За Банските старчета и неостаряващата песен на Атанас Янчовичин
Атанас Янчовичин е името, разпознаваемо в и извън страната с банската песен. От неговата уста тя е политала в Европа, Северна Америка и из цяла България.
Емблемата „Бански старчета“ и Атанас вървят неизменно ръка за ръка вече 40 години, готови да посрещнат половин век на сцена, а защо не и едно цяло столетие.
Атанас Янчовичин вае с ръцете си дървото, държи музикални инструменти, а от устата му излизат твърде скромни думи предвид твърде богатия му опит. Той не определя себе си като певец. Казва, че в Банско има много над него и много икони, свързани с пеенето и музиканстването. Винаги дава път на младите, цени старостта.
Атанас е онзи човек, който своеобразно се проявява и като етнолог – записал е над 1000 бански песни. В главата му все още стоят „първите“ изпети, първите научени, най-трогващите и онази, която не успява да запее в памет на майка си.
Неговият дом е изпълнен с музика, и съседите често я слушат.
Банско и Банските старчета тръгват именно с този хъс – от питането на бабите за мелодии, пеенето им пред огнищата до предаването им на сцена.
До Атанас стои гвардия от ученици, съмишленици и любящи хора.
Името му заедно с това на групата се нарежда до Валя Балканска, Костадин Гугов и другите велики, които имат – както казва Атанас, най-човешкото излъчване, което може да притежава един музикален гигант.
Атанас е бил по празници и почивни дни на работа, работното му облекло е носията и никога не е стъпвал на сцена без усмивка… и банска песен.
Атанас е легенда – като Радон Тодев, като Банските старчета, като Банско…
Be the first to leave a review.