Младо момче от Банско чрез Топ Преса остро до премиера: Не ви прощавам!

В едно предишно мое писмо споменах, че пиша за последен път на старите и за първи път на новите политици. Надявах се гневните ми и запъхтяни писма да останат в миналото и най-накрая да започна да смекчавам тона към управляващите. Когато се появихте на политическата сцена изглеждахте разумни, млади, амбициозни. Сега, когато сте поставени пред толкова изпитания, проличава все по-ясно колко струвате. Като казвам това си спомням за част от една любима песен: „колко пъти се повтаря старата история- изхвъляме единия, посрещаме втория…“. За съжаление Вие сте поредните. Поредния срам. Поредното огорчение. Поредни направихте дълговете, скандалите, нашите напразни мечти. Продължава, да. Не промяната, но все пак има нещо, което продължава, нали?

Господин Петков,

Заклехте се да спазвате Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководите от интересите на народа. Обещахте. Дадохте дума. Повтарям-заклехте се. Направихте и друго. Заразихте се с властогонство, болест. Побесняхте за власт- срамно е, но е факт. Обещали сте да вдигнете ветото за Северна Македония. Обещавате да изпратите военна помощ на Украйна. Сменихте генерал Стефан Янев с удобен някой си незнаен войн, за да взимате еднолични решения и подобно на Борисов да ръководите с леки движения. Толкова корупционни и мафиотски схеми хората не са виждали дори по времето на мутрите. Искахте власт- народът Ви я даде. И какво ни дадохте в замяна? Некадърни министри, алчни за слава и финансови облаги, глупави решения, източване на бюджета, задкулисие, пренебрегване исканията на суверена. В момента никой не знае (освен вас- полуинтелигентните властимащи същества) какви средства има в бюджета. А щеше да има прозрачност…

Не ви прощавам!

Скъпи сънародници,

Искам да предам поне част от моя оптимизъм и вяра, че нищо не е приключило. Искам да Ви вдъхна същото усещане. Да се повдигнат сърцата ви и да добиете енергия. Защото има такъв народ, който въпреки всичко съществува. Имало ни е винаги, има ни днес и ще ни има всякога. Няма да продължавам с клишетата. Ще кажа само, че се казвам Илиян Чолев, на 15 години съм и въпреки крехката възраст ще отстоявам гражданските си права и позицията си докато имам тази възможност.

На Кирил Петков желая честит рожден ден! Дано постъпите разумно и подадете оставка скоро, за да може ние да търсим следващия…

P. C. Искаше ми се да напиша „да започнем развитие и да мръднем от дъното“, например. В последния момент се сетих, че при нас такова нещо няма още. Но! Някога, все някое утре, ще се събудим в нова държава. Вярвам!