Слово на Президента Румен Радев в град Банско

Уважаеми Господин Кадев
кмет на община Банско
Ваше Високопреосвещенство неврокопският митрополит Серафим
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства
Уважаеми представители на държавните институции и на местната власт
Ваши превъзходителства
Уважаеми офицери,сержанти и войници
Уважаеми представители на академичната общност
Уважаеми жители и гости на Банско
Скъпи ученици,
Драги сънародници,
За мен е чест да бъда в Банско,един от центровете на българското духовно и културно Възраждане дал на нашата страна великият българин и просветител,който положи основите на пътя към Нова България.
Днес отбелязваме 300 години от рождението на преподобният Паисий Хилендарски и 260 лета от неговата „История Славянобългарска „,която откри хоризонта към нашето духовно пробуждане и културно Възраждане.
Не ни е известно много за живота на Хилендарският и Светогорски монах .
Той посвети себе си на Бога и на отечеството.
Презря личните несгоди и не потърси земна слава .
Той имаше друга мисия.
В най-мрачните времена за нашият народ ,времена на гнет ,на безпаметност и безнадеждност да разпали искрата на знанието и просвещението,да извади българският род от безвремие и безидейност.
Да върне самочувствието ни като народ със свой език,култура и свята религия.
Народ,наследник на могъща държавност,на славно и велико минало,на история,която трябва да помним и пазим.
Да освети пътя,който трябва да извърви българският народ ,за да укрепи своята духовност и културна идентичност.
Неслучайно се твърди,че неговата история е своеобразна програма на българското Възраждане.
Хилендарският и Зографски монах Паисий успя да отласне нашият народ обратно в потока на времето.Възродил нашето минало,просветил настоящето Паисий успя да претвори споменът за някогашното могъщо величие в огромна духовна сила и енергия,която ще разцепи нощта на робството, 5 вековно и ще даде енергия за съграждане на бъдещето.
Това негово начертание не просто въздигна възрожденския духовен идеал.
От страниците на неговата История българинът преоткри и географските граници на своето Отечество.
От Дунав до Тракия и Македония.
Духовното дело на Отец Паисий подготви почвата за борбите за църковна независимост и на национално Освобождение.
И днес „История Славянобългарска „е жива ,помни се и ще се помни.
Въпреки че тя не е първият писмен документ писани някога и след това за българската история.
Но тази История, говори не само с разум.
Тя убеждава с пламенни чувства,които докосват всяко българско сърце.
От нейните страници бликат слова ,които са по-силни от барута и пролятата кръв.
Тази История е написана със страст,с непреклонна вяра и обич към Отечеството и със непоколебима огромна ненавист и гняв към родоотстъпничеството и чуждопоклонничеството,които Отец Паисий заклеймява като най-големият грях с презрение.
Именно поради тази духовна сила неговото дело беше последвано от плеяди последователи,които неуморно преписваха неговата История и кръстосваха българската земя от край до край,за да пробуждат и за да отекват пламенните слова на Паисий Хилендарски и днес в ума и сърцата на българите.
Почитайки Паисий днес отдаваме дължимото признание към българската православна църква,която в най-мрачните времена от нашата история съхрани не само нашата вяра,съхрани нашата памет,писменост,език и национална идентичност.
Искам да благодаря на кмета Господин Кадев,на община Банско за инициативата и организацията на честването на това важно за целият български народ събитие.
На всички Вас с които почитаме делото на преподобният Паисий Хилендарски и припомняме отново живителната сила на „История Славянобългарска „.
На всички ученици и млади хора излезли днес на този площад,които ми давате увереността,че Паисий Хилендарски никога повече няма да задава своя въпрос
Поради що се срамиш да се наречеш българин?
Поклон пред делото на Паисий Хилендарски.
Да пребъде България.