Доган на 68 г. Политикът, чиито прогнози винаги се сбъдват

За Ахмед Доган е казано всичко. И нищо. Докато последователите го боготворят, а враговете – сатанизират, той изкачи политическия Олимп и остана там, загледан в бъдещето.

Човекът, прекарал целия си активен живот в политиката, изтърпял на гърба си всичко – и затворническата килия, и бутафорния преход, днес се е дистанцирал от дребнотемието и лицемерието. Нарича себе си „наблюдател по дефиниция“, който няма да се върне в активната политика. Но в същото време никога не е излизал от нея. Присъства с отсъствието си, говори с мълчанието си.

Във времената на глобална несигурност и липса на перспектива, прословутите му годишни прогнози остават тайна за широката публика. Чуват ги само онези съратници, с които споделя общ вектор.

Дали е дал обет за мълчание или вече е казал всичко, никой не знае. Факт обаче са онези негови думи, които са актуални и днес, независимо кога и за кого са казани.

На 68-ия рожден ден на Доган „Стандарт“ припомня само някои от прогнозите на почетния председател на ДПС, които вече се сбъднаха.

2009 г. – За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката. Какъв бил, що бил, с неопределено битие, и изведнъж се качва на лодката на властта и започва да дава акъл на другите.

2009 г. – Една партия, която превръща властта в самоцел – това е началото на края, господа!Има много в тази ситуация, новоизлюпени такива партии, които искат за 2 години да наваксат опита за 20. Това не може да стане просто. Да не говорим от гледна точна на компетентност, от гледна точка на познание, от гледна точка на вътрешен, ако щете на интимен, политически опит.

2015 г. – Кризата, която започна преди 6-7 години се задълбочава и то много сериозно, придобивайки много странни форми, вече извън сферата на финансите и икономиката. Според мен, кризата мимикрира и се развива към политическа криза в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които поставят под съмнение политическия ред в света. Еднополюсният модел на света не може да остане.

2015 г. – Основни причини за ускорената вътрешна пулсация на времето е тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред.

2018 г. – Когато улицата започва да инициира промени в политическото статукво значи нещата са изпуснати и е вече твърде късно.

2018 г. – Бедността води до опасно преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия елит на държавата.

2018 г. – Погрешно поднесената неолиберална концепция за тотална дерегулация на новородената пазарна икономика я осакати. Сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката.

2019 г. – Опорочаването на изборния процес се превърна в епидемия, която обхвана всички политически формации и това рефлектира върху нормалното възпроизвеждане на демокрацията и поставя под съмнение нейната легитимност.

2019 г. – Новото поколение възприема прехода с изкривени оценки.

2019 г. – Либералната идея се намира в състояние на историческа пауза, тъкмо поради това нейните приоритети са да противодейства на всичко, което застрашава демокрацията. Либерализмът сериозно трябва да си адаптира визията за устойчив политически и икономически ред в света.

2019 г. – Изправени сме пред сериозен дефицит на реформаторски идеи, защото стремежът към властта и властовата система на обществото се превърна в самоцел за елита със силата на опиат.

2019 г. – Рестартът на демократичния модел, съчетан с моралния императив е неизбежният изход от ситуацията на политическото ни ежедневие. Кога и как ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия елит и на гражданското общество.

2021 г. – Ако искате да ме зарадвате, покажете на света какво представлява ДПС.