Сензация! Мистерия от надпис на Хеопсовата пирамида разбулена 6 века по-късно до храма на Ванга (Видео)

От града на Херакъл – Хераклея Синтика, е тръгнал първият поход на Александър Македонски, процъфтявал е близо 1000 г. и е разрушен от силни земетресения

С проект за 8 млн. лв. община Петрич иска да превърне античния град в туристическа атракция

Един надпис на Хеопсовата пирамида, който отдавна вече е заличен, повече от 600 г. е предизвикателство за изследователи, историци, археолози. Писан е около II век от Теренция, която

излива мъката по брат си

Децим Теренций Генциан, починал ненавършил 30 г. Сестрата споменава, че брат бил жрец, спътник на Траян, цензор и консул. Този надпис е открит през 1333 г. от Вилхелм фон Болдензеле, немски благородник, прекарал част от живота си като доминикански монах и пътешественик.

Оттогава започва и издирването на повече информация за Генциан – един от най-талантливите римски пълководци. Тук-там през годините се появяват откъслечни сведения за него, но истинското откритие, което дава пълнота за живота му, е направено от археолозите, водени от доц. д-р Людмил Вагалински при разкопките на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите до храма на Ванга.

Открита е каменна плоча с 19 реда текст

Епиграфът д-р Николай Шаранков от СУ “Св. Климент Охридски” разчита изключително ценния надпис.

“Той е от световно значение и касае историята на Римската империя. Разбираме цялата биография и кариера на Генциан с точна хронология и в забележителни детайли, което се търси от 600 г.

Личността му досега беше забулена в догадки”,

казва доц. д-р Людмил Вагалински и признава, че тази плоча, открита на централния площад на Хераклея Синтика, е негов фаворит на разкопките. Другият му любим артефакт е майсторски изваяната женска глава от I век преди Христа.

Но най-ценното от работа на терен вече 15 г. е придобитата информация за съществуването на древния град, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. Бил основан от Филип II (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. През 340 г. пр н.е. младият Александър тръгва оттам на първия си военен поход – срещу медите, които обитават другия бряг на днешната Струма.

Македоните са смятали, че са наследници на Херакъл, и затова са нарекли града Хераклея Стримонска (на Струма), но при римляните е възприето името Хераклея Синтика (на синтите).

Филип II провеждал политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население. Хераклея е обитавана от тракийските племена меди и синти, македони, гърци и др. по-малки групи заселници.

Разцветът на града продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от река Струмешница. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна.

От 2007 г. започват археологически разкопки под ръководството на доц. Вагалински на единствения древен град в долината на Средна Струма, чийто живот през Античността може да се проследи без прекъсване.

Населен първо от македони през IV век пр. Хр., после попада в границите на римската държава, а днес там са открити запазени следи от траки, македони, елини, римляни, келти и илири. Може да се видят площад, търговска улица, занаятчийски и жилищен квартал, работилница за театрални маски, съдебна и търговска палата.

Там е и светилището на богинята на бързото възмездие Немезида, което е било поругано и

богинята си отмъстила със страшното земетресение

Десетките предмети, намерени на място, вече са експонирани в новата сграда на музея в Петрич.

Безспорно най-голям интерес предизвиква римска мраморна статуя с размер, по-голям от човешки ръст, или т.нар. тогатус, датиран от I до средата на II век сл. Хр. Статуята е без глава, защото шията и ръцете се чупят при земетресение.

Женската мраморна статуя също е сред атрактивните находки. Най-вероятно е на жрица, защото има наметка от кожа.

Мъжкият мраморен торс пък вероятно е на Аполон, предполагат археолозите. Изображение на бога на изобилието и възкресението Серапис се вижда на добре запазена теракотена фигурка, а това на Александър Велики се разкри при почистването на фрагмент от глазирана купа.

Мраморната статуя на богинята Нике не е изцяло запазена, но се виждат крилата на гърба.

“Най-важното обаче са намерените надписи при разкопките на форума, които д-р Николай Шаранков разчете. Те дават богата информация, която по археологически път трудно бихме получили.

Важно е и за туристите, защото те искат не само да видят артефактите, но и да научат историята на града”, обяснява доц. Вагалински.

Интересен е надписът в чест на римския император Тиберий от трима агораноми на Хераклея Синтика. Те са отговаряли за търговията – цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките.

От надписа става ясно, че в града има специален пункт с еталони и за контрол.

Надпис от III в. представлява списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация – система за спортно и военно обучение на младежите. Желаещите да преминат ефебско обучение се явявали пред специална комисия, а одобряваните полагали клетва.

В списъка има тракийски, гръцки и римски имена, показващи пъстрото население.

“Тази година няма да правим планирани археологически разкопки, защото обектът има нужда от консервация и поддръжка, ще го оставим да си почине от археолози. Общината спечели проект за консервация, но има забавяне в изпълнението.

Имаме и проблем с два терена, които са частна

собственост Срещаме разбиране от някои от собствениците, с други възникна напрежение. Не е лесно да бъдат откупени или отчуждени”, обясни ръководителят на разкопките.

В същото време община Петрич преди 2 г. спечели проект за реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на Хераклея Синтика за 8 млн. лв., но изпълнението му се бави заради тежки процедури, които РИОСВ-Благоевград, изисква.

“Има опасност да изгубим финансирането, защото срокът за изпълнение е краят на 2023 г. Засега ни разрешават само консервация, но само при една изпълнена част ще изгубим финансирането”, казва кметът на Петрич Димитър Бръчков.