Преподавателят от американския университет Благоевград Боряна Сечанова: Танцът ме срещна с много и прекрасни хора

Боряна Сечанова е една от големите наши балерини, хореографи и балетни режисьори. Родена e 12.ІV.1962 г. в София. Завършва Националното училище по танцово изкуство в София. Продължава образованието си в Москва, балетна режисура при проф. Олга Тарасова. Автор и хореограф е на балетни и театрални спектакъла в Националната опера и балет, балет „Арабеск“, Народен театър „Иван Вазов”, държавните опери в  Стара Загора, Варна и Русе, театър „Панданс” и др.  През 1996 г. получава Първа награда за съвременна хореография  на Международния балетен конкурс във Варна. Заедно с Цветанка Петкова-Стойнова  получават наградата „Кристална лира” за творчески екип за спектакъла „Кармина Бурана”(2006 ). Преподавала е модерни танци и техники в Националното училище по танцово изкуство,   балетна режисура на Нов български университет, в Американския университет в Благоевград, в университета в Сеул, Корея. От 2000 г. е арт директор на балет „Арабеск“. Последният неин авторски спектакъл „Ефектът Галатея” имаше премиера през февруари 2022.

– Каква е равносметката на тези ваши неповторими 60 години?

-Винаги съм се надявала, че интересните неща все още ми предстоят. През тези години танцът ме е срещнал с много и прекрасни хора. Работила съм освен в балет „Арабеск“ във всички оперни театри в България и в много драматични. Имам над 40 постановки. Някои харесвам и досега и като автор съм ги поставяла в няколко варианта на различни сцени. Така например  “Лешникотрошачката” е в три варианта: за „Арабеск“, за Пловдивската опера и за Варненския балет. В повече от един вариант са  „Кармина Бурана” и „Ромео и Жулиета”.

– За 24 май получихте наградата „Златно перо”.

-Благодарна съм за тази награда. Тя ме прави видима и съпричастна към всички мои колеги, които работят в областта на културата.

-Какви победи и лишения направихте по вашия нелек творчески и професионален път?

– За своя професионален път не бих употребила думите победи и лишения. Работата винаги ми е носила огромно удоволствие и радост. Когато поставям нов спектакъл, се стремя  да създам среда, в която всеки от участниците да усети свобода и удоволствие от процеса. Обичам да слушам различни гледни точки и не налагам своето мнение. Опитвам се да увлека артистите да мислят в моята посока и да импровизират. Понякога се получават прекрасни сцени, много различни от моята първа идея, но това е най-ценното в нашата работа, защото танцът, театърът и операта са колективни изкуства.

-Как попаднахте при проф.Олга Тарасова в ГИТИЗ, Москва? (б. а. тя е родена 1927 г. в Киев, американска балерина, която танцува във Франция и САЩ, от арменски произход)

– Един ден се прибирам от Операта –  тогава все още бях балерина, и пред НАТФИЗ се зачитам в малка бележка, в която се обявяват изпити в Москва, в ГИТИЗ, където Олга Георгиевна Тарасова набира клас. И отново на изпити, защото изпитите, които бях държала в София, се оказаха недостатъчни да попадна в класа на проф. Тарасова. Тази среща определи моя професионален път. Прекрасна, деликатна, взискателна, усмихната, Олга Георгиевна промени моя живот.

-Хореографът Мила Искренова казва за вас  „посреща изпитанията с голяма храброст и стоицизъм, нагърбва се с непосилни задачи, шие дрехи, подрежда декори, веднъж с вода в дробовете…” Защо вземате присърце и най-малкия проблем?

– Не мога да стоя на едно място. Трябва да се движа и да правя нещо. Не обичам да ми се обяснява как това не може да стане. И то става.

-Какво е за вас „Арабеск”?

-„Арабеск“ е моят живот през последните 20 години. Това също е съдба. Самото значение на думата арабеска говори и казва много. Арабеска това е украса, орнамент, малка форма на творба с орнаментален характер. Малко произведение, изработено с вещина. „Арабеск“ е вид пространство за култура. След като завърших балетна режисура в Москва, се върнах на работа, но пак като балерина в Софийската опера. За да се дипломирам, трябваше да направя спектакъл…Тази възможност ми даде Маргарита Арнаудова, голямата българска хореографка и директор тогава на балет „Арабеск“. Това се случи през 1991 г. и след почти 10 години самата аз вече бях директор на тази невероятна трупа.

-По колко часа сте танцували?

-Случвало се е да репетирам и после да танцувам на сцена общо по 7-8 часа на ден. Оставала съм без дъх, но с огромно удовлетворение. В момента, когато всичко – и краката, ме болят, но никой не вярва. Когато го правиш през усмивка, как да ти повярват!? Най-хубавото е, че никой не вижда физическата болка, а само изпълнението, а то е с лекота и съвършенство. Когато правиш всичко с много любов, какво значение има.

-С балет „Арабеск” правите съвременен тип изкуство, което не е типичният класически балет. Близък ли е този вид изкуство до естетиката на българина?

-„Арабеск“ винаги е била трупа с ясно определена визия към нови спектакли, малки форми, за разлика от Операта. Чувствам „Арабеск“ вече като мое семейство. Пътят на трупата не е лесен, защото тя трябва да наложи една естетика, която не е толкова близка до естетиката на българина. Българинът обича повествователните спектакли, в които да има ясна история, да се разказва нещо, докато съвременният танц и въобще съвременното изкуство е далеч по-абстрактно, далеч по-мислещо. У нас по-традиционно се възприема класиката, класическият балет. Някой път не е толкова красиво, занимава се с теми, които са различни, кара те да направиш оценка, да преосмислиш света около себе си. Може би затова спектаклите на „Арабеск“ остават в една ниша. Но това не се отнася само за „Арабеск“, важи за всички изкуства – вземете например съвременната музика. Това може да се оцени малко по-нататък във времето.

-От колко души е трупата?

-В нея са 15-16 балетиста. Максимумът е бил двадесет.

-Кога се пенсионира един балетист?

-Пътят на танцьора е много кратък – не повече от 15-20 години. Момичетата се пенсионират на 45 години, момчетата на 47. След пенсия обикновено те се занимават с педагогика и хореография. Повечето имат второ образование като икономика, журналистика, кинезитерапия, завършили са НАТФИЗ и др. Това е един естествен ход без драми след 45-47 години да се преориентираш.

-Кои са водещите личности на балет „Арабеск“ в момента?

-Преди 20 години дойдохме в трупата няколко души, чиито имена искам да спомена специално и които са ми оказвали, оказват и до днес неоценима и голяма помощ. Мая Михайлова, която е завършила културен мениджмънт в Петербург. Тя ми подаде ръка в работата ми на директор на трупата. Моя дясна ръка е Олеся Пантикина, ъщеря на голямата Маргарита Арнаудова. Тук има приемственост, предаване на щафетата. Други звезди на „Арабеск“ са Теодора Попова (репетитор); хореографката Мила Искренова, с която заедно вървим през години и трудности; Даниела Иванова, Асен Наков, Виктория Петрова и още други имена, от младите са Васил Дибчиков, Стефан Вучков, Петя Вучков и др.

-Лесен ли е за разбиране езикът на човешкото тяло?

-Той е изключително точен, емоционален, топъл. Това е език, който не лъже. Ако можеш с думите да лъжеш, то с тялото, с поведението си – надали. Владея езиците на танцовото изкуство. Никога не съм мислила, че движението е по-силно, отколкото излъчването на самия танцьор, на актьора. Така че за мен това е на първо място. А пък начина на танцуване и техниката – това е само средство. Имам страшен късмет, че съм директор на „Арабеск“. Да работиш с „Арабеск“ – това е мисия!

-Каква сте извън репетиционната зала – разкажете за семейството си.

-Имам прекрасно и много задружно семейство. Баща ми беше лекар, сега е на 96 години. Още пее и танцува. Майка ми е на 91 г., беше счетоводител в здравно заведение. Имам брат лекар. Синът ми направи магистратура по медицинска химия. Тъй като аз пътувах много, родителите ми отгледаха сина ми. Сега стана така, че той живее заедно с тях и се грижи за баба си и дядо си. Аз готвя много хубаво. Започнах много късно, защото майка ми готвеше прекрасно, а нали знаете – две жени в една кухня не може да има.

Жени Веселинова

“Квартет”, музика на Едвард Грик

„Лешникотрошачката”, музика  Пьотър Чайковски

Отворена сцена за изява на млади таланти

Когато в балета танцуват Красимира Колдамова, Ичко Лазаров и Калина Богоева, те формират „Арабеск“ като студио, в което канят и чужди хореографи. Преди няколко години „Арабеск“ чества своя 50 годишен юбилей. Експериментален, с новаторски тип хореографии. Неповторима трупа, която определено заема своето важно място в балетния афиш със спектакли неокласика, съвременен танц. Отворена е към всеки нов жанр, както и продължава да е една отворена сцена за изяви на млади таланти – балетисти, хореографи, режисьори, композитори, художници от България и чужбина.

На всеки 2-3 години, с изключение на времето на пандемията, се провежда конкурсът „Мария Арнаудова” върху българска музика. Мария Арнаудова е личността, формирала уникалния образ на „Арабеск“. За съжаление тя почина млада – само на 53.  Но присъствието й, духът й се усещат в атмосферата на скромните пространства, в които продължават приемниците й.

Маргарита ми даде възможност да направя своята дипломна работа в „Арабеск“. Това за мен беше много голям жест,  защото „Арабеск“ беше много специално място. Тя много подбираше хората, с които работи. После направи за мен още един голям жест. Бях поставила „Три сестри” на Чехов за „Панданс театър” – частен театър в онези години,  един от основателите му – актьорът Николай Сотиров, ме покани като хореограф.  На премиерата Маргарита Арнаудова  беше с дъщеря си Олеся Пантикина. Двете останаха изключително впечатлени. След това тя ме покани да бъда асистент  в работата й в Нов български университет. След като почина, аз взех този курс като преподавател.

Много важно е да се знае, че „Арабеск“ е трупа от индивидуалисти, няма кордебалет. Всеки е със своя талант и идентичност. Много от спектаклите се правят за конкретен изпълнител от трупата по модерен и завладяващ начин. Не случайно през последните години с Мила Искренова и Олеся Пантикина правим социално-образователни програми. Нарекли сме този модул „Как да четем танца”. Работим много усилено в тази насока, изнасяме лекции в Софийския университет и в училищата. Запознаваме по-младите хора, пишещите. Последните лекции в университета бяха направени за хората, които пишат, и за тези, които въвеждат младите в голямото изкуство. Запознаваме ги с историята на съвременния танц, с различните хореографии и направления в съвременното изкуство. Това е важно да се знае и „Арабеск“ осъзнава своята мисия в тази посока.

Боряна в природата

Спектакълът „Кармина Бурана” с наградата „Кристална лира“ (2006 г.)

Боряна Сечанова получава наградата  “Аполон Токсофорос” за балет „Арабеск“ на 35-ото издание на “Аполония” от изпълнителния директор Маргарита Димитрова, 2019.

След спектакъл във Велико Търново на “Ромео и Жулиета” – Боряна Сечанова е седнала долу

“Ефектът Галатея” – премиерата се състоя на 17 февруари, на сцената на Музикалния театър. Музика Петър Дундаков