ст. Македонски” (1953-1954 г.). От 1955 г. живее и твори в Балчик. Член е на БКП, на СБП. За пръв път печата през 1927 г. във в-к “Ехо”. Съчинения: “Фрина” (1935 г.); “Последният щурм” (1969 г.); “Пратеник на свободния свят” (1959 г.); “Претворена земя” (1970 г.); “Тайни” (1960 г., в съавт. с Б. Дановски); “Победени хоризонти” (1966 г.); “Слънчев извор” (1962 г.); “Живот за живота” (1965 г.); “Огънят и спомените” (1975 г.); “Птици долитат при нас” (1977 г.) и “Далечни далечини” (1977 г.).

1989 г.
Умира Найден Евлогиев Геров – български композитор, създал значителен брой музикални произведения в различни жанрове. Роден е на 14 юни 1916 г. в Пловдив. Негов дядо е известният български възрожденски просветител и книжовник Н. Геров. Създава оперите: „Пайсий Хилендарски“ (1959 г.), „В една новогодишна нощ“, „Бяла пролет“, детските „Пепеляшка“ и „Ян Бибиян“, комичната „Тримата мускетари“, „Почивка в Арко Ирис“, „Пътуване към Кларис“. Автор е на балета „Швейк отива на война“ (1974 г.).

1964 г.
Умира Георги Мишев Ефремов – български лекар хирург, публицист и общественик. Роден е на 31 март 1883 г. в Кюстендил. Завършва педагогическото училище в Кюстендил (1902 г.) и медицина в Чикаго, САЩ (1909 г.). Работи като лекар в с. Калище, Пернишко (1909-1915 г.), и в болницата „Червен кръст“ в София (1915-1922 г.). Главен лекар на Кюстендилската болница (1922-1944 г.), хирург и главен лекар във военната болница в Кюстендил (1944-1946 г.), завеждащ хирургия в ХIV поликлиника в София (1946-1962 г.). В Кюстендил издава и редактира в-к „Добро здраве“ (1923-1947 г.) и в-к „Кюстендил“ (1930-1932 г.). Главен редактор на научнопопулярното сп. „Свят и наука“ (1933-1943 г.), създава редица научнопопулярни трудове – „Първа помощ при заболяване и злополука“ (1915 г.), „Дълголетие и здраве, или Пътят към дълъг и щастлив живот“ (1921 г.), „Домашен лекар или…“ (1925 г.), „Домашен лекар“ (1932 г.), „Алкохолизъм и наследственост“ (1948 г.) и др.

Световна история

Датата 24 октомври ще остане в световната история с това, че . цените на Нюйоркската борса се сриват.

2012 г.
Властите в Казан провеждат мащабна антитерористична акция в резултат на което загиват трима човека.

2008 г.
Екипажът на Експедиция 17 — Сергей Волков, Олег Кононенко и космическият турист Ричард Гариът на борда на капсула Союз ТМА-12 се приземяват в 9:37 сутринта, на 55 мили северно от Аркалък, Казахстан. Транспортирани са до космическия център в Байконур с хеликоптер и след това летят до Звездното градче, Московски регион. От 12 до 24 октомври 2008 г. Ричард Гариът се намира в околоземна орбита като космически турист на Международната космическа станция.

1998 г.
Съветът по безопасност на ООН приема резолюция No. 1203, постановяваща правителството на Югославия да изтегли незабавно войските си от Косово.

1996 г.
В Южен Виетнам при наводнение загиват 118 души.

1994 г.
По време на визита на президента на Украйна Леонид Кучма в Канада е пописан украинско-канадски договор за дружба и сътрудничество.

1992 г.
В Москва е създаден Фронт за Национално Спасение.

1990 г.
Горно-Алтайската автономна област се провъзгласява за република.

1990 г.
Приета е декларация за държавния суверенитет на Казахстан, в която казакската националност е обявена за доминираща.

1983 г.
Американските войски завземат Гренада.

1971 г.
Тайван е изключен от ООН.

1962 г.
Никита Хрушчов в лично послание до Джон Кенеди се съгласява да изтегли от Куба съветските ракети в случай на отказ от САЩ за завладяване на Куба.

1960 г.
На стартовата площадка при изпитание на нова ракета загива командирът на ракетните войски на СССР – маршал Неделин, както и още 90 души.

1956 г.
Ден след началото на въстанието в Унгария срещу еднопартийната диктатура, съветски танкове навлизат в Будапеща и бунтът е потушен. Министър-председателят на страната (заемащ поста от 1953 г.) Имре Над (Наги) застава на страната на въстаналия унгарски народ. След потушаването на бунта емигрира в Белград. Връща се в Унгария, където е осъден на смърт и е обесен.

След като по време на Втората световна война Унгария участва на страната на Германия, през 1944 г. в условията на съветско военно присъствие в Дебрецен се сформира революционно правителство, което обявява война на Германия. На 1 февруари 1946 г. Унгария е провъзгласена за република; установява се тоталитарен режим на управление под ръководството на Унгарската комунистическа партия. През 1949 г. страната става член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), през 1955 г. на Варшавския договор. През 1989 г. съветският модел на управление се проваля напълно, социалната и политическа система рухва, установява се демократичен парламентарен режим. През 1990 г. изборите са спечелени от демократичната опозиция.

1952 г.
Дуайт Айзенауер обявява война на Корея – “кръстоносен поход срещу комунизма”.

1947 г.
Мюсюлмански сепаратисти обявяват за независима държава индийската провинция Кашмир.

1945 г.
Влиза в сила уставът на ООН, подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Денят е обявен за международен ден на ООН, отбелязва се от 1948 г. Целите на ООН, записани в Устава са: поддържане на международния мир и сигурност, предотвратяване и премахване на заплахите за мира и прекратяване на агресивните актове, уреждане или разрешаване с мирни средства на международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, развиване на дружеските отношения между нациите чрез уважаване принципа на равноправието и самоопределянето на народите, осъществяване на сътрудничество при разрешаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер; уважаване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и религия; осъществяване на централизация чрез съгласуване действията на държавите, насочени към достигане на тези цели.

1939 г.
Разпуснато е на XXIV ОНС.

1931 г.
Леонид Брежнев постъпва в КПСС.

1929 г.
Цените на Нюйоркската борса се сриват, като са разпродадени 13 млн. акции. Денят е наречен „черният четвъртък“. През следващите три години цените на акциите в САЩ продължават да падат. До към края на 1932 г. те падат на 20% от стойността си през 1929 г. Много банки са обявени в неплатежоспособност – до 1933 г., около 11 000 от 25 000 банки на САЩ фалират. Всичко това води до силно свиване на разходите и намаляване на търсенето, а оттам и на производството. Рязко се увеличава и безработицата. До 1932 г., продуктът на американското производство е паднал на 54% от нивото си през 1929 г., а броят на безработните нараства на 12–15 милиона, или 25–30% от работната сила.

Икономически крах обхваща всички индустриализирани райони от света и продължава до около 1939 г.

1922 г.
Ирландският парламент приема конституцията на самостоятелната държава Ирландия.

Ирландия (Ейре), Ирландска република (ирландски Eire, Poblacht na h-Eireann, английски Ireland, Irish Republic) е държава в Западна Европа; заема 5/6 от остров Ирландия. Административно Ирландия се дели на държавата Ирландия (Ейре) и Северна Ирландия (Ълстер), която е част от Великобритания. Площта й е 70 283 кв. км., населението – 3 540 000 жители (към 1996 г.), от които 95% са католици и 5% са англикани. Официалните езици са ирландски и английски. Столица на страната е Дъблин. Паричната единица е евро (до 2002 г. ирландска лира). Състои се от 4 исторически провинции; административно е разделена на 26 графства; като самостоятелни административни единици са отделени гр. Дъблин, Корк, Лимерик, Уотърфорд, Дан Лъри. До 1921 г. е владение на Великобритания, в периода 1921-1937 г. е неин доминион, от 1937 г. е независима държава Ейре, и от 1949 г. е Република Ирландия. Действащата конституция е приета чрез плебисцит на 29 декември 1937 г. Глава на държавата е президент, избиран от населението за срок от 7 години. Висш законодателен орган е двукамарен парламент. Ирландия е разположена на остров Ирландия в Атлантическия океан и Ирландско море, без североизточната част, където е Северна Ирландия.

През IV в. преди Христа Ирландия е населена с келтски племена. През III в. се формират 5 кралства. През V в. ирландското население приема християнството. От VIII в. започват нападенията на норманите, които са разбити през 1014 г. от ирландския крал Бриан Бору. В 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. През XVI-XVII в. избухват въстания на ирландския народ. В края на XVII в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция; през 1800 г. е обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания. В резултат на избухналото през 1916 г. Ирландско въстание, борбата за независимост довежда до съставяне на първото ирландско правителство начело с Де Валера. През 1937 г. е приета нова конституция, която провъзгласява Ирландия за независима държава, на 18 април 1949 г. за независима република, която излиза от Общността. Северна Ирландия остава във Великобритания; през ноември 1985 г. е сключен англо-ирландски договор за статута на тази територия.

1920 г.
В четирите канадски провинции е приет “сухият закон”.

1917 г.
Лидерите на болшевиките Зиновиев и Каменев изпращат до всички инстанции писмо, в което разкриват плановете на Ленин да организира въоръжено въстание.

1916 г.
Части на Трета армия овладяват Черна вода (Румъния).

1916 г.
Хенри Форд въвежда в своята фабрика равно заплащане на труда на мъжете и жените.

1902 г.
Около шест хиляди души загиват в резултат на изригването на вулкана Санта-Мария в Гватемала.

1861 г.
Изпраща се първата транс американска телеграма от Калифорния до президента Ейбрахам Линкълн във Вашингтон.

1859 г.
Английският кораб “Роял Чартър” се разбива в скали близо до Ливърпул. В резултат загиват 456 души.

1854 г.
В битката при Балаклава (Крим) англичаните отблъскват руската армия, която идва на помощ на обсадения Севастопол.

1836 г.
Патентован е кибритът.

1813 г.
Сключен е Хюлистанския договор между Русия и Иран. Русия получава правото да държи военен флот в Каспийско море.

1797 г.
Силно земетресение разрушава столицата на Перу – Лима.

1795 г.
Полша престава да съществува като държава (до 1918 г.) след третото й разпределение между Русия, Прусия и Австрия.

През XVII-XVIII в. централната власт в Полша е в упадък, водят се неуспешни войни с Швеция. През 1793 г. се извършва частична подялба на Полша между Русия, Прусия и Австрия; през 1794 г. се състои неуспешно освободително въстание начело с Т. Косцюшко, довело до нова подялба през 1795 г., в резултат на която Полша престава да съществува. През 1807 г. Наполеон I създава васално Варшавско херцогство върху отнетите от Прусия земи. Виенският конгрес (1814-1815 г.) прави нова подялба: върху част от Варшавското херцогство създава Полско кралство, което предава на Русия, а други части разпределя между Прусия и Австрия. През 1830-1831 г. и 1863-1864 г. поляците правят неуспешни опити да отхвърлят руския царизъм. По време на Първата световна война Кралство Полша е окупирано от Германия и Австро-Унгария. През ноември 1918 г. Полша е обявена за независима държава.

1648 г.
Франция и Свещената римска империя подписват Вестфалския мир, който слага край на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) – политически и религиозен конфликт, довел до общоевропейска война, в която вземат участие испанските и австрийските Хабсбурги, германските католически князе (поддържани от Полша и папата), от една страна и коалиция от германските протестантски князе, Франция, Швеция, Дания (поддържани от Англия, Холандия и Русия), от друга страна. Войната преминава през четири периода: Чешко-пфалцки период (1618-1624 г.), който се изразява в покоряване на Чехия от Хабсбургите; Датски период (1625-1629 г.) – поражение на датския крал Кристиан IV, вследствие на което почти цяла Германия минава под контрола на Хабсбургите; Шведски период (1630-1635 г.) – след победи (1631-1632 г.) на шведския крал Густав II Адолф завършва с поражение на Швеция; Френско-шведски период (1635-1648 г.) – превъзходство на антихабсбургската коалиция след влизането на Франция във войната. Войната завършва с Вестфалския мир (1648 г.), след който политическата хегемония в Европа преминава към Франция. Войната води до пълна икономическа разруха на всички немски държави взели участие в нея.

1586 г.
Шотландската кралица е осъдена на смърт.

1071 г.
Михаил VII Дука става император на византийската империя. Той е племенник на император Константин Х Дука. Наричан е Парапинак – крадец, защото нарежда да се продава жито с по-малка мярка от законната. По време на управлението му империята е подложена на нападения от норманите в Италия и на селджукските турци в Мала Азия. Поддържа добри отношения с папа Григорий VII, но не успява да се съюзи със Запада за борба срещу селджукските турци. Свален е от престола след бунт на армията и назначен за ефески митрополит. Умира в манастир през 3 април 1078 г.

732 г.
Франките разбиват арабите при Пуатие. По този начин те спират тяхното придвижване в Европа.

439 г.
Вандалите начело с Гензерих завземат най-големия римски център в Африка – Картаген и основават своето кралство.

Картаген (от финикийски Кардащ – нов град) е робовладелска държава в Северна Африка, подчинила (VII-IV в. преди Христа) значителна част от африканското крайбрежие, Южна Испания и много острови в Средиземно море. Основана е през 814 г. преди Христа от финикийски мореплаватели. Скоро става голям търговски център. Картаген е олигархична държава, властта е в ръцете на отделни аристократични групировки, които се борят помежду си за властта и се редуват в управлението. Законодателната власт е в ръцете на Съвета на десетте (преобразуван в средата на V в. преди Христа в Съвет на тридесетте) и на Съвета на старейшините (разширен в средата на V в. преди Христа от 100 до 300 члена). Върховната изпълнителна власт е в ръцете на 2 изборни магистрата. За контрол на дейността на магистратите и на воинските началници е създаден Съвет на 104-те. Магистратите се избират измежду “знатните и богатите”. Като силна централизирана държава Картаген утвърждава господството си в Западното Средиземноморие. След завладяването на Сицилия (началото на III в. преди Христа) се сблъскват интересите на Картаген и Рим. Това става причина за избухването на I-ва Пуническа война (264-241 г. преди Христа). След войната Картаген разширява владенията си в Испания. По време на II-ра Пуническа война (218-201 г. преди Христа) Рим и Картаген воюват за господство в Западното Средиземноморие. След редица успешни кампании и битки картагенците са победени от римските легиони в битката при Зама (202 г. преди Христа). Картаген сключва мирен договор и отстъпва всички територии в Испания на Рим. Договорът задължава Картаген да не воюва без разрешението на Рим. Застрашени от икономическото могъщество на Картаген, римляните започват III-та Пуническа война (149-146 преди Христа), в резултат на която след 3-годишна обсада Картаген е превзет и разрушен; жителите му са продадени в робство. Картагенската култура произлиза от финикийската и е повлияна от културата на Египет и Гърция.

На 24 октомври са родени:
1882 г.
Роден е Имре (Емерих) Калман – унгарски оперетен композитор. Живее и работи във Виена. Автор е на популярните оперети “Царицата на чардаша”, “Баядерка”, “Графиня Марица”, “Принцесата на цирка” и др. Музиката му е свързана с унгарската фолклорна традиция. Умира на 30 октомври 1953 г. в Париж.

1865 г.
Роден е генерал-майор Григор Кюркчиев, председател на Главната ликвидационна комисия след Първата световна война.

1814 г.
Роден е Рафаел Карера – диктатор на Гватемала от 1839 г. Президент на страната от 1844 до 1848 г. и от 1851 г.(от 1854 г. – пожизнен). Умира на 4 април 1865 г.

1804 г.
Роден е Вилхелм Едуард Вебер – немски физик, работил в областта на електричеството и магнетизма. Професор в университетите в Хале, Гьотинген и Лайпциг; разработва абсолютната система на електричните и магнитните единици. Теоретично доказва закона за взаимодействие на движещи се заряди; един от авторите на хипотезата за прекъсваемост на електрическия заряд и електрическия строеж на веществото. На неговото име е наречена единицата за магнитен поток. Умира на 23 юни 1891 г. в Гьотинген.

1632 г.
Роден е Антони ван Льовенхук – холандски натуралист, основоположник на научната микроскопия, член на Лондонското кралско дружество (от 1680 г.). Занимава се с търговия. Шлифова оптични стъкла, които дават от 150 до 300 пъти увеличение. С помощта на подобни „микроскопи“ Льовенхук пръв наблюдава и описва сперматозоидите (1677 г.), бактериите (1683 г.), еритроцитите (червените кръвни телца), а също отделни растителни и животински клетки, яйца и зародиши, мускулна тъкан и много други части и органи на повече от 200 вида растения и животни. Пръв описва партеногенезата при отделен вид насекоми (1695-1700 г.). Стои на позициите на преформизма, като защитава мнението, че формираният зародиш се съдържа в „анималкулата“ (сперматозоида). Отрича възможността за самозараждане. Умира на 26 август 1723 г.

На 24 октомври умират:
2013 г.
Умира испанският певец Маноло Ескобар.

2011 г.
Почива Джон Маккарти – бащата на термина „изкуствен интелект” (английски: „Artificial Intelligence“), предложен през 1955 г. на Дартмутската конференция.

2005 г.
Умира Роза Паркс, американска общественичка по правата на човека.

1948 г.
Умира Франц Лехар – унгарски оперетен композитор. Роден е на 30 април 1870 г. Възпитаник е на Пражката консерватория, известно време е военен капелмайстор. Живее и работи във Виена. Създава 1 опера („Кукушка“). Автор е на популярни оперети (около 30), които се играят с голям успех по цял свят: „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембург“, „Ева“, „Циганска любов“, „Синята мазурка“, „Фраскита“, „Най-после самичка“, „Кло-Кло“ и др.

1944 г.
Умира Луи Рено – френски изобретател и индустриалец, основател на голямата френска автомобилна компания – “Рено”.

1938 г.
Умира Ернст Барлах – германски скулптор, график и писател. Роден е на 2 януари 1870 г. Илюстрира свои съчинения и „Фауст“ от Гьоте (1923 г.); автор е на паметници в Кьолн и Магдебург.

1725 г.
Умира Алесандро Скарлати – италиански композитор. Роден е на 2 май 1660 г. Работи като капелмайстор в Рим и Неапол. Виден представител на неаполитанската оперна школа. Автор на 115 опери от типа на италианска “опера сериа” (“сериозна опера”), съставени от последователно редуване на лирични арии и речитативи. По-известни произведения: “Розуара”, “Пир и Деметрий”, “Митридат Евпатор” и др. Утвърждава три частната ария да капо, установява типа на италианска оперна увертюра, състояща се от три части – бърза, бавна, бърза. Автор е на ок. 700 кантати, 200 меси, 20 оратории и др. музикални творби.

1655 г.
Умира абат Пиер Гасенди – френски математик и философ. Роден е на 22 януари 1592 г. в Шантерсие. Последовател е на материалистическата школа и горещ противник на Аристотел. Неговият сенсуализъм е изходната точка на модерния емпиризъм.

www.focus-news.net