Психологът Валентин Атанасов: Да пазим радостта на децата
-
- март 22, 2022
Страхът е нещо полезно. Няма човек, било то малък или голям, който да не се страхува. Страхът ни е запазил и като вид. Още първобитните хора добре са познавали това чувство. Когато говорим за страха, обикновено прибавяме и едно уточнение – „страх от…“. „Мен ме е страх от тъмното“. Един ден в училищния ми кабинет влязоха пет момчета. Същия ден те са се държали много грубо в клас. Едното от тях ми сподели: „Страх ни е, защото не знаем какво ще се случи с нас тук“. И ето веднага се проявява най-големият човешки страх – страхът от неизвестното. „Какво ще се случи с нас?“. Когато детето разбере какво следва, вече „знае“ какво трябва да прави, страхът в гърдите му отслабва. И все пак: „Страхът е подправката на живота“. Добре да е в умерено количество. Децата някак знаят да бъдат умерени. Те рядко се страхуват постоянно – от сутрин до вечер. Как го правят!?! Намират смисъл в друго! Заиграват се. Занимават се с „важни“, житейски дела. Забравят. А когато едно дете плаче от страх и не желае да остане в своето легло, например – тогава го притегляме към себе си и дълго го прегръщаме. Горещата прегръдка винаги помага. Да изпитваме страх и да се справяме с него е в способностите на здравата, хармонична личност. Хората (в това число и дечицата) често забравят за тези си способности, тогава идват при психолога, за да им ги припомни.
КАК СЕ ПРОЕКТИРАТ ЕВЕНТУАЛНИ ПОРАЖЕНИЯ ОТ СТРАХА В БЪДЕЩИЯ ЖИВОТ НА ЛИЧНОСТТА?
Никога не можем да бъдем сигурни в отговора на този въпрос. Дефектът, наречен сега от нас с думата „поражение“ (върху детската психика) може да се превърне в неочакван ефект. Не е чудно, ако човек, познал това чувство в детството си, израсне като ангажирана и загрижена за другите личност. Той може да се превърне в добър пример и говоренето по тази тема да стане мисия на живота му. Страхът, обаче, може да остави и друго отражение върху живота – детето да израсте́ свенливо, свито, затворено, скромно, примирено, с разбъркани представи за света около него, мекушаво (дори болнаво), да не може да се защитава, трудно да общува и още по-трудно са се свързва с другите. Да стане един песимистично-скептичен човек. Но светът е красив с толкова много характери и ни предизвиква да намерим единство в разнообразието. Ние ставаме по- приземе́ни, познавайки проявите на страх (вкаменяване, вцепенение, паника, шок), по-достъпни, истински. Моята практика ми е показала многопластов детски страх, многопосочен, стряскащ – например „ще остана сам“. Децата си изграждат какви ли не представни образи на: войни, пожари, отвличания (дори от извънземни), катастрофи, развод … Питам ги: „Какво те кара да си мислиш, че ще останеш сам?“ и най-честият отговор: „Аз съм причината за нещастието на моите родители. Те сега нямаше да са скарани, ако аз не съм се бил родил“. Елиминирайте това подозрение, че са прави и страха, че ще ги изоставите, като им разказвате, че те са плод на вашата любов.
КАК ДА ГОВОРЯТ РОДИТЕЛИТЕ С ДЕЦАТА СИ ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА?
Много е важно да се проведе дискусия за войната, но подчертавам – ако самото дете трябва да говори и да научи за нея. Подобна дискусия ще позволи на детето и на вас да изразите чувствата, които предизвиква у вас подобно събитие. Добре е да обръщаме внимание на думите, които използваме, за да не разстроим, изплашим или стресираме малко дете. (Напр. вместо да кажем „хора са убити“, можем да кажем, че „хората често се бият и могат да бъдат ранени“). Отговаряме на всичко, което ни попитат децата, без много подробности и без допълнителна информация. Ние се грижим да не са изложени на опасни за съзнанието им образи по телевизията. Ако децата пожелаят да видят картини от войната, можете да потърсите в интернет съответен материал и да го проверите преди да им го покажете! Също така, „чуваме“ нашите деца, оставяйки ги да обяснят своите мисли и техните чувства, а след това можем да ги утешим (с целувка, прегръдка), казвайки им, че ние сега сме в безопасност. На по-критичните въпроси на децата „Ще има ли война и при нас?“ отговаряме искрено „Никой не може да предскаже бъдещето, нито може да го провери… Ние живеем в настоящето, където сме в безопасност“.
АКО ДЕТЕТО ВЕЧЕ Е ВИДЯЛО НОВИНИ С УЖАСЯВАЩИ КАДРИ, ПЛАЧЕ, ПРОЯВЯВА ТРЕВОЖНОСТ, КАКВО ДА НАПРАВЯТ РОДИТЕЛИТЕ?
Вдъхнете увереност – останете абсолютно спокойни! Не всявайте допълнително напрежение. Правете ежедневните си дейности. Не говорете постоянно за войната! Върнете си живота (return to normalcy)! Дайте на децата модел за добро справяне (model good coping). Споделяйте повече моменти заедно. Дръжте семейството заедно (keep family together)! Позволете на детето да чувства контрол! Въпреки съпътстващото ни страдание и умора, отдайте се на творчество; ценете хубавите моменти, когато всички сте събрани вкъщи; учете се как да се отнасяте към страданието – като благотворите, дарявате, помагате, подкрепяте, приютявате и каквото още е по силите ви. Включете и децата в жестовете на споделяне.
КОГА ДА ПОТЪРСЯТ ПОМОЩ ОТ ПСИХОЛОГ?
Мой колега ми сподели: „Синът ми е на четири години. Един ден, прибирайки се заедно от детска градина, той ме попита имам ли танк и защо едните стрелят а другите -не“. Когато детето е чуло за войната, тогава вече е моментът да седнете и да поговорите с него. За такава дискусия хората предпочитат да се доверят на психолог, защото с право смятат, че той ще намери точните думи да обясни ситуацията, да „изработи план“ за поведение, което ще успокои детето. Още повече в момента самите хора (и децата също) имат нужда от по-силна физическа подкрепа. Ситуацията не е нормална. Всички страдат от войната. Родителите не по-малко от децата имат нужда някой да ги нормализира, връщайки ги към реалността и онова, което зависи от нас – грижата за децата, с всичките хубави моменти.
ПАНДЕМИЯТА И ВСЕКИДНЕВНИТЕ НОВИНИ ЗА ЗАРАЗЕНИ, ПОЧИНАЛИ СЪЩО ТРЕВОЖИ МАЛКИТЕ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ МЕРКИТЕ В УЧИЛИЩЕ, ПОСТОЯННОТО ПРЕМИНАВАНЕ НА УЧЕНЕ ОНЛАЙН. ТОВА КАК СЕ ОТРАЗИ НА ДЕТСКАТА ПСИХИКА?
Преживяваме критични събития – пандемия, война, обстановка с много силен емоционален ефект. Какво можем да правим? Да се научим да приемаме!
Виктор Франкъл пише: „Силите, които са извън твоя контрол, могат да ти отнемат всичко, което притежаваш, освен едно нещо – твоята свобода да избираш как ще реагираш на ситуацията. Не можеш да контролираш какво ти се случва в живота, но винаги можеш да контролираш какво ще почувстваш …“.
Всеки ден разговарям с много деца и установявам (със съжаление), че са свикнали с тази необикновена ситуация и учене от разстояние. Ако първата година това бе голям проблем за тях и техните родители, то сега е неудобство само за вторите. Много от творчески ориентираните натури намериха време за повече креативни, самостоятелни дейности за уплътняване на свободните часове. Някои започнаха да пишат, други да рисуват, трети да се интересуват от компютърно моделиране и програми за обработка на видео. Как ще се отрази пандемията от Covid 19 върху младите?! Ще кажа така: Нека не пишем черни сценарии! Видяхме много прояви на доброта и героизъм – това ни стига.
КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ПАНДЕМИЯТА, ЗА СМЪРТ, ЗА БОЛЕСТИ, КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПОДХОДЯТ В ОБЯСНЕНИЯТА ПРЕД ДЕЦАТА?
Подходът е индивидуален. Той се определя спрямо вярата на семейството, семейните ценности, възгледите. Не е страшно да поговорим с малките за смъртта. Всекидневно използваме доста по-абстрактни понятия от това за смъртта, като добри или лоши… Можем да обясним, например, че след смъртта хората стават ангели. А дори и най-малките се интересуват от тази любопитна тема. С достъпни думи, изречени с много любов, може да се каже всяка истина. Ръководното и в тази ситуация е детето да разбере, че не го лъжете.
КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО, ЗА ДА ЗАПАЗИМ ЧУВСТВОТО ЗА СИГУРНОСТ В МАЛКИТЕ?
В съзнанието ми се е запечатала следната картина от войната в Украйна: малко момиченце, което крещи срещу войник „Ходете си!“ За децата това нещо, заради което си заслужава да се живее, е радостта. Тя ги ентусиазира толкова много, че ги прави понякога буйни, хипер активни (енергични) и щастливи. И само някой да се опита да им отнеме тази радост… Виждали сте дете как спори с възрастните – разгорещено. Изворът на тази смелост е радостта, а отстояването и защитаването й е ценност. Затова нека да запазим смисъла на живота им!
Повече за нашия събеседник: през 2002 г. Валентин Атанасов защитава две дипломни работи – по Теология към СУ „Св. Климент Охридски“ и по Международни икономически отношения в Свободния факултет на Университета за архитектура строителство и геодезия – София. Година по-късно получава стипендия от Министерството на външните работи на Гърция и заминава да учи гръцки език и култура в Университета на Атина. Следва специалност Психология и прави магистратура по Училищна психология. Още по време на обучението си в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград се запознава с психотерапевта Боян Страхилов, който става негов ментор по пътя на Фокусираната към решения психотерапия. Изкарва множество курсове в Медицински университет Пловдив в това число: Медицинска психология; Обща и клинична психопатология; Водене на клиничен случай. Понастоящем продължава обучението си в центъра за следдипломна квалификация на МУ Пловдив, специалност Сексология. Работи като училищен психолог и психолог на свободна практика. Пише книги, статии, разработва методики за работа с деца. Автор е и на телевизионни предавания.
Be the first to leave a review.
