Благоевград в епицентъра на международен скандал!
-
- май 18, 2022
Почти едновременно в София и в Скопие обявиха, че няма да има междуправителствено заседание, че Кирил Петков няма да ходи в Скопие, а на 24 май няма да има съвместна проява
Явно и извън Съвместната комисия нещата не вървят
Едно е сигурно – и двете страни показаха, че все още се стремят да подържат синхрон в медийно отношение. Дори когато съобщават публично не толкова приятни новини. И ето, в два последователни дни първо премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски съобщи, че планираното за тези дни поредно междуправителствено заседание на двете държави се отлага и че съвместна проява, както други години, за отбелязване на 24 май няма да има.
На следващия ден в София шефката на кабинета на премиера Кирил Петков Лена Бориславова в свое телевизионно интервю повтори същото, като потвърди казаното предишния ден от Ковачевски, че причината за отлагането на заседанието е фактът, че няма договорен документ, подготвен от дипломатите на двете държави, върху който да се разговаря и вземат решения. Медиите при съседите тиражираха и двете изказвания, като някои от тях поставиха акцента, че Кирил Петков няма да ходи в Скопие, както се било очаквало. Ако към всичко това, което бе изречено публично, добавим и леката нервност, която и Ковачевски, и Бориславова демонстрираха, би трябвало веднага да ни светне „червена лампичка“, че нещо в отношенията ни със Скопие не е наред. Че кога е било наред, можем да запитаме, но хайде да не задълбаваме, а да видим за какво става дума този път.
Най-напред изниква въпросът какво става с новата динамика на връзките ни със Северна Македония, демонстрирана така активно и оптимистично в началото на тази година. Бих казал, демонстрирана още от първия миг, когато през януари двамата премиери се срещнаха в Скопие и се договориха за прелом в двустранния диалог, който да отвори пътя на Скопие към старт на преговорите за членство в Европейския съюз. Само седмица по-късно се проведе и първото съвместно заседание на двете правителства, на което бяха утвърдени четири ресорни комисии в различните сфери с ясно разписан график на тяхната работа и с определен персонален състав от двете страни.
Нещата изглеждаха толкова подредени, че колкото и съмнения в искреността на политиците откъм Вардар да сме имали, вдъхваха надежда за ефикасна и резултатна работа за развитие на целия комплекс отношения между нас и Северна Македония. При това заканите за смени сред членовете на Съвместната комисия за история и образование не бяха изпълнени, само бе отнет нейният приоритет в сравнение с новосъздадените двустранни тематични комисии. Няма лошо, и без това при управлението на Бойко Борисов Съвместната комисия бе единственият орган, вписан в Договора за приятелство и добросъседство от 1 август 2017 г., който работеше, макар и на пресекулки, с големи паузи и скромни резултати. Проблемът беше, че от нейната работа зависеха конкретни политически решения, което не отговаряше на замисъла и пренатоварваше с излишни очаквания цялостната дейност на учените в състава й. Така се създаде грешното впечатление, че за да „пусне“ Северна Македония да стартира преговорния си процес за членство, България трябва да получи резултати главно и единствено в рамките на изчистване на общата ни история. Не се получи и нямаше как да се получи. Но за това сме писали неведнъж за да се връщаме отново на него.
Сега става ясно, че и извън Съвместната комисия нещата очевидно не вървят. А и в диалога се натрупаха допълнителни събития, които поставиха под съмнение искреността на поведението, демонстрирано от двамата премиери, предимно. Изостри се тонът на политиците, които оценяваха един или друг факт, търсейки вината не там, където тя е, ако изобщо е имало такава. Колкото повече ставаше ясно, че оптимистично заложените срокове за договореност и за вдигане на българското „вето“ не са реални, толкова повече тонът откъм Вардар по отношение на българската страна се изостряше. И това въпреки очевидно продължаващия натиск от страна на международния фактор към София, въпреки все по-активната политика на Скопие да търси и разширява плацдарма на своя „пета колона“ у нас, въпреки противоречията вътре в управляващата сега четворна коалиция по въпроса със Северна Македония.
Като гледам и слушам колко старателно управляващите около премиера Петков използват названието „малцинство“ за българската общност в Северна Македония, ми се струва, че това не са обикновени лапсуси, не са дори липса на подготовка, а е проява на чист инат по отношение на партньорите от коалицията, които не споделят модерните виждания на премиера ни за решение на спора със Скопие. Дай Боже да не съм прав! Защото ако това е начин на водене на политика, аз съм – какво съм, няма отговор.
Имаше и гафове, разбира се. И то от главните актьори в драмата. Премиерът Димитър Ковачевски с всяко следващо свое изказване за откриването на Културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля ставаше все по-остър в изказа си, очевидно вдъхновяван от бурята антибългарски изказвания в социалните мрежи по същия повод. На края стигна дотам да се закани, че Северна Македония ще открие културен клуб в Благоевград, вероятно в отговор на това, което се случи в Битоля. Ако имахме дипломация на място, само заради това публично изказано намерение трябваше да се поиска най-малкото обяснение от Ковачевски. Или колегата му Петков да му звънне и да го попита как така държавата Северна Македония лансира подобна идея, да не би Благоевград да е на територията на съседната държава? А ако тези думи на Ковачевски са били отговор на откриването на Битолския клуб, той би трябвало да бъде попитан така ли се гради доверие, щом като чрез една проява на намеса във вътрешните дела на България се търси своеобразен реванш за онова, което се случи в Битоля.
Има малка, но съществена разлика между Битоля и Благоевград. Оттатък инициативата е на местните българи и тяхното сдружение с частно финансиране от страна на д-р Милен Врабевски. Ковачевски предлага в Благоевград държавата Северна Македония да създаде клуб, който да се ползва от активистите на ОМО „Илинден“. Да сте чули някъде да има подписан междудържавен документ за подобна проява? Аз не съм чул. Ние имаме своя Български културен институт в Скопие, те имат своя Културен център в духовното, културно и научно сърце на София на улица „Оборище“. Но откриването и на двата центъра стана на реципрочна основа съгласно подписания Договор за културно сътрудничество между двете държави. И центровете действат тъкмо според тази договореност.
Пък и вижте тънката провокация от страна на Ковачевски – не някъде другаде, а в Благоевград. Ако идеята е подобен център да служи за обогатяване на културните връзки между потомците на някогашните изселници от Македония в България, защо не е насочен към Пловдив, или във Варна, или където и да е другаде, където има големи групи от такива хора. Не, целта е да се ръчкат местните симпатизанти на македонизма, да се демонстрира подкрепата на държавата Северна Македония към тях, да се подклажда сепаратизмът, който никак не е чужд на ОМО-вци. А уж първата проява на новото правителство на Ковачевски като форма на високо доверие бе да изпрати нота да ООН, с която да потвърди, че кратката форма на името Северна Македония се отнася само до територията на държавата Република Северна Македония. И за никъде другаде, а най-малко и за благоевградска област. Толкова бързо ли се забрави това?
Та, казвам, май дойде време да си вземем парцалките и кукличките. То, и самолетчето взе, че се приземи. А беше толкова симпатичен символ на новите ни отношения със Скопие.
Костадин Филипов
Be the first to leave a review.
