Докладът на Брюксел и империята на лъжата на Прокопиев

Истината рано или късно винаги излиза наяве. Това е стара мъдрост, в която и машината за манипулации на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев вече се увери, тъй като буквално катастрофира в нея.

След като в продължение на години „Капитал“, „Дневник“ и прочее флагмани на тази империя на лъжата и дезинформацията, създадена от Прокопиев, рутеха у нас и в чужбина промените в медийния закон, чиято крайна цел бе да осветят собствеността и финансирането на изданията в България, годишният доклад на Европейската комисия си го каза точно и ясно. Законът си е добър, но не се прилага ефективно и липсва контрол от страна на изпълнителната власт.

За хората, забравили предисторията на този спор, ще припомним, че през 2018 г. депутатът от ДПС Делян Пеевски внесе заедно с още трима свои колеги – Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, изменения в медийния закон, въвеждащи изискване всички издания в страната – не само печатни, но и онлайн, да обявяват официално чия собственост са. А също и начините, по които финансират дейността си. Инициативата, чиято основна цел бе да се бори със заливащата ни от всички страни дезинформация, а читателите в страната да са наясно, когато се информират от една или друга медия, кой точно говори чрез нея, срещна подкрепата на сектора.

С едно единствено, но съществено изключение – НПО-тата и медиите под контрола на Иво Прокопиев, които скочиха яростно на измененията. Формално с мотива, че предвиждали твърде големи глоби за изданията, които не изпълнят разпоредбите на закона и това можело да застраши дейността им. А фактически? Заради далеч по-прозаична причина – измененията за първи път въвеждаха регулация и за онлайн изданията, които всъщност са основата на машината за манипулации на Прокопиев. Регулация, която медийният монополист и олигарх има десетки причини да не иска. Но най-вече, защото изкарва на светло зависимостите, с които е оплел огромна част от сектора.

Е, близо 6 години по-късно, кой е бил прав и кой крив вече си го пише черно на бяло. В частта за България в годишния доклад на ЕК за върховенството на закона в страните-членки на ЕС е записано, че „макар нужната нормативна уредба да съществува, някои медии не декларират собствеността си, а други декларират собственици, които не са лицата, ефективно упражняващи контрол върху съответните издания“. Или казано на чист български – законотворците са си свършили работата, но изпълнителната власт в лицето на министерството на културата, което отговаря за прилагането и контрола по закона – не. Тъй де – друга стара истина е, че по-важно от това кой пише законите, е кой ги изпълнява.

Ударът за Прокопиев и машината му за манипулации, нанесен с евродоклада, обаче е двоен, че и троен. Защото освен, че оценяват като достатъчно добри промените в медийния закон, от ЕК уточняват и кой точно не ги спазва. „В частност – онлайн медиите“, пише в доклада. Или иначе казано – секторът, в който енергийният олигарх от години държи монопол и посредством който – пак от години – прокарва лъжите и опорките си на Гьобелсовия принцип за стократното повторение.

Монополът на Прокопиев в медийния бранш и по-конкретно в същия този сектор беше разобличен от цяла редица западни издания, според които той контролира над 25 издания (почти изцяло онлайн), но е официален собственик на само част от тях. В останалите дърпа конците чрез свои приближени журналисти.

Е, сега същата тази изкривена картина прозира и в доклада на Европейската комисия, макар и без конкретика. А конкретиката е важна и именно затова ще запълним дупките. Защото, в документа може и да е споменато кой нарушава закона, но пък не фигурира друг факт – кой си е затварял очите за нарушителите. А това са цяла поредица министри на културата, при това все от орбитата на Прокопиев. Като започнем от шефа на ведомството в третия кабинет „Борисов“ – Боил Банов, на когото първи се падна честта да контролира изпълнението на законодателните промени. Продължим с друг виден „жълтопаветник“ – служебния министър на културата Велислав Минеков. И стигнем до настоящия титуляр – „блесналия“ със скандалното си видео любимец на „промяната“ Атанас Атанасов.

На този фон далеч не е изненадваща липсата на ефективно изпълнение на разпоредбите, предложени от Пеевски и гласувани от 44-ото Народно събрание, от страна на ведомството.

Както не е изненадващо и друго – че самото правителство на „промяната“ воглаве с премиера в оставка Кирил Петков дойде с обещанието, че ще осветли цялата информация за парите за медии, получени по линия на обществените поръчки и еврофондовете, а вече половин година държи в тайна информацията досущ като комунист на разпит. Макар евродепутатът от ДПС и съпредседател на алианса на европейските либерали АЛДЕ Илхан Кючюк да изиска данните още през февруари. В крайна сметка Просто Киро и компания поеха кормилото на държавата именно с помощта на Прокопиев и с всичките си действия се доказаха като негови проксита. Та едва ли някой наистина е очаквал, че изведнъж ще започнат да работят на ползу роду. Като например да изкарат цялата истина на какъв принцип и с каква цел са били раздавани публични средства на конкретни медии и дали съответните медии изобщо са спазвали разпоредбите на закона да декларират истинските си собственици и финансирането си. Току виж лъснало, че едни пари са отивали в нечии олигархични джобове, а Прокопиев далеч не би харесал това да излезе наяве.

Единственото изненадващо в случая е, че въпреки всички опити на олигарха и машината му за манипулации да хвърля прах в очите на европейските институции, истината за бойкота срещу поправките в медийния закон все пак си е проправила път в доклада на Европейската комисия. А не е като опитите да не са целенасочени. През годините енергийният олигарх и медиен монополист изгради цяла мрежа, с която е застанал на входа и на изхода на източниците за информация, ползвани от ЕК.

Така например, Прокопиев може да беше окачествен от брюкселското издание „Ню Юръп“ като „сляпо петно на българския медиен пейзаж“, но основен говорител за ситуацията в сектора, въз основа на който е писан доклада, се оказват две пряко свързани с него НПО-та – АЕЖ-България и Националния съвет за журналистическа етика. А политически съветник в Представителството на ЕК в България или иначе казано – човекът, от който са идвали основните тезиси за черновата на документа, е бившият кадър на „Капитал“ Илин Станев. И докато дори и те не са успяли да изкарат бялото черно, както е в случая с медийните поправки, то тяхната роля се вижда в не малка част от останалите заключения в документа за сектора, преповтарящи почти дословно опорки, разпространявани и в България, и в чужбина от Прокопиевата машина за манипулации.

Последно – чрез скандалния доклад, помпозно назован „Хватката върху медиите в България“, финансиран с европари и изкарван независим, а всъщност писан въз основа на твърденията на съпругата на Прокопиев – Галя Прокопиева, както и на още половин дузина пряко свързани с олигарха лица. Като например шефката на сайта „Медиапул“, който дълго време беше хостван именно от Прокопиевия издателски холдинг „Икономедиа“ Стояна Георгиева. Адвокатът Александър Кашъмов, превърнал се в идеолог на тезата за „тенденциозни дела за оказване на натиск върху журналистите“ – т.нар. slapp-дела. Теза, която виждаме ретранслирана и в доклада на ЕК за България.

Както впрочем и друга – че СЕМ не бил достатъчно независим от политическо влияние и има нужда от промени в механизмите за избор на генерални директори на БНТ и БНР. Друга опорка, обслужваща поредния опит на Прокопиев да сложи ръка върху медия, в конкретния случай обществената БНТ, разпространявана упорито от вече споменатите лица и най-вече от Нели Огнянова – любим медиен експерт на Костов и Прокопиев и председател на Националния съвет за журналистическа етика

Докато все такива „говорители“ рисуват ситуацията в медийния сектор на България то журналистиката у нас не само няма да става по-свободна, а все повече ще пропада в мрежите на лъжите и дезинформацията, опънати от десетките болтчета и гайки в машината за манипулации на Прокопиев. Въпросът е кога Европейската комисия ще започне по-щателно да проверява източниците си на информация и най-вече къде потъват парите, давани от нея, за подобряване на състоянието на медиите в страните-членки. Защото към момента изглежда като десетките милиони, давани всяка година от ЕК за борба с дезинформацията да отиват именно за…подхранване на дезинформацията.