Стотици съборяни изпълниха 158-годишната църква „Св. Неделя“ в симитлийското село Докатичево на храмовия празник, свещите свършиха още до обяд

Стотици съборяни събра за първи път от десетилетия храмовият празник на църквата „църквата“ в симитлийското село Докатичево. Над 200 души бяха насядали около трапезите по обяд, а народ продължи да приижда до вечерта и броят им се умножи над два пъти. Пет казана курбан наглеждаше на огъня главният готвач Кирил Траянов от Крупник, отзовал се на молбата за помощ на основния организатор и инициатор на събитието Ангелина Попова Иванова. Сърцата дама е в настоятелството и вече няколко поредни години успява да запали семейството, колеги, приятели и съмишленици със собствен труд и дарения да обновят и реставрират църквата в родното село на майка й Филка.

„От 2 седмици всеки ден сме тук и работим здраво до след полунощ, а снощи няколко човека останахме да спим в черквата, за да приключим подготовката за празника“, разказа Ангелина, която хората наричат с различни умалителни – Гинка, Ани, Анджи, Джен. Тя е от Симитли и има трима синове – близнаци на 25 г., а малкият тази година бил абитуриент. Работила 13 г. в Испания, занимава се със строителство, а последните 2 г. ходи да шпаклова и в Германия. Паралелно следва продуцентство в ЮЗУ, където е 3 курс и догодина й предстои дипломиране. Признава, че е инициатор на доста благотворителни инициативи, но натъртва, че с помощта на мнозина други ги реализира.

За храм „Св. Неделя“ в Докатичево се грижи от няколко години, като през 2019 г. направили навеса, под който бяха наредени два реда маси и пейки. „Тук целия скат  на ръка съм го копала и с количка съм изнасяла, за да се изравни и да стане удобен за хората“, показва навеса Ангелина. Последните две седмици подменили изгнилите дъски, направили тоалетна, окосили навсякъде и дори засадили цветя, за да радват окото. „За работата няма много мераклии, но все пак се намират”, с усмивка разказва ентусиастката и признава, че най-щастлива и горда е, че хората откликват на апела й за помощ.

Завчера сама заклала 4 жертвени агнета, дарени за курбана. Дарителите са местният животновъд Георги Марински-Прантето, който дава от стадото си всяка година животни за различни курбани в общината, Цецка от Симитли и Георги Узунов. Преди това направила голяма реклама в интернет за събора, за да дойдат потомци на местните жители, да се видят и да потънат в сладки спомени за миналото и приказки за бъдещето.

По обяд отец Велизар отслужи празничната служба, на която присъства и общинския кмет Апостол Апостолов. „Добре че има хора като Ангелина – инициативни и активни, да ни подсещат кога и с какво по селата можем да сме полезни“, вметна той с препратка към ремонтирания преди дни черен път в участъка след отбивката за с. Докатичево.

„Пилоните за новата табела, която монтирах на тази отбивка, също са от общината, както и превозът на хората, които нямат с какво да дойдат от Симитли“, настоя да отбележи активната църковна настоятелка.

Сред съборяните бе баба Фрона от съседното село Тросково, подкарала 83 г., която специално бе дошла да си вземе от осветените дарове, а бебе на 10 м. успиваха в специално поръчана за забавление на хлапетата люлка, окачена на дърво зад храма.

Ангелина разказа как миналата година на Петковден в храма „Св. Неделя“ станало чудо – в аязмото близо до олтара, което било пресъхнало още при голямото земетресение през 1904 г., бликнала вода. Това се случило, когато навръх празника в църквата влязла жена и я помолила да й напълни вода. „Аз знам, че аязмото е сухо, но отидох до него, посегнах с канчето и… го извадих пълно! На следващия ден водата пак беше изчезнала, но на 100-тина метра под храма от десетилетия съществува изворче, водата от което е с постоянна температура и дори зимата не замръзва. От него баба Ванга пращала много хора да пълнят лековита вода”.

Петковден е вторият празник, който събира хората с корени от района в храма „Св. Неделя“, а причината е, че той бил осветен на 14 ноември, Петковден. Има любопитна легенда за градежа на църквата през 1860 г. – три пъти майсторите го вдигали и той все падал. Затова трябвало да зазидат нечия сянка и решили да е на първия човек, който дойде. Била сестрата на един от тях, дошла да им донесе храна. До година тя починала, затова гробът й е до гърба на храма.

„Очаквах да дойдат много хора, но се радвам, че дойдоха още повече. Притесних се, че може да не стигнат местата под навеса, но за два събора в годината не си струва да правим втори масивен навес, затова поръчах шатри. Надявам се 5-те казана курбан да стигнат, защото довечера чакам колегите от университета, приятели и съмишленици, които до 5 ч. са на работа“, отбеляза Ангелина и показа, че оставените към 300 свещи в храма свършили още преди обяд.

На въпрос как й се получава сметката, като заради храма 2 седмици не е била на работа, лицето й грейна в усмивка: „Отплатата за мен са всички хора, които са се събрали днес тук, и радостта от общуването. Трябва да има социализация и тоя народ да започне пак да си говори. От изолацията заради Ковид се отчуждихме, озлобихме и отдръпнахме един от друг, а животът е миг! Всички загубихме много близки от тоя Ковид и трябва да започнем отново да правим нещата заедно.

Сълзите ми днес са от радост, че има толкова много добро и добри хора! Георги Прантето и баща му преди няколко дни по тъмно към 10 ч. вечерта тръгнаха и намериха водата, за да я пуснат насам, че нямаше капка, а без вода нищо не става. И маркучи ни дадоха! Други помогнаха с продукти, колегата ми Давид Бачев, с когото в момента работим на строителен обект в Перник (шпакловаме и боядисваме казина по цялата страна), бе неотлъчно с нас. От фирмата, за която работя, ни дадоха камионче, за да пренесем материалите и шатри за сянка на съборяните. Новата беседка, която сега направихме, е от палети, подарени от фабриката за камини в Симитли. Няма врата, на която да съм почукала и да не ми е било отворено. Покривът все още не е ремонтиран, но притокът на народ ме окуражава, че ще се наберат повече средства за строителни материали“, с навлажнени очи изброи Ангелина и с надежда, че до Петковден течът ще е отстранен, а съборяните ще са още повече.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

struma.bg