19 октомври – празник на свети Иван Рилски Чудотворец

Днес църквата почита Свети преподобни Иван Рилски Чудотворец – най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ и основател на най-величествения манастир в България – Рилския. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на светеца, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на Светата обител.

„Очов ден“ се празнува и в Руенския манастир, намиращ се над село Скрино, община Бобошево. В този манастир, носещ името на „Свети Димитър“, св. Иван Рилски приел монашески сан, но го напуснал, след като според легендата бил прогонен от местните хора, които го обвинили, че е откраднал една коза. След Руенския манастир св. Иван се премества в Рила, където заживява в пещера. Тук край нея, на около 7 километра над Рилския манастир, е изградена църква, в която след смъртта му в каменен саркофаг са били поставени мощите му.

 Край гроба на светеца се събират стотици поклонници, които първо палят свещ в църквата, след това се провират през пещерата, в която е живял. Третата „стъпка“ за отдаване почит към светеца е измиването за здраве на очите и лицето на чешмата, а в каменната стена край нея се оставят листчета с молби, които светецът да изпълни. Последното място за поклонение е „молитвената“ скала, на която Свети Йван се е молил.

 До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“, под връх Руен във Влахина планина. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град „Средец“, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

 На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.