Храмов празник в черквата „Успение Богородично“ в град Гоце Делчев

Ето настъпва 15 ден на месец август и онзи жадуван и благословен трети час от деня, в който е определено да настъпи Успението на Божията Майка. В храма горяха много свещи и светите Апостоли, прославящи Бога с песнопения, заобиколиха великолепно украсения одър, на който Божията Майка лежеше и се молеше в очакване на своето заминаване и идването на своя жадуван Син и Господ. Изведнъж блесна непостижимата светлина на Божествената слава, пред която пламтящите свещи избледняха. Тези, които го видяха, бяха ужасени; върхът на храма като че ли изчезна в лъчите на небесната светлина и Самият Цар на славата Христос слезе, заобиколен от сомна на Ангели, Архангели и други безплътни сили, и с праведните души на Праотците и Пророците , които някога са предвъзвестили за Пресвета Дева и се е приближил до Своята Пречиста Майка. Виждайки Своя Син, Тя с радостна наслада произнесе думите на Своята боговдъхновена песен: „ Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове!“ и като стана от одъра, тя Му се поклони. Той, като я погледна с очи, изпълнени с Божествена любов, й каза: „Ела, ближно моя; ела, възлюбена моя; ела, най-скъп мой бисер, и влез в обиталището на вечния живот.” „Благословено да е Твоето преславно име, Господи, Боже мой!“, Благословената Дева отговори, покланяйки Му се, „Ти благоволи да избереш Мен, Твоя смирена слугиня, за да служа на Твоето тайнство! Аз Те възлюбих с цялото Си сърце и вярно опазих съкровището, което си Ми поверил. Сега приеми духа Ми в мир и Ме защити от царство на тъмнината, така че никакви вражески козни да не Ме докоснат“. Господ Я утеши с най-сладки думи, за да не се страхува от сатанинската сила, вече потъпкана под нозете й, и милостиво я подкани смело да премине от земята на небето. Тя, като отговори радостно: „Сърцето ми е готово, събуди ме според словото Си,“ легна на одъра си, като гледаше светлия лик на Господа, Своя възлюбен Син, без никакво телесно страдание и сякаш като сладко заспиваше, предаде пресветата Си душа в Неговата ръка. И тъй, както тя като Приснодева носеше Божия Син на ръце в Неговото земно детство, така в отплата за това, Божият Син понесе на ръце Нейната душа в началото на Небесния й живот. Ако душата на праведния Лазар беше отнесена в лоното на Авраам от ангели, то тогава не е ли най-славното възнесение на небето онова, което е било приготвено за най-чистата душа на Божията майка!

ХРАМОВ ПРАЗНИК НА ЧЕРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В ГРАД ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ!

Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в центъра на град Гоце Делчев, насред централната градска градина.

История:
Решение за построяването на този внушителен храм в махалата Варош се взема още през 20-те години на XIX в., тъй като единствената по онова време действаща черква в града – „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“ не успява да покрие всички нужди на нарастващата българска християнска общност в Неврокоп. Позволението за строеж е дадено през 1830 г., а градежът започва в 1833 г., но скоро е прекъснат поради разразила се в града чумна епидемия. След нейното преминаване строителството е подновено. Храмът е осветен в 1838 г., но довършителни работи продължават до 1841 г.
През втората половина на XIX в. черквата попада в центъра на споровете между привържениците на Цариградската гръцка патриаршия и Българската екзархия. В крайна сметка построеният от българите храм е присвоен от патриаршистите, към които са числят власите (преди това същите биват поканени от българите да се заселят в града), циганите, малка част от българите – гъркомани и няколкото гръцки семейства в града. По тази причина, след признаването на Неврокопска епархия към Българската екзархия в 1894 г., през 1904-1907 г. българите – екзархисти си построяват нов митрополитски храм – черквата „Св. Св. Кирил Методий и св. Пророк Илия“, която се намира в близост до „Успение Богородично“.
Възрожденската черква „Успение Богородично“ е включена под ведомството на Неврокопската българска епархия след Междусъюзническата война (1913 г.), когато епархийският център Неврокоп попада в българска територия, а гръцкият владика е изгонен.
Днес черквата е действащ православен храм и е със статут на паметник на културата с местно значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черква „Успение Богородично“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток и притвор от запад. Централният кораб е разделен от страничните посредством пет двойки колони. Първоначално притворът е бил открит, а на южната стена е имало навес. Впоследствие църковната сграда претърпява известни преустройства. През 1904 г. към западната фасада е пристроена камбанария. По-късно, откритият притвор (нартекс) е зазидан, а в първото десетилетие на XXI в. и навесът от юг, при което западната му част е преустроена в параклис.
Църквата има масивен градеж, като е изградена от последователни редове камъни и тухли. В зидарията са използвани и късноантични архитектурни елементи – капители и колони от раннохристиянски храм.

Иконостасът е дъсчен, но е допълнително обогатен с красиви дърворезбени елементи: царските двери, кръжилата и колонките около царските икони, рамката на „Убрус“ и най-отгоре – венчилката. Майсторски резбовани са владишкият трон и проскинарият. Голяма част от иконите в храма са рисувани в периода 1846-1862 г. от Димитър Молеров, представител на Банската художествена школа. Повечето от малките иконостасни икони са дело на Серги Георгиев от Неврокоп. Другата част са творение на неизвестен много добър зограф.
Източник:
Даутов, Николай. Места, свързани с християнството в община Гоце Делчев. София, 2011 г.

Сн. Кръстьо Шилев