Политолог с изненадваща прогноза за бъдещето на ПП на изборите и кои две партии ще вдигнат резултата си
-
- август 20, 2022
Реалната бройка на партиите, които биха влезли в 48-то Народно събрание, е между четири и осем, смята доц. Стойчо Стойчев
Две седмици до началото на предизборната кампания, участниците в нея вече се регистрираха. Ще има ли изненади в резултатите, трябва ли да има избирателен район „Чужбина“?
Коя партия може да вдигне вота за себе си, и коя ще го свали? Възможно ли е да бъде съставено правителство в следващия парламент и какво би било то? По всички тези и други въпроси отговор дава политологът доц. Стойчо Стойчев в интервю за „Труд„.
– Участват, за да не им се заличи регистрацията, защото при последователно неявяване на избори, те се заличават. А иначе реалната бройка на партиите, които биха влезли в 48-то Народно събрание, е между четири и осем.
Няма да са повече от осем и по-малко от четири. Останалите нямат много мотивация да се борят за влизане в парламента, тъй като гледам прогнозите и нагласите на по-голямата част от политиците и експертите е, че ще има ниска избирателна активност. А при нея се мобилизират основно твърдите партийни ядра. И малки формации, които нямат голяма членска маса и симпатизанти, нямат шанс да влязат в парламента при ниска избирателна активност.
Такава активност произвежда обаче и фрагментирани парламенти, защото се намалява цената на един депутатски мандат. С намаляването на активността се качва броят на партиите, които имат шанс да влязат. Но колкото повече нараства активността, толкова повече нараства вероятността партиите да бъдат по-малко – примерно да са шест.
– Това ми звучи малко парадоксално – при по-голяма активност да влязат по-малко партии?
– Така е, защото при по-голяма избирателна активност партиите се надяват да хванат някакъв периферен вот, който обикновено отива за някаква публична личност, която за първи път се включва в политиката – като Слави Трифонов, Бойко Борисов и царя. При висока избирателна активност шанс да влезе в парламента има формация, която за първи път се явява на избори начело с някакво силно публично лице.
Такава формация и личност към момента няма. Желанието на Костадин Костадинов е да реализира нещо такова, само че той е друг тип политик. Вярно е, че стана популярен след изборите през ноември миналата година, когато влезе в парламента и получи национална гласност и разпознаваемост, но той не е нов тип политик, отдавна е в политиката. Освен това той не е онзи тип знаменитост, който приобщава нови избиратели.
Посланията и възгледите му са твърде радикални, за да може да хване вота за знаменитости. Хората го мислят за някакъв странен тип. Положителният образ на Костадинов е много спорен. Той разстрелва, беси. До момента не сме имали такъв политик като него, който да е реализирал в голям мащаб привличането на такива избиратели. Царят дойде с положителни послания, Бойко също…
– Да, но по някаква си негова социология на Костадинов „Възраждане“ била първа политическа сила и щяла да управлява самостоятелно след изборите?
– Ако вярваме на телевизия „Алфа“, то и „Атака” са първа политическа сила. Те винаги са си правели собствена социология и винаги са първа политическа сила, само че Джордж Сорос и световният заговор всеки път им крадат победата.
– Борбата на повечето партии ще бъде да стигнат до заветния един процент, за да получат държавна субсидия…
– Да. Тези малки партии са частни предприятия на един-двама души, които с тази субсидия си гарантират добър личен живот. Ще имат и платени пакети за медийни участия, въпреки че често пъти тези пакети се реализират в някакви сайтове, които тези партии сами са си създали, за да вземат парите. Въртят ги от единия джоб в другия. Но след като законът го позволява…
– „Български възход“ се коалира с маргиналните партии на някакви зелени, на свободата, ЗНС, който обиколи целия политически спектър…
– Те са брокери и донори на регистрация. Точно такъв е и Настимир Ананиев и Средната европейска класа за „Продължаваме промяната“. Хайде, „Български възход“ са без някакви особени претенции. Но от другата страна имаш доскоро управлявала партия, която въпреки канторите и топюристите не успяха да се регистрират, използват донори за регистрация. Това е несериозно, най-меко казано. То и НДСВ го направиха по същия начин.
– Нещата вървят към ГЕРБ на първо място, втори – ПП, трети ДПС… Май пак няма да има стабилно мнозинство?
– Според мен има шансове за правителство, въпреки че ситуацията изглежда нерешима към момента заради декларираните нагласи от социологическите проучвания. Истината е, че специално по отношение на „Продължаваме промяната“ аз много се съмнявам в данните на социолозите. На първо място – електоратът на ПП е коренно променен в сравнение с този от ноември миналата година.
Тези хора, които гласуваха за ПП тогава, няма да са тези, които ще гласуват за тях сега. През ноември половината от гласувалите за Кирил и Асен направиха това, защото президентът ги промотира като негови успели хора. Подкрепата на президента бе изключително мощен фактор за техния електорален успех.
Сега не само че я няма тази подкрепа, напротив – тя е срещу тях, защото ПП са в много остра конфронтация както с президента, така и със служебното му правителство. Това автоматично не просто изтрива част от гласувалите за ПП, но образува някакъв вид изолация около тях. Ако до ноември говорехме за изолация на ГЕРБ, в момента изолацията на ПП е много ограничаващ фактор както за коалиране с тях, така и за гласуването за тях.
ПП се ограничава до електората на „Демократична България“ – т. нар. фрагментирано старо дясно, което е 350 000 души, които ПП ще трябва да дели с ДБ.
– Може би заради това „Демократична България“ толкова настояваше за съвместно явяване на изборите с ПП?
– Да, ДБ са малко по-прозорливи – да направят коалиция, за да нямат дилеми, да има някакво вътрешно съревнование с преференциите, което щеше да доведе евентуално до малко повече гласове. Но не вярвам партиите от ДБ да излязат от тяхната си коалиция и да се включат към ПП, защото това май остана единствено възможният юридически лупинг, който може да направят. Така че остава двойното явяване.
– И тогава каквото сабя покаже…
– Като се явят поотделно трябва да си разделят тези 350 000 гласа. Ако се разделят 200 000 на 150 000 е добре, ще влязат и двете. Ако обаче са 300 000 за ПП и 50 000 за ДБ, ДБ остава под чертата, което ще бъде страшен удар за тези хора. Такъв удар те понесоха през 2013 и 2017 година, когато десните не влязоха изобщо в парламента, когато се явиха с две регистрация на „Нова република“ и „Да, България“.
Ако се явят поотделно и ДБ изпадне, това означава, че ПП ще елиминират единствения си сигурен, смислен потенциален партньор. Затова всички и приятели, и врагове ги съветваха да се явят заедно, но ПП са правили някакви дълбочинни интервюта и изследвания, които само те си знаят, какви социолози са ги правили и доколко тези резултати не отговарят на някакво желано послание. Един Господ знае… Но ПП поне са сигурни, че ще влязат в парламента. Но за тяхното второ място хич не съм сигурен.
Сигурен съм, когато социолозите мерят резултатите за старите партии ГЕРБ, БСП, ДПС и ДБ, защото това са си партии с трайно присъствие в политическия живот и имат ясно определен актив и твърди електорални ядра. Докато при ПП едно, че е аморфна структурата, второ – нямат формална регистрация и трето – нямат никъде изградени местни структури.
Освен това те привличат ренегати като Радостин Василев и Бойко Рашков и доста хора по места едва ли ще се зарадват на това. Всички тези фактори плюс много изменения електорат плюс конфронтацията с Радев ме кара да се съмнявам силно във второто им място.
– Къде според вас ще отидат гласовете, които ПП получи през ноември?
– Вярно, 500 000 от тях няма да гласуват за ПП. На първо място не е много ясно какво ще направи президентът и дали ще даде ясно послание, че има нов фаворит или че харесва някакъв нов субект.
– Няма ли това да е Стефан Янев и „Български възход“?
– По-скоро съм скептичен за това, че Янев му е политическият проект. Отношенията между тях не са добри, а Румен Радев е непроменлив като Байкушевата мура, прави едно и също всеки път. Но според мен тези 500 000 гласа няма да се реализират, няма да си намерят за кого да гласуват. Тези гласове се появиха миналата година, предизвикаха дисбаланс в системата и сега просто ще се махнат.
За сметка на това пък може да се появят нови гласове от такива хора, които не са отишли да гласуват през ноември 2021 година, демотивирани от постоянните атаки срещу ГЕРБ и ДПС, изчегъртването и акциите на Бойко Рашков и т. н. Тоест, при ГЕРБ и ДПС може да очакваме някакъв вид прираст в електоралната подкрепа.
И вместо 600 000 гласа, каквито са прогнозите сега, ГЕРБ да получи примерно 800 000, 850 000 гласа и това би бил един много реалистичен резултат за ГЕРБ. При ДПС ще има много силна мобилизация, може би прирастът ще бъде между 50 и 100 000 гласа, като много от тях ще дойдат от чужбина.
– Казахте, че сте оптимист за съставяне на правителство след изборите на 2 октомври, защо?
– Отсега е рано да се каже какво би било такова правителство. Дали коалиционно по класическата формула всяка партия, която участва в него, да има свои министри. Другият вариант е да се състави правителство на някакво малцинство – да има мнозинство, което да излъчи такъв кабинет, но не всички да го подкрепят след това. Например Патриотичният фронт така подкрепяше второто правителство на Борисов. Възможно е и правителство на ГЕРБ – първият им кабинет реално бе на малцинството, имаха 117 депутати.
– Трябва ли да се създаде избирателен район „Чужбина“?
– Страната е разделена на многомандатни райони, но всъщност ние имаме един скрит национален избирателен район. Броят на депутатите се определя на национално ниво. Събират се общо действителните гласове независимо откъде идват, включително и от чужбина, изчислява се от тях колко са 4 процента и всички партии, които са над този праг, получават разпределение на мандатите.
Т. е. една партия колко точно мандати ще получи зависи от резултатите на национално ниво, не е разделено по региони. След като се определи тази първа стъпка – да кажем партия „Х“ получава 10 мандата, вече ЦИК ще ги нагласи по избирателни райони. Така че няма никакво значение дали ще има район „Чужбина“, колко ще бъде голям район Бургас или Габрово има единствено и само персонално значение за това къде кой ще се намърда.
Системата ни е абсолютно пропорционална в това отношение и не ощетява никого, включително и българите в чужбина. Те са си дали гласовете за дадени партии, партиите си ги получават тези гласове, никой няма да им ги вземе. Нека да се направи район „Чужбина“, ако щат да го разделят на Турция и целия останал свят – все тая.
Колкото и многомандатни райони да се направят, депутатите са си 240. Всички софиянци, които ще гласуват за любимата си ПП и за всемогъщата ДБ, да бъдат спокойни – никой няма да открадне гласовете им. Важното е и това, че големите диаспори има къде да гласуват – в Турция и във Великобритания се разкриват по над 100 секции.
– А защо трябва да участват въобще в избори българите в чужбина?
– Един много важен аргумент за тяхното участие е, че пращат пари на близките си в България и по този начин помагат на българската икономика. Тези, които са радетели за това българите в чужбина да гласуват – това са ДБ, ПП и Слави – си представят как ще вземат 1-2 милиона гласа. И като видиш резултатите кой взима гласовете от чужбина – това е ДПС, най-големият гласополучател.
Другите, които искат да няма гласуване в чужбина, е за да няма гласове за ДПС. И обикновено тези, които искат това, не влизат в парламента. И по-добре да не се занимават с тази полемика.
– Защо според вас има страх да се обяви коалиция ГЕРБ-ДПС?
– Социологически такава коалиция е мерена много пъти от ГЕРБ и е доказано от тези електорални изследвания, че тя не се приема от неговите симпатизанти. Но през последната година това би могло да е посмекчено и променено. Защото в един момент реакциите и съпротивите претръпват и след изборите е възможно да видим и такъв вариант, защото той да е станал допустим както е станала допустима коалицията между ДСБ и БСП. Всичко се променя – хората, обстоятелствата, обстановката, а за политиците да не говорим. Най-непостоянните неща в Галактиката са българските политици.
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.
blitz.bg
Be the first to leave a review.
