Турски съд дал 101 г. затвор на дръзка родопчанка

Йордана Беличева помагала на родопските комити в борбата за освобождение от вековното иго

На снимката: Йордана Беличева – Дели Дана

Наричали я Дели (Луда) Дана – най-смелият ятак в родопското село Полковник Серафимово, тогава Аламидере. Йордана Беличева, както е истинското й име, била родена на 9 септември 1889 г. и предано помагала на родопските комити в борбата за освобождение от вековното иго. Турските власти я надушили и арестували 18-годишната девойка заедно с двайсетина войводи и помагачи. Останалите ги осъдили на 2,5 до 15 години, а Дана получила рекордните 101 г. затвор заради дързостта си. Хората от Полковник Серафимово й посветили песен, а Николай Хайтов в „Родопските комити разказват“ я описва като изключително безстрашна и решителна. Сега на мегдана в селото до мемориала на освободителя на Родопите полк. Владимир Серафимов стои и нейната паметна плоча.

Борбена и смела е била баба Дана, чак до лудост. Затова я наричали и Дели Дана. Никой от рода ни не е наследил нейната непоколебимост, нито нейното самочувствие“, започва разказа за своята баба внучката й Йорданка Василева от смолянското село Полковник Серафимово. Баща й Илия е разказвал за героизма на майка си, която станала емблема на непреклонността в региона. Било през 1907 г. След неуспешна акция на комитите за вземане на пари от тютюнев търговец родопските хайдути заловили сина му и го довели в къщата на младата Дана. Момичето било от комитски род и загубило рано своя баща. Живеела на края на селото със старата си майка. Нито една от двете

не се страхувала да
приема революционери

в къщата си. Когато заптиетата дебнели наоколо, Дана слагала бяла кърпа н прозореца и хайдутите знаели, че е опасно да влизат в дома й.

Турците обаче се усъмнили, че девойката приютява „душмани“, и изпратили група от 200 войници, които обсадили къщата й През нощта се завързала престрелка. Дана носела в пояса си бомба, оставена от четниците. Запалила фитила на огъня и я хвърлила през прозореца към войниците. Взривът обаче се бил овлажнил от потта й и бомбата не гръмнала, но в създалата се суматоха комитите успели да избягат. В престрелката ранили тежко един войвода, когото

другарите му
го доубили

за да не го изтезават турците, пише в книгата „Из миналото на село Полковник Серафимово“. Комитите успели да преминат старата граница на Рожен, но на другия ден заедно с Дана били арестувани всички други ятаци и помагачи. Въз основа на веществени доказателства, намерени у убития комита, и след разпити, проведени при страшни мъчения, задържани- те били закарани в Пашмакли (Смолян). Тялото на убития революционер било изложено за страх и назидание. След това арестуваните били подкарани за Одрин. Когато минавали покрай село Аламидере, местните излезли да ги изпратят. „Баба Дана най-отпред вървяла. Искала да се сбогува с всички и започнала да им кима с глава, но един от войниците я бутнал с пушката си, за да върви по-бързо. Въпреки че ръцете й били вързани, тя се навела към земята с думите: „Ако зомам (взема) един камень, ша та залепя в храста“, разказа Михаил Василев, правнук на дръзката родопчанка. Следствието в съда в Одрин продължило шест месеца. Дели Дана не се признала за виновна.

„Сама вършех всичко, подтикната от вашето присъствие на моята родна земя. Милост не искам. Лъжете се, кадъ ефенди, че по тоя начин ще научите нещо за нашите комити. Те са много и са страшно силни“, казала пред съда Беличева. Заради острия език и пренебрежителното отношение, което вцепенявало аги и бейове, единствено тя била осъдена на 101 години затвор.

Годеникът й Вълчо Аврамов бил освободен и връщайки се в селото, се сгодил за друга девойка. През 1908 г. Дана излиза от затвора заради амнистия. „Тогава никой не казал на затворниците, че са помилвани. Заявили им: „Отваряме портите на зандана, който успее да излезе за десетина минути, е свободен, останалите остават в затвора.“ Затворниците щурмували вратата, за да се спасят, с такава сила, че имало дори смачкани и убити хора. Понеже баба Дана нямала пари да се прибере от Одрин до Полковник Серафимово, отишла в Турския полумесец и само срещу разписка й дали пари, които после върнала на Червения кръст. Била е

толкова горда жена

че на път за селото в местността Страня помолила непознат за нея човек, когото случайно срещнала, да Ӝ даде белия си кон и кичено халище, което постлала върху седлото му. Яхнала го и така влязла в селото, където хората я посрещнали подобаващо“, твърди правнукът Ӝ Василев. Първата работа, след като Луда Дана се върнала, била да намери годеника си Вълчо. Само две приказки насаме му казала и на следващия ден разтурили стария годеж и обявили сватбата. Двамата отгледали четирима синове. Йордана Беличева умира през 1940 г.

Паметната плоча на Йордана Беличева стои редом до мемориала на освободителя на Родопите полк. Владимир Серафимов в центъра на селото