Чакръкчията Кирил Димитров: Заради шарлатаните ще излекувам 200 човека безплатно!
-
- октомври 17, 2014
Ще те върнем малко назад във времето, за да разкажеш какво си учил, какво си работил?
– Завършил съм средно образование, работил съм като монтажник след това бях управител на стрелбище, по време на режима. А в самото начало на демокрацията се качих в местността Предела, там направих една каравана. Та там изкарах някъде към 22-23 години. Моя дядо помня, че лекуваше хора. Той ползваше един термин, викаше не: “Елате бе, чеперковци, да гледате”. Обаче ние чеперковци на по 12-13 години, какво да гледаме искаме да си играем… Пращаха ни да пасем, моята длъжност беше овчар, а братовчед ми кравар. Не ме е учил дядо ми, но съм запомнил, че работеше с топла вода и домашен сапун.
Обикновен сапун?
– Да, обикновен домашен сапун. Такъв дето се прави от мас и сода… Той е много еластичен, много по- добър от тези дето ги предлагат сега масажни кремове. И така, аз на дядо ми не му обръщах много внимание, но като живеех и работех в местността Предела, бившата ми съпруга си беше изкълчила крака. Тогава живеехме в една вила, която имаше седем – осем стъпала за да се качиш на партера. И съпругата ми не можеше да стъпне въобще. Имаше страшни болки в глезена. Аз и доведената ми дъщеря, от едната страна, а от другата аз… Та така си я качихме. Точно на вратата се сетих за дядо ми. И първата ми мисъл, беше да пробвам и аз като него да видя какво ще стане. Намерих един домашен сапун, затоплих малко вода в един леген. Тя постави крака в легена и аз започнах да търкам с ръце и не знаех какво точно правех… Просто търках с ръце. След два часа съпругата ми вече можеше да стъпва нормално. Даже нещо повече, направо тичаше. Аз все пак не обърнах внимание на цялата тая работа. Работех много, по онова време. Караваната ми беше, може би най – силната в България. Такава беше местността. Пътя към Банско, хората с парите минават от там. Съпругата ми се хвалеше на тука на там, и аз помагах на хора, които са изкълчили я ръка, я крак. По- късно направих друго заведение на пътя Е-79. Седя си отвън на една маса и идва един познат. Понавел се така и вика:”Стегнала ме е дископатия, не мога да мръдна”… И ме помоли да ида с него до Благоевград. Стигнахме в Благоевград, обаче човека, които трябваше уж да му помогне го нямаше. И ние пак се върнахме в моето заведение. И аз му викам, да намери един домашен сапун и ела при мене, аз ще те излекувам. Той ме погледна малко така с недоверие…. Върна се той със сапуна, аз послах една пътека… И започвам да чувам гласове, напътстват ме какво да правя! Аз в Господ не вярвам. Има някаква сила в природата , от там на там не знам. Но нещо ми се казва.
Чуваш гласове?
– Не, по- скоро, като усещане, какво да правя. Просто ми намества акъла какво да правя с ръце. Аз съм много против хора, които казват: “Аз говорих с Исус Христос или с Дева Мария”. И накачили в стаята стотици икони. Това всичко е лъжа с цел реклама. При мен нещата не са така, просто усещам как нещо ме ръководи. Затоплям водата, две кърпи и сапуна.
Съблече се момчето от кръста нагоре и легна на една черга. Натърках ръцете със сапуна и не знам, нещо ме командва и ми движи ръцете. Но пак казвам Господ не е… Не знам какво точно правя, всичко се случва механично. И в един момент получавам усещането да намокря кърпата и да покрия гърба. След това забърсвам с мократа кърпа и слагам суха кърпа. Казах му да поседи 5-6 минути и “гласовете” изчезнаха. След малко той стани и каза, че е много по- добре. И двамата не можахме да повярваме. Казах ми, че трябва тази процедура да бъде направена още два пъти, но той не ме послуша. След четири дена идва пак наведен… Повторихме процедурата, кърпите, сапуна, водата… Свършихме и му казвам сега лежиш 10 минути. Отивам на чешмата да мия едни чаши, идва някакъв и ме тупа по рамото. Дърпа ми насапунената ръка и я целува и се кръсти. Дойде да ми благодари, че съм го спасил от такива страшни болки. Та от тогава и аз самия повярвах, че притежавам тази енергия дадена ми от природата и наследена от моя дядо.
Е, какво беше чувството, имаше ли страх или се почувства длъжен да помагаш на хората?
– Аз вече знаех, че мога да помагам за изкълчено, но за дископатията, не знаех. Трябва да се има на предвид и това, че природата не дарява всеки. Разбира се, че веднага се появи чувството, че трябва да помагам на хората. Но не съм от тези, които се рекламират. Има много шарлатани, които правят всичко само за пари. Аз не съм такъв и затова оставям хората да говорят, от уста на уста и те ме намират. Аз имам познати, които не знаят, че лекувам. Не се самоизтъквам и не търся популярност. Кротък човек съм, на младини бях много буен. Живота ми поднесе доста изненади и трябваше да се боря с други неща. И затова не се гордея с тази дарба, тя не е моя, това си е на природата и както ми го е дала, така може и да си го вземе.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
