БСП предлага връщане на хартиените бюлетини
-
- април 11, 2022
Участващата във властта партия БСП е внесла поправки в изборния закон, с които се връща възможността за гласуване с хартия.
Законопроектът е внесен само от трима депутати от партията на вицепрмеира Корнелия Нинова – от председателя на парламентарната група на социалистите Георги Свиленски, както и от Филип Попов и Румен Гечев. Липсват подписи на представители от останалите формации в управляващата коалиция.
Според коалиционното споразумение четирите партии във властта те трябва да координират законодателната си дейност и да внасят съвместни законодателни проекти в Народното събрание, освен ако по тях липсва съгласие. Тогава всяка формация, след обсъждане с останалите, може да внесе и сама дадена поправка.
Сега социалистите предлагат да се върнат старите правила за гласуване и избирателите сами да решават дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. Такава беше ситуацията преди промените в Изборният кодекс от април миналата година. В момента законът предвижда в секциите с над 300 избиратели в страната и в чужбина да се гласува само с машини, а в по-малките – само с хартиени бюлетини. По този начин се гласуваше на последните два вота – предсрочните избори през лятото на миналата година и изборите 2 в 1 през ноември 2021 г.. Гласуването предимно с машини намали недействителните бюлетини.
БСП беше една от партиите, които подкрепиха сегашните правила в повечето секции да се гласува само с устройства. А при гласуването в пленарната зала именно Георги Свиленски беше един от защитниците на поправките и дори се обърна към ГЕРБ с думите „кратко поживя вашата идея да има машинно и хартиено гласуване едновременно“, като обясни и защо според него от партията на Бойко Борисов настояват хартиеният вот да остане:
„Нали ви е ясно защо искате хартиеното гласуване? Защото само с хартиени бюлетини можете да печелите избори. Въведат ли се машините, дойде ли честността в секциите, ГЕРБ никога не може да спечели – не избори, не първо място, а може би процентната бариера“.
Действително подкрепата за ГЕРБ се стопяваше с всеки следващ вот миналата година. Избирателната активност също падаше, а причина за това бе, че и избирателите се измориха да ходят до урните през няколко месеца. И партията на Борисов далеч не беше единствената, която загуби гласове. Всъщност и БСП претърпя сериозен срив. На изборите през април 2021 г за пръв път от 20 години насам тя бе не втора, а трета сила с 480 146 гласа, като губи почти половината от избирателите, подкрепили я на предходните избори през 2017 г. (955 490 гласа) и се срива дори под резултата си след катастрофата с кабинета „Орешарски“ през 2014 г. (малко над 500 хил. гласа). На вота през юли социалистите паднаха до 365 695 гласа, а на 14 ноември получиха едва 267 817 гласа. Така в момента социалистите дори не са трета, а четвърта политическа сила в парламента.
След последните избори едно от оправданията за катастрофалния резултат на БСП, наред с пандемията, се оказа именно машинното гласуване. „Машинното гласуване преодоля проблема с недействителните бюлетини и фалшификацията на вота, ограничи контролирания и купен вот, направи изборите по прозрачни, но изцяло машинното гласуване намали избирателната активност“, обяви Корнелия Нинова през януари на конгреса на БСП, който не констатира подадената от нея оставка заради изборната загуба. Още тогава тя обяви, че „може би е време да осмислим ефекта от машинното гласуване и да помислим за въвеждането на смесено – на машинно и хартиено с право на избор на всеки гражданин“.
От тогава досега темата не беше повдигана отново. Сега като мотив за законопроекта е посочено „безпрецедентното спадане на изборната активност с последователен порядък“.
Поправките се внасят от БСП на фона нарастващото напрежение в управляващата коалиция и предстоящото гласуване за управител на БНБ, на което единственият вече кандидат за поста Любмир Каримански от „Има такъв народ“ ще трябва да разчита на опозицията за евентуална подкрепа, защото той и партията му отказаха да се оттеглят от състезанието, въпреки призивите на партньорите си. Въпросът с БНБ обаче далеч не е единственият, по който управляващите имат противоречия. Такава е и темата с плащанията за пътните ремонти, както и дали България да праща оръжие на Украйна или не.
Заради всички тези неразбирателства все по-вероятно изглежда да се мине към плаващи мнозинства и договорки с опозицията за всяко отделно гласуване по всички теми, за които четирите партии нямат съгласие. За връщането на хартията, например, БСП със сигурност може да разчита на ГЕРБ, а вероятно и на ДПС. Социалистите и двете опозиционни партии имат 119 депутати от общо 240 в Народното събрание.
Be the first to leave a review.
